Бойко Борисов и моя милост

Живко Желев

Току що прочетох във в. Капитал потпури от изказването на г-н Бойко Борисов пред Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/.
Бях поразен от некои мисловни успоредици, които са се образували между високопоставената личност на Премиера и моята скромна особа. Излагам ги тук с дълбоко извинение, че съм избързал в годините. Както има навика да прави Симеон Дянков.
Бойко Борисов, ноември 2011 :
Даваме авансово пари, за да разработят хеликоптерите, ние сме толкова богати в България, че даваме на големите заводи в Европа да направят иновации, да произведат нещо, което го нямат френската полиция, френската армия, те нямат такива хеликоптери. Правят лупинги. Това за българите е изключително важно. Един хеликоптер да прави лупинг и да се бори с подводниците. Много е важно, като напънат по Черно море подводниците и ние да ги…само че те не са купени с въоръжение, така че ние ще летим, но нямаме торпеда за тях. Просто уникално. Белгийски фрегати без агрегати – две години, докато сега ги платихме, та ги купихме…
Щото тогава са казали „може да дойде некой друг и може да започне да пита: „Що сте взели толкова „Пантери“, „Кугъри“, „Спартани“ и какво ли не? Кого ще нападаме, как ще се биеме“? Бойни хеликоптери.., а в същото време по аерогарите стоят десетки, стотици да не кажа, самолети, които, ако малко ги преправят, сиреч в навигацията, могат да свършат същата работа.
Моя милост, октомври, 2007:
Но не трябва да забравяме, че в глобалните геополитически планове на световните играчи, Черно и Каспийско море биват третирани като един общ басейн – суровинен, транспортен, с други думи стратегически важен в глобален мащаб. САЩ, Бразилия, Турция, Русия, Казахстан, че и Румъния вече правят конкретни стъпки в практически действия по усвояването на черноморското Елдорадо.
Нашите инициативи в тази посока или ги няма или са забулени с воалите на “класифицираната информация”. Това, което се вижда през завесите, е липса на държавен интерес към стратегически инвестиции в акваторията, за сметка на бурната радост от курортното дело. Нашите стратези май ги влече повече хвърлянето на пари за корвети и хеликоптери. Което вероятно ще ни отреди ролята на пазванти в схемата за правене на пари от Черноморието.
Из „Черно море – мечти и реалности“

Бойко Борисов, ноември 2011 :
Дойдоха колегите от Русия и казват: „Виж кво, понеже казваш, че се колебаеш, 6 млрд. ти е скъпо „Белене“, искаш 5. Само че по нашата проста сметка 80 мегавата когато е 1 млрд. лв./Цанков камък -б.м/, 2000 мегавата по 1 млрд. колко правят? Тя излиза над 20 млрд. вашата централа. Значи едното не ти е скъпо, а другото ти е скъпо. Добре, вие като държава, имате ли план, стратегия…“
Моя милост, юни 2010:
Към това трябва да добавим и потвърденото вече решение Русия да построи АЕЦ „Аккая“ в Турция – с четири блока по 1300 мегавата за общата цена от около 20 милиарда долара. Освен всичко друго, това означава, че онези дето говорят у нас, че Белене с два блока по 1030 мегавата ще струва 11 милиарда евро или не са в час, или им плащат като за световно.
Из „Огнян Минчев предлага вариант, в който слънцето да изгрява от запад“
Бойко Борисов, ноември 2011 :
Възобновяеми източници, господа, е и водната енергия. България има реки, има язовири, има дефилета, има каскади, от която точно толкова и много по-изгодно е да произвеждаме зелена енергия, отколкото да си превръщаме нивите само в слънчеви и вятърни централи. И по стария закон, то не, че новият е много поевтинял, сега за слънце е 580, мисля и 190 мисля, че беше за вятър, където го намалихме, но всичко това отива на електромера на хората…
И даже днеска Бъчварова пак ми е дала едно писмо, в което една много голяма компания пак ми напомня за пореден път, че трябва да ги присъединиме, щото това е една прекрасна печалба. „Козлодуй“ дава на 42 лева тока, ние го плащахме 800 преди, сега 600. Всичкият този ток отива и на електромера на предприятието, и на електромера на българския гражданин. Това е единият тип инвеститори.
Моя милост, март 2010:
Преди години, когато се заговори за възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/, ние си представяхме, че токът от тях ще е много евтин. Направо без пари. Ама не било така.
Тези дето слагат перки и фотоволтаици били на голям зор.
По тази причина държавата им определи специални изкупни цени:
от вятърни централи между 145 и 180 лв. на мегаватчас
пък от фотоволтаиците 750 лв. на мегаватчас
Докато добрата стара НЕК го дава за 71-72 лева.
Но бизнеса със зелена енергия пак е притеснен. Въпреки десеторната разлика в цената, той се подпомага и от европрограми, като съоръженията могат да се субсидират безвъзмездно до 90%. Тъй, че колкото и да са на зор, зелените бизнесмени в по-тесен кръг си го наричат „Бизнес като слънце“.
Из „А честито ви и… зелена енергетика“
Бойко Борисов, ноември 2011 :
Вторият тип инвеститори, знаете добре, в тези големи вериги, в които в момента малкият и средният производител пищят кански от тях. Трябва да помислим и затова на мен ми е важна една подобна среща с браншовете, да видиме как можеме да ги подпомогнеме и да ги спасиме от тези големи хватки, в които сме поставени.
Моя милост, август 2007:
Вуйчо ми от Ямбол е прост човек. Произвежда краставици. Не може сам да ги продава на така наречените „кооперативни пазари“, тъй като те вече не са на кооперацията, ами на едни други хора. А там няма сергия за него, тъй като дори и да вземе, ще трябва да продава освен краставици, също така грейпфрут, чери-доматки по 15 лева килото и авокадо. Вуйчо ми не ги е сънувал тези артикули, ама те се внасят от едни хора, които са хора на хората, дето държат „кооперативните пазари“. Той не може да продава и на шосето, защото ще го арестуват, както арестуваха наскоро една 70 годишна жена по пътя край Добрич, че продавала една престилка праскови без търговски лиценз. Наскоро продал краставици на хипермаркета, който е на няма и един километър от неговите парници. Взели му ги на едро по 60 ст. килото, пък той като взел парите влязъл нарочно вътре да си купи от неговите си краставици. Продали му ги по 1.80 и понеже не носел торбичка му дали специална фирмена за още 80 ст.
Оттогава вуйчо ми не се занимава с търговия. Остана си обикновен краставичар. Обаче гледа новините и Станишев, който обяснява как ще разследват спекулациите и картелите в търговията със зърно. Вуйчо ми твърди, че тези дето изнасят и внасят зърното и краставиците са един и същи. И всички ги знаят кои са. Само Станишев е хукнал да ги търси. Е, може и да не е точно така, но все пак имам усещането, че премиерът се опитва да продава на вуйчо ми, краставичара – краставици. При това криви.
Из „Вуйчо ми от Ямбол и либералите“

Изложих този скромен колаж без всякакви илюзии, че г-н премиерът е започнал да се вслушва в гласовете от блогосферата.
Но с плахата надежда, че постепенно обръща своя проникновен взор към очевадното.