• Апостроф


    Доберманите от жълтите павета

    Тодор Канев

    Отбелязахме четвърт век от началото на демократичните промени у нас. Според прокламираното през това време, ние вече сме заживели в едно демократично и свободно общество, в което има правото да изразяваме нашето лично мнение, както и че имаме пълната свобода на словото. Под път и над път това го говорят журналисти, политолози, социолози, десни политици и даже президентът на Републиката Плевнелиев, който с хъс ни убеждава, че е много по-добре да сме бедни, да има всевъзможни икономически трудности, да нямаме газ и отопление, но да сме свободни и в НАТО и ЕС. Разбира се, бидейки милионер президентът може да си позволи това, нали сит на гладен не вярва…

    Пълният текст

  • uk_rentacar

17

авг

ribbon

Протестърите – новите активни борци

Публикувано в: Апострофи; (27) прочитания
От: Теофан Германов

Служебният кабинет издигна лозунга „Протестът – на власт”. Протестър е вицепремиерът Христо Иванов, прочул се с отнетите адвокатски права и невнесените финансови отчети на спонсорираната от САЩ фондация. За заместник-министър бе назначен музикантът Виктор Стоянов – съавтор на химна на ДСБ и постоянен гастрольор на белия роял, сложен на жълтите павета. Помним как покойният проф. Абрашев стана културен министър на НДСВ, защото бе написал „Оратория за царя”…

Протестът, който в началото бе спонтанен и граждански бързо бе приватизиран и политизиран от десницата и ГЕРБ, а нали служебният кабинет трябва да е надпартиен и независим. Нека протестърите си направят партия, да влязат във властта легитимно. Странно е защо президентът и премиерът, които постоянно натъртват, че предишния кабинет „Орешарски” е нямал достатъчна легитимност, практически дадоха пълната власт в ръцете на протестърите и на близкия до тях Реформаторски блок (външния, вътрешния, военния, просветния, правосъдния министри), при положение, че легитимността на „реформаторите” възлиза на точно 144 532 гласа или 6,45% от евровота. Нека повторим – почти 100% от властта срещу 6,45% от обществото…
По-лошото е, че искащите на думи нов морал протестъри се държат досущ като… някогашните активни борци. Но не като хилядите идеалисти, дали живота си в битки срещу фашизма, а като онази част, която след победата реши да търси привилегии и постове, внуши си, че е абонирана за властта. Нищо чудно, щом протестирите днес искат постове за минали заслуги, утре да претендират и децата им да влизат с предимство да учат, както и за протестърска „народна” пенсия. След Освобождението за поборници са обявени мнозина, но истински страшилища на Отоманската империя като Панайот Хитов, Филип Тотю и Капитан Петко Воевода умират в забвение и бедност. А нали след 1989 г. почти никой от малкото реални дисиденти не влезе във властта, докато много пребоядисани бивши членове на БКП се облажиха от реституцията и приватизацията, веейки високо и гласовито синия байрак…Така ще стане и с новите активни борци – протестърите!

http://argumenti-bg.com/

Сподели: