2
ное
ÐКÐДЕМИК ГЕОРГИ ÐœÐРКОВ
ПРЕДШЕСТВЕÐИЦИ И ПРЕДТЕЧИ
От: Ðикола Инджов предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð²Ð¸Ð´Ð½Ð¸ Ñъвременни радетели на тракийÑката кауза
Тракиец по произход, академик Марков е роден през 1946 година Ð²Â Ð¸Ð·Ð¿ÑŠÐ»Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¾ÑÑ‚ Пловдив. Там, между нетленните Ñледи на антични цивилизаци, е зародишът на Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ и опората на неговите Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° ÑъдбоноÑни ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð² българÑката иÑториÑ. Между Ñ‚Ñх и Ñъдбата на тракийÑките българи в трагичните ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ñлед БалканÑката и Първата Ñветовна война, Ñлед ÐьойÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ и Ñ‚.н. Главните наÑоки на неговите научни интереÑи Ñе виждат в книгите му „Българо-германÑките Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ 1931–1939“,Â â€žÐ‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² БалканÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз Ñрещу ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ 1912–1913“, „БългарÑкото крушение 1913“, „ГолÑмата война и българÑкиÑÑ‚ ключ за европейÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ñ€ÐµÐ± 1914–1916“, „ГолÑмата война и българÑката Ñтража между Средна Европа и Ориента 1916–1919†и неизброими авторÑки публикации в национални и чуждеÑтранни ÑпиÑаниÑ, веÑтници, Ñпециализирани Ð¸Ð·Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñ‚.н. Специално Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе отбележи убедителната защитата, коÑто академик Георги Марков изказа на публичното обÑъждане на трудовете на проф. Стайко Трифонов – първопроходецът на тракийÑките изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² най-новата иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° БългариÑ. Ðкадемик Георги Марков е член на ръководÑтвото на Съюза на тракийÑките дружеÑтва в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ приÑÑŠÑтвието му тук придава неоценима общеÑтвена тежеÑÑ‚ на нашата организациÑ.
Тук помеÑтваме фрагменти от текÑтове на академик Георги Марко, взети от негови Ñтатии, интервюта и книги.
Ð ÐÐИТЕ ОТ ÐЬОЙ ОЩЕ БОЛЯТ
…ÐьойÑкиÑÑ‚ договор е наказанието за Ð¿Ð¾Ð³Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð±Ð¾Ñ€ от лÑтото на 1915 г., когато цар Фердинанд и правителÑтвото на ВаÑил РадоÑлавов вкарват Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ² войната на Ñтраната на Ð¢Ñ€Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ Ñъюз. Ртова Ñтава, защото Берлин и Виена обещават повече, отколкото Ñтраните от Ðнтантата. Ðемците и авÑтроунгарците пък имат уÑпехи, главно на Ð˜Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ñ„Ñ€Ð¾Ð½Ñ‚. Ðо те нÑмат реÑÑƒÑ€Ñ Ð´Ð° победÑÑ‚ Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¾Ñтанал ÑвÑт… Срещу подпиÑа на миниÑÑ‚ÑŠÑ€-предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ ÐлекÑандър СтамболийÑки в Ðьой ÑтоÑÑ‚ подпиÑите на предÑтавителите на 27 държави – Ñред Ñ‚ÑÑ… като победители Ñа Сиам (Тайланд) и Ð¥ÐµÐ´Ð¶Ð°Ñ – Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‡Ð°ÑÑ‚ от СаудитÑка ÐрабиÑ… СтратегичеÑка грешка на управлÑващите. Ðо цар Фердинанд Ñе прибира в Кобург, а ВаÑил РадоÑлавов намира убежище в Баден-Баден. Рплаща българÑкиÑÑ‚ народ… Дали можеше да бъдем Ñред победителите във войната?
Моментът за това е бил по време на ДарданелÑката Ð¾Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· пролетта на 1915 г. Тогава ÐÐ½Ð³Ð»Ð¸Ñ Ð¸ Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²ÑÑ‚ опита да овладеÑÑ‚ Проливите и Цариград и да отворÑÑ‚ Ñвободен път за доÑтавка на военно ÑнарÑжение на изнемогваща РуÑиÑ. Ðе Ñлучайно генерал Франше д’Епре, който през 1918 г. приема капитулациÑта на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² Солун, заÑвÑва, че Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде наказана, защото е удължила Ñ Ð´Ð²Ðµ години Първата Ñветовна война. Ртова ÑпаÑи ОÑманÑката империÑ, и по-точно Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ пълно унищожение… Имало е надежда да Ñе ÑпаÑи излаз на БÑло море и да Ñе задържи Южна Добруджа… ÐьойÑкиÑÑ‚ договор до голÑма Ñтепен е копие на ВерÑайÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ Ñ Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ. И в него има наиÑтина точки, колкото издевателÑки, толкова и комични. Като например забраната на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñтрои подводници и крайцери. Или че нÑма претенции към френÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€Ð°Ñ‚ над Мароко и британÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ð´ Египет.
