И към образователния ад пътят е постлан с добри намерения

Току в първите дни на новата година просветното министерство бе така добро да сподели вижданията си за поредните добавки в забуксувалия Закон за предучилищното и училищното образование. Безспорен хит в тях е идеята ученици и родители да оценяват труда на учителите чрез попълването на нарочни анкети.
От една страна, логично е потребителите на “образователни услуги” да изразят мнението си за тяхното качество. Анкетирането на студентите не от вчера се използва в родните университети.
От друга страна, заявените намерения са едно, а реализацията им – съвсем друго. Особено у нас. Може би и затова експертите от МОМН отрано се опитват да се застраховат, твърдейки, че нямало да има опасност от субективизъм при оценката на ученика и родителя, а и тя била “малка част” от общата оценка, която преподавателите ще получават за своята работа. Малка-малка, но небренебрежима, доколкото другото предложение в закона е при незадоволителна оценка на преподавателя, той да бъде уволнен!

Но де да беше само това. Подводните камъни пред въпросните анкети не са един и два. Например, всички ученици ли ще участват в допитването? Може ли дете, което редовно отсъства от часовете поради една или друга причина или пък напълно безпричинно, да даде обективна оценка на преподавателите си?
Същото се отнася и за родителите. Нима баща или майка, които не са стъпвали в училището и дори не познават учителите, могат да се произнесат за качествата им? Логично е да съставят мнението си главно по „преразказ“ на отрочетата си. Къде тогава остава гарантираната от министерството обективност?

Ясно е и, че едно е осмокласници да се произнасят за преподавал им два срока учител, друго е дванадесетокласници да дават мнение за педагог, който е работил с тях в продължение на пет години. Да не говорим за възрастовите особености, формирането на характерите и изграждането на ценностната система – ако при абитуриентите те са факт, то 15-годишните все още са незрели.

От психологическа гледна точка ще бъде разбираем и фактът, че децата са склонни да фаворизират педагози, които им са по-симпатични, просто защото харесват преподавания от тях предмет, защото им прощават по-често различни прегрешения или пък защото им поставят по-високи оценки, макар и не винаги напълно заслужено. Разбираемо е, но няма нищо общо с обективизма.

В същото време представително изследване на най-големия учителски синдикат показва, че 12% от учителите в България търпят насилие от прекия си работодател, а 54 % от страна на ученици и родители, особено в детските градини. Проучването сочи, че психологически натиск се оказва все по-често над преподавателите.
По-големите ученици ги заплашват с доноси и подписки, ако заслужено им се пише ниска оценка. Заплахи за саморазправа също се чуват все по-често в класните стаи, посочиха синдикалистите.

В същото време министерството упорито не дава и дума да се изрече за евентуално въвеждане на оценка за поведението на учениците, но пък ще им даде право те и родителите им да оценяват учителите!

Но както е казал Бърнард Шоу, пътят към ада е постлан с добри намерения.
Дори и министерски…