5
сеп
Прилив на правоÑлавие и българÑка реч
От: Ðикола Инджов
Съзнанието на Ñъвременника е обременено от идеологичеÑки Ñ‚ÑŠÐ»ÐºÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° иÑториÑта. Отдавна е заглъхнало ехото на войните и въÑтаниÑта българÑки, но породеното от Ñ‚ÑÑ… политичеÑко разделение разÑжда Ñърцевината на нациÑта. И не заради друго, а за нашето ÑпаÑение е крайно време да Ñи Ñпомним, да преоÑмиÑлим, да имаме предвид във вÑекидневието Ñи ÑъбитиÑ, които не излъчват Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° кръв и дим на пожари, но Ñа непреходно ÑъдбоноÑни за отечеÑтвото. Като БългарÑкиÑÑ‚ Великден нÑкога в Цариград, когато картата на разпроÑтранението на българÑката народноÑÑ‚ бе начертана Ñпоред разпроÑтранението на българÑкото правоÑлавие.
Има ли подобно мерило днеÑ?
Има! Въпреки продължаващото в ÑъвкупноÑÑ‚ девет ÑÑ‚Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð¾Ð±ÐµÐ·Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñване на нашите отечеÑтвени земи, оÑтанали в миналото извън пределите, а в наÑтоÑщето – извън закрилата на българÑката държава.
Едно безÑпорно доказателÑтво за това твърдение Ñе намира в току що публикуваната книга на тракийÑÐºÐ¸Ñ Ð´ÐµÑтел Димитър Шалапатов “БългарÑките хриÑтиÑнÑки Ñелища в Западна (БеломорÑка) ТракиÑâ€. Книгата предÑтавлÑва краеведÑко изÑледване, що Ñе отнаÑÑ Ð´Ð¾ опиÑаниÑта на бит и Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð² Ñелата на ГюмюрджинÑка, КÑанитийÑка, Дедеагачка, Димотишка и СофлйÑка околиÑ, както и в Караагачки окръг. Едновременно авторът е ползвал напиÑаното от видни тракийÑки книжовници – летопиÑци на въжделениÑта и разорениÑта на българÑкото наÑеление, векове наред обитавало териториÑта между ЕгейÑко море и Родопите, реките Струма и Марица. Изданието е илюÑтрирано Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¾ интереÑни фотографии, показващи Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð´ на Ñелата, прочути меÑтноÑти, както и руините на изчезналите българÑки поÑелища Ðткьой, Тахтаджик, Пишманкьой, Сачанли, ФатирÑка и Кърчифлик. ÐÑколко архивни Ñнимки напомнÑÑ‚ за родопÑката архитектура в беломорÑÐºÐ¸Ñ Ð¹ вариант, за ноÑиите, за вÑтърните мелници, за потомÑтвените занаÑти и риболова в лагуната Порто ЛагоÑ.
Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ðµ кръÑтовищна Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð½Ð° българи, гърци и турци, но Ñамо българите Ñа прогонени от Ñвоите поÑелища, чифлици, ливади, гори, камиларÑки пътища, манаÑтири, училища, пазари, Ñъборни и панаирджийÑки меÑтноÑти и Ñ‚.н. Това не означава нищо друго, оÑвен че Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ðµ обезбългарÑвана! Кога Ñ Ð¶ÐµÑтоки наÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ (от турÑките влаÑти – геноцидът над българÑките Ñела по деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на Марица през еÑента на 1913 година; от гръцките влаÑти – интернирането на цели българÑки региони по ЕгейÑките оÑтрови през 1921 година), кога по повелÑта на международни договори (БерлинÑкиÑ, БукурещкиÑ, ÐьойÑкиÑ). ОбезбългарÑването на Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· двадеÑети век е иÑторичеÑка иÑтина, но дали не ÑъщеÑтвува и нÑкаква друга реалноÑÑ‚, Ñъщо в иÑторичеÑко измерение? Дали тракийÑките бежанци, пренеÑли език, бит, традициÑ, Ð¼Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð¸ фолклор в държавната българÑка териториÑ, не Ñа оÑтавили по родните Ñи меÑта нетленни Ñледи от Ñъщите елементи на човешкото общеÑтво?
