Медийният монополизъм е заговор с властта

Медийната криза, която връхлетя много държави по света, не подмина и България. Тя се задълбочи още повече под натиска на световната икономическа криза. Големи и утвърдени вестници като френския „Монд” и американския „Ню Йорк таймс” бяха изправени на ръба на фалита. У нас някои вестници и списания отдавна изпаднаха от пазара, други преминаха в ръцете на нови собственици. Тези, които успяха да се задържат, бяха принудени да свият тиражите си, а това от своя страна доведе до намаляване на интереса на рекламодателите.
Невъзможността на пресата да се самоиздържа от собствената си дейност я прави слаба и зависима, смята коментаторът от вестник „Сега” Светослав Терзиев. Според него новите икономически затруднения позволяват изкупуването на медии „на килограм”. Това доведе до концентрацията на много печатни издания, както и електронни медии, в ръцете на определени групировки, защитаващи свои икономически и политически интереси. Монополът в частните медии застрашава свободата на словото и ограничава представянето на разнообразни гледни точки, алармира наскоро Съюзът на българските журналисти по време на дискусия, посветена на тази тема.

Според Пенчо Хубчев от фондация „Фридрих Еберт” у нас вече се наблюдават два несъмнени медийни монопола: „Първият монопол, това е монополът в отразяването на управляващите за сметка на останалите политически партии. Вторият е монополът в разпространението на пресата, а вече сме на път да се стигне и до монопол в собствеността на вестниците – казва той. – Изследване на 7 национални всекидневника, проведено от агенция „Маркет линкс” от края на 2009 до септември 2010 г., показва, че в публикациите им името на премиера Бойко Борисов е споменато 6 625 пъти, на вътрешния министър Цветан Цветанов – близо 3 000 пъти, а на опозиционния лидер Сергей Станишев едва 1 411 пъти.

В същото време публикациите за Бойко Борисов са предимно положителни до неутрални, докато за опозицията са отрицателни. Известно е, че една медийна група държи 80% от разпространението на вестниците в България. От началото на прехода досега не е имало такова едностранно отразяване на политическите процеси в страната и мисля, че медиите в това отношение са длъжници пред обществото. Вече се говори, че медиите са загубили статута си на четвърта власт.”

Монополът в медиите е болест, която порази много държави, смята журналистът Светослав Терзиев. Свободата на словото и правата на журналистите са под заплаха дори в страни като Италия и Франция. Италианският премиер Силвио Берлускони чрез медийната си империя владее няколко телевизии и определя правилата на рекламата. Във Франция пък една банка контролира регионалния печат и електронните медии в една трета от страната. У нас също една банка финансира изкупуването на медиите, при това чрез вложените в нея пари на държавните предприятия, смята Светослав Терзиев. Държавата има интерес да финансира монополизъм, защото така медиите стават удобни и послушни, категоричен е журналистът.

„Медийният монополизъм у нас е още по- груб и директен, защото той е завладял не само медиите, но и разпространението, и отпечатването – добавя още той. – У нас има медиен монополизъм и върху рекламата, наложен изкуствено и то много отдавна. Чрез кранчето на постъпленията от реклама медиите могат лесно да се направляват. Докарвайки ги до глад, в един момент те ще стигнат и до послушание.

Първият монопол върху българската преса беше създаден през 90-те години на миналия век от немската медийна групировка ВАЦ. Към него беше проявено голямо търпение, въпреки че се водеха доста проверки в Комисията по конкуренцията. ВАЦ установиха монопол и върху разпространението, и върху собствеността на най-тиражните вестници.

Създавайки своите регионални приложения, те убиха и регионалните вестници, които са най-беззащитни. Това беше варварска политика, каквато никога няма да си позволят в Германия, защото там могат да ги осъдят. Сега, когато видяха, че не могат да печелят толкова много, напуснаха страната.

Защо властта си затвори очите? Защото сме свидетели на заговор на медийните монополисти с властта, който на практика е насочен срещу интересите на обществото. Защото обществото трябва да е информирано, за да може да контролира властите. Информацията е както инструмент за управление, така и за обратен натиск върху властта.”

/БНР/