23
дек
О, бедни рибарю! Защо не ÑƒÐ¼Ñ€Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ Гредетин?
Панта рей /вÑичко тече, вÑичко Ñе променÑ/
От: Гочо Гочев
Ð’ Ð‘ÑƒÑ€Ð³Ð°Ñ Ð½Ð¸Ñ‰Ð¾ не тече и нищо не Ñе променÑ. Ðе знам защо Ð‘ÑƒÑ€Ð³Ð°Ñ Ðµ митологема за духовноÑÑ‚ и коÑмополитизъм, когато градът е профанизирано понÑтие за култура, Ñоциални връзки и … гражданÑко общеÑтво.
Ð’ Ð‘ÑƒÑ€Ð³Ð°Ñ Ð¾Ñ‚ деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€ÐµÐ´ големите неща проÑто не Ñе Ñлучват. Или Ñе Ñлучват Ñ Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ñ‚ÐµÐ½ знак. Ðавремето отказахме дипломатичеÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð¿ÑƒÑ Ð¸ корпуÑÑŠÑ‚ мина през Ловеч и Благоевград, като парите, отпуÑнати за благоуÑтройÑтво превърнаха тези градове в неповторими. Отказахме двореца на Ñпорта и културата и дворецът намери ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтан във Варна. Отказахме кандидатурата на Людмила Живкова за първи Ñекретар на ГК на партиÑта и Ñами Ñи отрÑзахме пъпната връв Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð·Ð°Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ комуниÑти от СофиÑ.
Ðе отказахме обаче нефтохимичеÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð±Ð¸Ð½Ð°Ñ‚ и комбинатът унищожи не Ñамо чернозема в землището на община Камено, но обезлюди Странджа, като принуди меÑтните хора да Ñе погражданÑват и препитават като нефтохимици в морÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´. ÐŸÐ»ÑŽÑ Ð±Ð¾Ð½ÑƒÑа за вÑички – Ð¾Ñ‚Ñ€Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ·Ð´ÑƒÑ….
Да. Ðтавизмът и неговите разрушителни рецидиви Ñа запазена марка за бургазлии. Съборихме халите и Ñтарите Ñгради в центъра на града, оÑтавÑйки бъдещите Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð±ÐµÐ· архитектурна памет. Разширихме приÑтанището за Ñметка на рибата, като материалът, изгребан от дъното, вмеÑто да бъде изхвърлен навътре в морето, буквално бе изÑипан край брега и рибата изчезна от залива. Превърнахме Южното Черноморие в тухлено-бетонна ривиера, лишавайки го от невероÑтната му уникалноÑÑ‚. ПоÑтроихме един метафизичен жилищен ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð»ÐµÐºÑ Ð½Ð° мÑÑто, където не му е мÑÑтото /â€ÐœÐµÐ´ÐµÐ½ Рудникâ€/, вмеÑто градът да Ñе разширÑва на юг /кв. „Краймориеâ€/. Ðе поÑтроихме библиотеката на града, не поÑтроихме и градÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñален магазин, дупката за който е не Ñамо миазма, но и лице на Ð¿Ð¾Ñ€ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð¸Ð½Ñки управник. Прокудихме мизерÑÑ‚Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð¥Ñ€Ð¸Ñто Фотев в СофиÑ, а Ñега Ñе бием в гърдите ÑÑŠÑ ÑловеÑÐ½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐºÐ²Ð¸ÐµÐ¼ на Ñтиха: „морето, най-голÑмото Ñъбитие…â€, приемайки за Ñъбитие правенето на градинки и улици, което е задължение на общината.
ÐÐ°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð²Ð·ÐµÑ…Ð¼Ðµ, че изгонихме рибарите от морето. „Рморето без рибари е Ð±Ð¸Ð±Ð»Ð¸Ñ Ð±ÐµÐ· думиâ€. Ðито Ñъм ловец, нито Ñъм рибар, а обикновен гражданин. И като такъв иÑкам да има ÑÑни и точни правила за вÑички.
ИÑкам да вдишвам и издишвам БургаÑ, морето и морÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ñ€Ð¸Ð· – чиÑти и краÑиви. ИÑкам да бъда аз във вÑÑка една Ð¼Ð¾Ñ ÐºÑ€Ð°Ñ‡ÐºÐ°, направена по улиците, по крайбрежната алеÑ, в магазина. Ðе иÑкам нÑкой над мен да размахва крепоÑтен камшик и да Ñ€Ð°Ð·Ð´ÐµÐ»Ñ Ð¸ владее Ñ‚Ñлото ми. Ðе иÑкам да бъда крепоÑтен. ИÑкам да бъда Ñвободен човек ÑÑŠÑ Ñвободна Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð¸ поведение. ИÑкам!