Покупко-продажнически страсти през Страстната седмица

В навечерието на започналата Страстна седмица се разгърна впечатляваща покупко-продажност на всички нива, забеляза се преливащото буйство на огромни парични потоци, чието цифрово измерение съвсем не предизвиква духовния катарзис и смирението, на които трябва да се посветим в дните на Христовите мъки.
Приключилата – да се надяваме – Кремиковска епопея направо сащиса мнозинството българи, при това не само спестяващите от половин година за два козунака и кило агнешко, но и далеч по-имотните.

Нови приноси към модерния фолклор

Скептиците и анализаторите заумуваха за подставени лица, зашепнаха се догадки и версии в жанра “български народни приказки”, при това младият и дащен юнак-купувач не бе фокусиран като главен герой.

Правителството, посредством коментара на иронично-лаконичния ресорен министър Трайков, всъщност си затрая – но ние сме наясно, че това е поредното правителство на прехода, което ще вземе, каквото е останало за вземане от соцгордия металургичен гигант. Дано поне и съкратено-уволнените работници да си вземат дължимите заплати, и за нас, живеещите в тази страна и главно около хвостохранилището, да хартиса само червеният облак… Голяма тъга.

По-голяма от нея е само завистта ни спрямо неврокопските попове, които си напазаруваха хотел за милион и триста хиляди евра в Гоце Делчев. То даже се оказвало и в съответствие със закона за вероизповеданията, който разрешавал създаването на търговски дружества. То даже другият кандидат купувач Мехмед Капанък, общински съветник от ДПС, който сключил предварителен договор с продавача и дал 100 хиляди евро капаро, смаяно рекъл “Аферим на митрополит Натанаил!”

Много въпроси – един абсурд

Навярно в дните на Страстната седмица е най-подходящо да зададем въпросите, които ни измъчват не само като християни, но и като граждани, вместо смирено да приемаме абсурда, бил той на държавата, която не просто обитаваме, бил той на църквата, в която не просто палим свещи…

Възможно ли е, например, произволен български гражданин да си направи фирма с двайсет хиляди лева начален капитал и двайсет дни по-късно фирмата му да купи “Кремиковци” с гарантиран и предоставен от произволна банка заем в размер на 300 и кусур милиона? Това от материално-светска гледна точка. От църковно-духовна пък: възможно ли е стотици неосигурени свещеници да не получават месеци наред скромните си възнаграждения, а избрани чернокапци да шпорят суперлимузини, да се огъват от златни ланци и да купуват хотели?

Уви, отговорът гласи: възможно е, щом се случва.

/ Дойче веле/