23

дек

ribbon

О, бедни рибарю! Защо не умря при Гредетин?

Панта рей /всичко тече, всичко се променя/

Публикувано в: Апострофи;
От: Гочо Гочев

Ð’ Бургас нищо не тече и нищо не се променя. Не знам защо Бургас е митологема за духовност и космополитизъм, когато градът е профанизирано понятие за култура, социални връзки и … гражданско общество.
В Бургас от десетилетия наред големите неща просто не се случват. Или се случват с обратен знак. Навремето отказахме дипломатическия корпус и корпусът мина през Ловеч и Благоевград, като парите, отпуснати за благоустройство превърнаха тези градове в неповторими. Отказахме двореца на спорта и културата и дворецът намери своя пристан във Варна. Отказахме кандидатурата на Людмила Живкова за първи секретар на ГК на партията и сами си отрязахме пъпната връв с партизаните комунисти от София.
Не отказахме обаче нефтохимическия комбинат и комбинатът унищожи не само чернозема в землището на община Камено, но обезлюди Странджа, като принуди местните хора да се погражданяват и препитават като нефтохимици в морския град. Плюс бонуса за всички – отровния въздух.

Да. Атавизмът и неговите разрушителни рецидиви са запазена марка за бургазлии. Съборихме халите и старите сгради в центъра на града, оставяйки бъдещите поколения без архитектурна памет. Разширихме пристанището за сметка на рибата, като материалът, изгребан от дъното, вместо да бъде изхвърлен навътре в морето, буквално бе изсипан край брега и рибата изчезна от залива. Превърнахме Южното Черноморие в тухлено-бетонна ривиера, лишавайки го от невероятната му уникалност. Построихме един метафизичен жилищен комплекс на място, където не му е мястото /”Меден Рудник”/, вместо градът да се разширява на юг /кв. „Крайморие”/. Не построихме библиотеката на града, не построихме и градския универсален магазин, дупката за който е не само миазма, но и лице на поредния общински управник. Прокудихме мизерстващия Христо Фотев в София, а сега се бием в гърдите със словесния реквием на стиха: „морето, най-голямото събитие…”, приемайки за събитие правенето на градинки и улици, което е задължение на общината.
Накрая взехме, че изгонихме рибарите от морето. „А морето без рибари е библия без думи”. Нито съм ловец, нито съм рибар, а обикновен гражданин. И като такъв искам да има ясни и точни правила за всички.
Искам да вдишвам и издишвам Бургас, морето и морския бриз – чисти и красиви. Искам да бъда аз във всяка една моя крачка, направена по улиците, по крайбрежната алея, в магазина. Не искам някой над мен да размахва крепостен камшик и да разделя и владее тялото ми. Не искам да бъда крепостен. Искам да бъда свободен човек със свободна воля и поведение. Искам!


Подобни публикации