Млякото е ясно, а водата?

Къде е млякото вече знае всеки българин между 2 и 102 години. Виж, с водата – чешмяната – нещата са много по-сложни.

Веднага поясняваме: водата ще поскъпне с до 10 %. Природният газ също ще поскъпне, засега не е ясно точно с колко. Очаква се и поскъпване на тока, макар и отложено на шест месеца във времето.
Всичките тези радости за народа снесе пред Националното радио сериозен и отговорен човек – председателят на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев.

Разбира се, не това е най-любопитното – поскъпванията на каквото и да било в милата татковина са неотменими и периодични като природно явление или като икономическите кризи при капитализма.
Най-интересното в случая са невнятните обяснения на г-н Семерджиев по повода.

Пред БНР председателят заяви за водата: „Няма причина да вдигаме цените повече от 10%, където и да било. 10% е горната граница“. А въпросните проценти до 10 обоснова така: ценовото повишение се налагало заради необходимостта от обслужване на заеми, взети от ВиК дружествата от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Странно, но нима на държавата й пука за редовия електорат, голяма част от който също е взел заеми и трябва да ги “обслужва”? Да не би да сме проспали някое повишение на заплати, пенсии, детски надбавки, помощи за бедни и инвалиди?

И друго – взели ВиК дружествата заеми, добре. А какъв е резултатът от вложените пари?
Ами никакъв или почти никакъв, посочва д-р инж. Атанас Паскалев, зам.- председател на Българската асоциация по водите. Защото загубите по водопреносната мрежа в България и днес са около 60 процента.
“…Както е известно, ВиК дружествата не намаляват загубите на вода, които си остават около 60% от повече от 10 години….Ð’ Закона за регулиране на ВиК сектора е казано, че до 2014 г. загубите на вода трябва да бъдат намалени на 25% без пречиствателни станции за питейни води. Десет години се считат от 2004-2014 г., а процентът и сега продължава да бъде 60%.

Имахме възможност да определим индекса на няколко града в България. Когато няма загуби, той е единица. В България най-често той е 20, 30, 50, 100 и повече. Това показва колко е ниска ефективността.
Има само няколко ВиК дружества, които имат загуби с индекс по-малък от 50 като Русе, Бургас и Стара Загора, които полагат много усилия в тази посока.”, посочва специалистът / вж. интервюто /.
Не са необходими ясновидски дарби, за да може всеки българин да отговори на въпроса кой плаща въпросните загуби на вода, нали?!

При това се получава истински парадокс. Когато ВиК дружествата не обновяват водопроводната мрежа, гражданинът ползва 40 процента от подаваната вода, плаща я скъпо, за да покрие 60-те процента загуби.
Ако пък ВиК дружествата усърдно подменят остарялата мрежа, гражданинът ползва по-голямата част от подаваното, отколкото преди, но пак плаща повече, защото в цената е калкулирано и изплащането на банковия заем за новите тръби!

На всичко отгоре в родния вариант на “пазарна” икономика, гражданинът няма избор – доставчикът на вода е винаги един. Няма как жителите на Симитли, примерно, да ползват вода от ВиК дружеството в Кърджали, понеже е по-евтина или пък от съседна Македония…
Така че за всеки от нас остава един-единствен вариант – да си плащаме като попове и в единия, и в другия случай.

И от самосебе си се налага въпросът – за какво, при това положение, ни е господин Семерджиев и неговата комисия?