Рдоговорът не Ñлучайно е наречен диктат. Ðе Ñамо отново губим Южна Добруджа, но и Струмишко, и Западните покрайнини. Западна Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ðµ окупирана от френÑки войÑки, а на конференциÑта в Сан-Ремо през 1920 г. Ðнтантата Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð°Ð²Ð° на Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñ ÑƒÐ³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ÐºÐ°Ñ‚Ð° Ñ‚Ñ Ð´Ð° оÑигури на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñвободен и безмитен излаз на БÑло море – нещо, което никога не Ñтава. Обложени Ñме Ñ Ð±ÐµÐ·ÑƒÐ¼Ð½Ð¸ репарации от 2250 млрд. франка, които, Ñлава Богу, по-къÑно Ñе намалÑват три пъти. ОÑтаваме без редовна армиÑ, без право да притежаваме флота, авиациÑ, танкове, тежки оръдиÑ… Рщо Ñе отнаÑÑ Ð´Ð¾ въпроÑа защо Ñе Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð°Ð»Ñ Ðнтантата в опитите да привлече Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана, има три кръга, отговорни за това. ПървиÑÑ‚ е, разбира Ñе, на Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€ и правителÑтвото. ВториÑÑ‚ – този на балканÑките ни ÑÑŠÑеди. Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ð¸ Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°Ñ‚ да отÑтъпÑÑ‚ и метър Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð² МакедониÑ, въпреки че Ðнтанта, и оÑобено Ð’ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² лицето на Ð²ÑŠÐ½ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸ÑÑ‚ÑŠÑ€ ÑÑŠÑ€ Едуард Грей ги натиÑкат. СръбÑкиÑÑ‚ премиер Пашич тогава заÑвÑва в Скупщината: “По-добре цÑла Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñтане авÑтрийÑка провинциÑ, отколкото да върнем на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ð¿ÐµÐ´Ñ Ð¾Ñ‚ МакедониÑ!” Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ðµ малко по-Ñклонна на отÑтъпки – да Ñе премеÑти границата от МеÑта на Струма, но Ñрещу огромни компенÑации в Западна Мала ÐзиÑ, в порÑдъка на 140-150 000 кв. км. Рна Берлин и Виена им е леÑно да обещават – и цÑла Добруджа, и цÑла МакедониÑ. Именно заради неÑъглаÑуваната Ñи политика към Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñтраните от Ðнтантата Ñа третиÑÑ‚ кръг от виновниците за Ðьой… За мен може би по-Ñтрашни Ñа моралните поÑледÑтвиÑ. Погромът ражда един пораженÑки Ñиндром в националното Ñъзнание: “Колкото и жертви да даваме, каквито и чутовни военни победи да имаме, Великите Ñили решават вÑичко”. Рот пораженÑÐºÐ¸Ñ Ñиндром леÑно Ñе Ñтига до ÑÐ°Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ð½Ð¸Ñ – че Ñ‚Ñ€Ñбва да имаш Ð“Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð°Ñ‚, който да Ñе грижи за теб… Погледнато от диÑтанциÑта на времето, никой от ÑÑŠÑедите ни не Ñпечели оÑобено от ÐьойÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ñ€Ð¾Ð¼ върху БългариÑ. ГърциÑ, получила не Ñамо Западна, но и Източна ТракиÑ, бе въвлечена в авантюрата Ñи в Мала ÐÐ·Ð¸Ñ Ð¸ през 1922 г. Ð¿Ñ€ÐµÑ‚ÑŠÑ€Ð¿Ñ Ð¿ÑŠÐ»ÐµÐ½ разгром от войÑките на Кемал Ðтатюрк. През 1940 г. Ð ÑƒÐ¼ÑŠÐ½Ð¸Ñ Ñе раздели Ñ Ð®Ð¶Ð½Ð° Добруджа и Ñ Ð‘ÐµÑарабиÑ. Рнай-уродливото творение на парижките договори от 1919 г. – ЮгоÑлавиÑ, коÑто вÑички наричаха СърбоÑлавиÑ, защото бе триумф на великоÑръбÑÐºÐ¸Ñ ÑˆÐ¾Ð²Ð¸Ð½Ð¸Ð·ÑŠÐ¼, Ñе разпадна Ñ ÐºÑŠÑ€Ð²Ð°Ð²Ð¸ гърчове през очите ни през 90-те години на Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð²ÐµÐº. ПÑихологичеÑките травми от войната и неÑправедливите договори Ñе лекуват най-трудно.