ОÑтавили Ñа! Из Беломорието навÑÑкъде в говора на меÑтните люде проÑветва по нÑÐºÐ¾Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñка дума, а развърже ли Ñе приказката – и многоÑловна българÑка реч. Ðз дочух Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº в Ñелото на Ð¼Ð¾Ñ Ñ€Ð¾Ð´ от уÑтата на хора Ñ Ð¸ÑлÑмÑко вероизповедание, Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¾ гражданÑтво и Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñко потекло. Това потекло може да бъде прието за помашко – и заключениÑта да Ñвършат дотук. Ðо преди онова “време разделно” ноÑителите на речта Ñа били чиÑти българи. Езикът българÑки е Ñъхранен в говора на хората, обитаващи българÑките хриÑтиÑнÑки Ñелища и околните паланки и махали. И въпреки че топонимиÑта между поречиÑта на Струма (Стримон) и Марица (Мерич, ЕвроÑ) е Ñъзнателно и методично променÑна, дори и меÑтните жители Ñпоменават наÑелените пунктове Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ им имена, не вÑички от които Ñа от рупчоÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€. Също признак на ÑÑŠÑ…Ñ€Ð°Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº, който за едни е език майчин, за други – език битов, за трети – език родов, за четвърти – език еÑнафÑки. Да припомнÑ, че еÑнафÑкиÑÑ‚ език е бил Ð·Ð»Ð°Ñ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð½Ñтрумент на дюлгерите и медникарите, – профеÑионално наречие, което майÑторите занаÑтчии използват за разговор помежду Ñи при преговорите Ñ Ð¿Ð¾Ñ€ÑŠÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ на Ñтроежи и купувачите на бакърени Ñъдове. МайчиниÑÑ‚ език поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¸Ð·Ð²ÐµÑтни проблеми пред езиковеди и антрополози. Откъде е дошъл при Ñъвременните помаци, Ñлед като не Ñе изучава в училище и не Ñе употребÑва в админиÑтрациÑта? И Ñлед като има българоглаÑни беломорци днеÑ, нима нÑма българокръвни?
Димитър Шалапатов е обикалÑл БеломорÑка Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ пътищата на академик Любомир Милетич, ХриÑто Караманджуков и ÐнаÑÑ‚Ð°Ñ Ð Ð°Ð·Ð±Ð¹Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð². Той поÑтоÑнно Ñъпровожда ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð·ÐºÐ°Ð· Ñ Ð¾Ð±ÑˆÐ¸Ñ€Ð½Ð¸ цитати от техни изÑледваниÑ, а Ñъщо така и от пиÑаниÑта на родолюбиви тракийци, Ñъздали любопитна и полезна краеведчеÑка литература за Ñвоите родни меÑта – Георги Сапунаров и Кирил Бакърджиев от Доган ХиÑар, Мара Михайлова от Чобанкьой, Стъю Попов и Харалампи Етакчиев от Дервент, Ð˜Ð»Ð¸Ñ Ð¡Ð»Ð°Ð²ÐºÐ¾Ð² и Делчо ПорÑзов от Сачанли, Георги Згрипаров от Калайджидере, Петко Кидиков от Хаджилар, Димитър Карев от Балъкьой, Златко Попчев – потомък на Янюрен, Пеатър Коруев – от Габрово (КÑантийÑко), Георги Вулев от Еникьой и много други. Между Ñ‚ÑÑ… и авторът на наÑтоÑщите редове – потомък на българи от патриаршеÑкото Ñело МанаÑтир. Защо патриаршеÑко? Защото Ñпоред мене там е завършил Ð·ÐµÐ¼Ð½Ð¸Ñ Ñи път Патриарх Евтимий ТърновÑки, но това в ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ðµ друга тема…
Книгата на Димитгър Шалапатов отбелÑзва една малко извеÑтна реалноÑÑ‚ –прилив на правоÑлавие и българÑка реч от Ñелища, в които уж нÑма българи.
По начало Беломорето е триезично. Ð”Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° обÑтоÑтелÑтво Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе оÑмиÑли Ñ Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ на забележителната Ð¸Ð´ÐµÑ Ð·Ð° интеграциÑта на Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð² рамките на ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз. Когато паднат границите, когато започне да Ñе оÑъщеÑтвÑва многоÑтранното ÑътрудничеÑтво между трите днешни държавни тракийÑки региона – българÑкиÑÑ‚, гръцкиÑÑ‚ и турÑкиÑÑ‚, кой ще бъде доминиращиÑÑ‚ език? Едва ли нÑкой от петте езика на дипломатичеÑкото общуване – английÑкиÑÑ‚, френÑкиÑÑ‚, руÑкиÑÑ‚, иÑпанÑкиÑÑ‚ и немÑкиÑÑ‚. Ðе може ли той да бъде езикът, който Ñе е налагал като първенÑтвуващ нÑкога, и който отново има цивилизационни предимÑтва да Ñе наложи във вÑекидневното единодейÑтвие на беломорÑките тракийци?
