Геополитическото магаре и чудотворецът от Царевград Търнов

През 1922 година Христо Смирненски публикува стихотворението си „Когато атовете се ритат, магаретата страдат“. То е определено от самия автор като „империалистична, патриотична и трагикомична панорама“. Поводът за него е гръцко-турската война от 19119-1921 година и ролята на Великите сили в разпалването й.
За съжаление днес България има все повече шансове да се озове в ролята на дългоухото животно и от кризата в Украйна да отнесе само негативи.
Отново, защото няма да й е първица – от ембаргото срещу Сърбия тя не получи и грам компенсации, участието й в Ирак доведе до опрощаване на всички заеми към тази държава, от Либия на Кадафи и от Либия на демократите също не получихме борчовете си, но пък дадохме курбан мъже в униформа, че и без нея… и така нататък…

Каквото и да решат „атовете“ по казуса „Украйна“, родината ни най-вероятно отново ще бъде „от страната на булката“, както казва народната мъдрост.
Ако се наложат ограничения върху визите за руснаци, това означава спад в най-многобройната група туристи у нас. Политическата нестабилност в Украйна пък би довела до намаляване на платежоспособността на украинците, които са втората по значимост за българското черноморие потребителска група – и на ваканционни пакети, и на недвижими имоти.
Ако „атовете“ се опитат да притиснат Русия прекалено близко до стената, нищо чудно да преживеем втора газова криза след 2009 година, въпреки подземното ни хранилище край село Чирен.
Едно търговско ембарго срещу Путин би било поредното лишаване от глътка кислород за нефелната ни икономика…
И това биха били само материалните ни загуби. Ами моралните и политическите? Защото, както историята от векове наред показва, всякакви санкции, ограничения, забрани и прочие подобни мерки срещу една или друга държава, се отразяват най-вече върху напълно невинните й граждани, а не върху управниците й.
А в Украйна, ако не сте забравили, живеят почти 300 000 българи по род и по самосъзнание. Голямата отговорност на майката –родина е именно към тях.
И нещо друго. На въпросните евроатлантически „атове“ може и да им звучи парадоксално, но Русия и Украйна от векове са едно цяло благодарение на един българин.
Той се нарича Киприан, родом от Търновград Царев, от фамилията Цамблак и е обявен за светия-чудотворец от Руската православна църква. А неотдавна в Москва бе положен и осветен от българския патриарх Неофит основният камък на храм, наречен на неговото име.
Именно свети Киприан пренася в съдбоносната за цяла Русия 1395 година в руската столица столица чудотворната икона на Божията майка от Владимир, която спасява православната държава от ордите на Тамерлан.
Но по-важното е, че Киприан митрополит Киевски, Руски и Литовски е човекът, който поема на плещите си бремето да обедини Руската православна църква. И сполучил в това си начинание и добил титлата Митрополит Московски и на цяла Русия. А в Средните векове църковното единение е основната предпоставка за националното обединение. Което е направило от русите и украинците братя по кръв и по вяра.
Да, днес в дните на изпитания Свети Киприан го няма, но е останал заветът му – „Няма друг път към спасение, освен любовта”.
Това е, което трябва да помни именно днес.