ЧЪРЧИЛ Е ВОЕÐÐОПРЕСТЪПÐИК!
Ðа 10 Ñнуари Ñе навършиха 70 години от най-жеÑтоките бомбардировки над Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ време на Втората Ñветовна война от Ñтрана на британÑката и американÑката авиациÑ. Само за 2 дни загиват почти 1000 мирни жители. Когато на 13 декември 1941 г. Ðародното Ñъбрание обÑвÑва Ñимволична война на Ð’ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ СÐЩ, никой от управлÑващите не е предполагал, че двете държави ще Ñе опитат да Ñринат наши градове ÑÑŠÑ Ð·ÐµÐ¼Ñта като наказание, че Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ Ñъюзник на нациÑтка ГерманиÑ. Обратът във войната в полза на Ñъюзниците СССР, СÐЩ и Ð’ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1943 г. им позволÑва да извършват ÑтратегичеÑки операции върху германÑките Ñъюзници, Ñред които е и ЦарÑтво БългариÑ. С акад. Георги Марков коментираме трагичните ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ онази епоха. ВидниÑÑ‚ иÑторик не Ñе Ñтрахува да каже, че виновник за тази жеÑтокоÑÑ‚ е УинÑтън Чърчил… Как Ñе получи така, че БългариÑ, коÑто обÑви Ñамо Ñимволична война на СÐЩ и ÐнглиÑ, бе атакувана жеÑтоко от Ñ‚Ñхната Ð°Ð²Ð¸Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1943-44 година? БританÑкиÑÑ‚ премиер УинÑтън Чърчил е имал ÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ‚ÐµÐ³Ð¸Ñ – Ñрещу Ñъюзниците на Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе хвърлÑÑ‚ много бомби, така че те да Ñе откажат от Ñъюза Ñ Ð¥Ð¸Ñ‚Ð»ÐµÑ€. Първо, бомбардировките започват Ñрещу Ñамата ГерманиÑ. Сринати Ñа Кьолн, Хамбург, но най-голÑмото преÑтъпление е Ñрещу Дрезден, където Ñамо за три Ð´ÐµÐ½Ð¾Ð½Ð¾Ñ‰Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð³Ð¸Ð²Ð°Ñ‚ 135 000 души, главно жени и деца. Това Ñа военни преÑтъплениÑ, които Чърчил оправдава ÑÑŠÑ Ñтремежа да Ñе подкопае моралът на наÑелението, не Ñамо бойниÑÑ‚ дух на армиÑта. ОÑвен на фронта ударите Ñе нанаÑÑÑ‚ и в тила. През лÑтото на 1943 г., когато англо-американците Ñтъпват в ИталиÑ, те вече имат бази, от които могат да бомбардират и БългариÑ. Ðе е ли Ð¿Ð°Ñ€Ð°Ð´Ð¾ÐºÑ – обÑвÑваме Ñимволична война и реално не водим активни бойни дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ñъюзниците, но Ñе оказваме жертва на техните бомбардировки? Това е резултат от фаталната Ñтъпка на правителÑтвото на Богдан Филов. ПодпиÑването на ТриÑÑ‚Ñ€Ð°Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð°ÐºÑ‚ на 1 март 1941 г. е било неизбежен акт по Ñилата на тогавашната военна необходимоÑÑ‚, Ñвързана Ñ Ð±Ð°Ð»ÐºÐ°Ð½Ñката ÐºÐ°Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° Вермахта Ñрещу Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ ЮгоÑлавиÑ. Ðа 13 декември 1941 г., под натиÑка на Ñилите от ТриÑÑ‚Ñ€Ð°Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð°ÐºÑ‚, Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ð±ÑвÑва война на СÐЩ и ВеликобританиÑ. Тогава Чърчил зачерква Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð²ÐµÐ½Ð¾. Той държи една реч в началото на 1942 г., че българите Ñа грешен народ, три пъти Ñе озовават Ñрещу англичаните и затова Ñ‚Ñ€Ñбва да бъдат наказани. Бомбардировките