За розовото и паметта

Зоологията твърди, че розов слон няма. Със сигурност няма и розов хипопотам. Но пък розов паметник категорично има. Местонахождението му е в българската столица, той е посветен на Съветската армия. И онзи ден осъмна „преоблечен“ в любимия на Барби цвят.
Паметникът бе дегизиран и преди няколко години. Тогава девизът бе „В крак с времето“ и комиксовите герои изглеждаха по-скоро любопитно. Сега неизвестният бояджия се е задоволил да копира чешкия розов съветски танк. Бояджия, защото да удариш една ръка боя с мечето не е образец за изящно изкуство.
Цялата акция е в контекста на Пражката пролет от 68-ма година и замисълът бил да се извиним на чехословаците за участието на българска войска в тогавашните събития.

Сега! Когато някой си започне от името на цяла нация да се извинява за нещо си, не е добре да не си довършва работата. Сполучливо решение би било неизвестният мазач да се извини и на гръцкия народ, че точно преди 1096 години цар Симеон е изклал при Ахелой ромейската войска, водена от Лъв Фока. Вярно, те са ни нападнали, но какво значение за пърформансите имат подробностите. Погледнато в исторически план, България е създадена върху насилствена отнета византийска територия.
За иракския и афганистанския народ няма да коментираме, но е факт, че и те са запознати с българския воин. На тях ще се извиняваме ли? Защото случаят е идентичен с този в Чехословакия. Разликата е, че тогава бяхме във Варшавския договор, сега сме в Североатлантическия.
И в крайна сметка със всяко извинение ще бъде боядисван по един паметник ли? Посегателството над мемориали не е добра идея! Но пък е заразна.
Идентичен на столичния паметник в Бургас също бе нацапотен преди няколко години, при това без никакво послание. Отново в Бургас бюстът на прославения войвода Тодор Александров осъмна с тревисто зелена брада. От паметника на загиналите моряци бе откъртен петдесеткилограмов бронзов елемент, открадната беше бронзовата глава на Асен Златаров и така нататък.
В самата ни столица четири път бе крадена сабята от скулптурата на Симон Боливар и четири пъти бе възстановявана. На петия посолството на Аржентина прибра от Южния парка всички статуи на латиноамериканските герои и ги подреди в двора си. Зад здрава ограда.
Докъде могат да стигнат нещата отчетливо виждаме в съседна Македония. Паметната плоча на знаменитата Мара Бунева бе десетки пъти палена, заливана с катран, сваляна, чупена и осквернявана, докато родолюбиви българи не поставиха стоманена плоча. Българските военни гробища и паметници там са обект на посегателства от различен характер. На домораслия ни бояджия това харесва ли му?
Казано е: не прави другиму онова, което не искаш на теб да ти направят. Паметниците не се градят в прослава на мъртвите, а за поука на живите. Стига последните да имат здрав разум и морал да я осмислят.