Ð’ Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñпоред ÐµÐ¼Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½ вÑеки, който докаже, че има гръцки произход, колкото и далечен да е, или че има роднинÑка връзка Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸ граждани, може да поиÑка разрешение за пребиваване и в перÑпектива за узаконÑване на пребиваването Ñи да получи гръцко гражданÑтво. Специално поÑочени инÑтитуции ще оказват ÑъдейÑтвие и правна помощ на тракийÑките бежанци, които желаÑÑ‚ да Ñе завърнат в БеломорÑка Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° на отказ от българÑко гражданÑтво, и еÑтеÑтвено, на отказ от българÑко ÑамоÑъзнание. Българите бежанци от БеломорÑка Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ð±Ñ€Ð¾Ñват ÑÑŠÑ Ñвоите потомци приблизително поне петÑтотин хилÑди души. Толкова много българи едва ли биха Ñе погърчили дори и заради ноÑталгиÑта по родната земÑ, където Ñа коÑтите на деди и прадеди. Да Ñтанеш грък Ñигурно има нÑкакви предимÑтва, но да Ñи оÑтанеш българин е израз на нравÑтвеноÑÑ‚, коÑто например не допуÑка аÑимилациÑта на една народноÑÑ‚ като ÑредÑтво за Ñамоутвърждаване на друга. . Така че гръцкиÑÑ‚ закон предвижда твърде виÑока, твърде неÑправедлива цена за онези тракийÑки българи, които мечтаÑÑ‚ за ТракиÑ. Ðе Ð¿Ð¾Ð´Ð¼ÐµÐ½Ñ Ð»Ð¸ този закон голÑмата европейÑка Ð¸Ð´ÐµÑ Ð·Ð° Ñвободно движение на хора, капитали, Ñтоки? И не е ли това предварително препÑÑ‚Ñтвие пред другата голÑма Ð¸Ð´ÐµÑ Ð½Ð° времето – â€œÐ¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð±ÐµÐ· граници!â€?
Какви Ñела, какви църкви по българÑкото Беломорие!
РавнинÑките Ñела Ñа вгледани във Ð²Ð¾Ð´Ð¾Ñ€Ð°Ð·Ð´ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð“ÑŽÐ¼ÑŽÑ€Ð´Ð¶Ð¸Ð½Ñки Ñнежник, а планинÑките –. в егейÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñтор. От равнината Ñе уÑеща закрилницата Родопа – щит пред Ñърцето на ТракиÑ, а от планината Ñе Ð´Ð¾Ð»Ð°Ð²Ñ Ñредиземноморието като българÑки ареал, отнет ни и той Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ 22376 кв. км. земÑ, от коÑто Ñа прокудени 600.000 души. Това Ñа бежанци от 77 българÑки хриÑтианÑки Ñелища, 2 патриаршиÑтки и 2 на огагаузени българи.
Църквите Ñа едновремешни и обновени, те ноÑÑÑ‚ имената на българÑките Ñветии, така както родените там и техните днешни потомци. От там в Ñегашна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° прилив и на възречени имена – Димитровци, Георгьовци, Илиевци, ÐтанаÑовци, Ивановци, Ðиколовци, Вълчовци, Стоювци и Ñ‚. н.
Книгата на Димитър Шалапатов е Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ Ð² тракийÑката кауза и в доброÑÑŠÑедÑките Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð½ÐµÑ. Защото по религиозни празници и Ñъбори потомците на тракийÑките бежанци вече Ñвободно поÑещават Ñелата на Ñвоите деди и прадеди. Те минават по преки предишни пътища и по отворените за нов живот проходи при Илинден, Златоград, Ивайловград. Очаква Ñе в най-Ñкоро да Ñе отвори и главниÑÑ‚ проход Маказа. Тази книга е на разположение на пътуващите и като великолепен фотоалбум за българÑкото Беломорие, като пътеводител през иÑториÑта и Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½.