И все пак сме човеци

На Западния фронт нищо ново, беше отбелязал Ерих-Мария Ремарк, нищо ново няма и на Южния български фронт, ще отчетем ние. Нелегални имигранти продължават да опознават Странджанско-Сакарския край с разходки през граничната бразда, българските власти продължават да ги посрещат. И постепенно положението взе да става международно.
Пет хиляди бежанци са абсолютният максимум, който България може да поеме. Това обяви вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев. Какво ще стане с петхиляди и първият от тях засега не е ясно. Но е ясно, че трябват още поне две хиляди места за настаняване на нелегалните емигранти. И пари.

На теория пет хиляди човека не са толкова много, ако не става дума за мач от родната А група. На практика са населението на едно малко днешно българско градче. При това население, за което държавата трябва да се грижи всеобхватно, иска или не иска.
Подслон, храна, медицински грижи, джобни пари, охрана и прочие излизат 1 100 лева месечно за всеки заловен отсам браздата. За сравнение линията на бедност за българските граждани днес е 241 лева на месец. Толкова пари трябва да покрият минималните жизнени потребности на туземното население от храна и други необходими стоки и услуги.
Калкулаторът показва, че ако опасенията се сбъднат, 5-те хиляди нелегални ще ни струват 5 500 000 лева месечно. Тъй като процедурата по даване на бежански статут продължава – с евентуалното обжалване – около половин година, то харчовете нарастват на 33 милиона. Малко множко за държава, където минималната заплата е 310 лева.
Разбира се, част от нарушителите на границата няма да получат бежански права, а ще бъдат осъдени за незаконно преминаване. До пет години лишаване от свобода. Фактът обаче няма да промени много финансовите аспекти. Защото издръжката на затворниците също не е евтина – близо 800 лева месечно на човек.
Ако се търси евтино решение на проблема, военнотранспортният самолет Спартан е вариант. Натоварваме бежанците на него и ги връщаме по местоживеене. Спирачката е, че нямаме споразумение по темата със Сирия. И със Турция, разбира се. А и първата работа на нелегалните емигранти е да захвърлят личните си документи, как да се докаже, че са граждани именно на съответната страна?
За отбелязване е, че въпросните документи се унищожават току на браздата. Преди българска територия, не. Защото и сирийци, и иранци, йорданци, либийци, казахстанци и прочие граждани на доста мюсюлмански държави, имат привилегията на безвизов режим в Турция. Така могат безпрепятствено да стигнат до България. Впрочем, именно заради това Гърция издигна ограда в най-проблематичния си пограничен участък. Вярно начинанието излезе на фалиралата държава 3 милиона и 100 хиляди евро за 11 километра стобор.
България пък не можа да осигури 7 милиона лева за 270 километра стоманена мрежа по турската граница. Срещу заразените с шап прасета на комшиите. Не против нелегалните емигранти, сакън.
А основният проблем за страната ни идва от така наречения регламент Дъблин 2 на Европейския съюз. Приет е през 2003 година като абсолютно задължителен за всички държави от съюза. Накратко преразказан, регламентът повелява ако влязъл в България нелегален се промъкне до Швеция или Дания, примерно, и там бива заловен, той да бъде върнат не в родината си, а в първата европейска държава, откъдето е влязъл в Евросъюза. Тоест пак в България.
Никак не случайно преди повече от две години южноевропейските страни Испания, Франция, Италия, Малта и Гърция поискаха – притиснати от емигрантската вълна след Арабската пролет – Евръсюзът или да дава пари, или пришълците да бъдат настанявани пропорционално и в останалите евродържави. Много искаха, ама не стана.
Всъщност, само гърците се уредиха до някаква степен. По изключение тях ги извадиха от регламента Дъблин 2, защото условията в затворите им били по-жестоки, отколкото нормално човешко същество би могло да понесе.
А тези дни у нас текат благотворителни акции за бежанците. В Добрич събраха един тон дрехи, обувки, играчки, топли завивки, купиха памперси за най-малките и спортни принадлежности за децата. В Кърджалийско започна втора благотворителна кампания, събират се дрехи, одеяла и продукти от първа необходимост.
Със сигурност при желание може кандидат-бежанците да бъдат поставени в такива условия, че да предпочетат обратно връщане по места, където всяко тяхно вдишване и на техните деца може да бъде последно. Но не бива да бъде така. Защото това е България. Може и да сме бедни, но сме човеци.
И защото в първата ни Конституция – Търновската – е записано: Ð’ceкoй poбъ oÑ‚ кaкъвтo пoлъ, вepa и нapoднocÑ‚ÑŠ дa бъдe, cвoбoдeнъ cÑ‚aвa, щoм cтъпи нa бългapcкa Ñ‚epитopия.
Толкоз!