отпреди 70 години унищожават жилищни квартали, не толкова военни обекти. Целта е да вÑеÑÑ‚ ÑƒÐ¶Ð°Ñ Ñред наÑелението, то да Ñе обÑви против Ñъюза Ñ Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ да Ñе опълчи на управлÑващите… Чърчил ни наказва 2 пъти – Ñ Ð±Ð¾Ð¼Ð±Ð°Ñ€Ð´Ð¸Ñ€Ð¾Ð²ÐºÐ¸Ñ‚Ðµ и Ñлед това в Ялта, когато дава Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² Ñферата на влиÑние на СССРи на Сталин… Сега завършвам една книга за иÑториÑта на Втората Ñветовна война, но от гледна точка на победените. Ð’ Ð½ÐµÑ Ñе обÑвÑвам против извеÑтната теза, че победителите не ги ÑъдÑÑ‚ и те пишат иÑториÑта. За мен Чърчил е един военнопреÑтъпник, когото нареждам до Хитлер. Чърчил Ñъщо е маÑов убиец. Може да е гениален британÑки държавник, но не може целенаÑочено да унищожава Ñтотици хилÑди жени и деца и ние да мълчим за това. ПоÑледиците у Ð½Ð°Ñ Ñа над 2500 невинни жертви. Ðмериканците бомбардират през денÑ, англичаните през нощта. Какъв военен обект е ÐародниÑÑ‚ театър?! Ðми БÐÐ? Какъв военен обект Ñа хилÑдите разрушени жилища в СофиÑ, Дупница, КюÑтендил, Стара Загора… Крайно време е да Ñе каже, че и антихитлериÑтката ÐºÐ¾Ð°Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ðµ извършвала военни преÑÑ‚ÑŠÐ¿Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ дори преÑÑ‚ÑŠÐ¿Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñрещу човечеÑтвото. Ð¯Ð¿Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñъщо е бомбардирана – Токио, ами атомните бомби над Хирошима и ÐагаÑаки! 300 000 души Ñа убити от раз. За мен е възмутително, че преди нÑколко години пред американÑкото поÑолÑтво Ñе откри паметник на загиналите американÑки летци, които Ñа убивали мирни ÑофийÑки жители… Победителите Ñъщо ноÑÑÑ‚ отговорноÑÑ‚. ИÑториÑта Ñ‚Ñ€Ñбва да оÑъди техните военни преÑтъплениÑ… Ðе Ñе Ñтрахувам да ми лепÑÑ‚ политичеÑки етикети. Ðз Ñъм иÑторик. БългарÑкиÑÑ‚ парламент Ñ‚Ñ€Ñбваше да излезе Ñ Ð´ÐµÐºÐ»Ð°Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ да почете жертвите на този въздушен терор. Самите германци Ñъщо не ÑмеÑÑ‚ да отбележат унищожението на Дрезден. Когато преди години един общинÑки Ñъветник от града Ñтана и каза, че Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе Ñпоменат жертвите на англо-американÑÐºÐ¸Ñ Ð²ÑŠÐ·Ð´ÑƒÑˆÐµÐ½ терор, те веднага го обÑвиха за неонациÑÑ‚. И понеже е германец, казаха, че е обременен Ñ Ð½Ð°ÑледÑтвото от нацизма, и човекът ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð´Ð° говори. Ðз в това отношение не Ñъм обременен. Доказвам Ñ Ñ„Ð°ÐºÑ‚Ð¸, че англо-американците Ñъзнателно Ñа унищожавали мирно наÑеление. Възмутително е тези летци, убивали мирни граждани, да бъдат обÑвÑвани за герои. Такива паметници нÑма нито в ГерманиÑ, нито в ИталиÑ, които Ñъщо Ñа бомбардирани от Ñъюзниците… СмÑтам, че Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде издигнат паметник на българÑките жертви… БерлуÑкони, в качеÑтвото Ñи на миниÑÑ‚ÑŠÑ€-предÑедател на ИталиÑ, откри паметник на жертвите на англо-американÑките бомбардировки. Ð˜Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ñ Ðµ в ÐÐТО и в ЕС, но БерлуÑкони имаше доблеÑтта да открие такъв монумент в Рим. След като има в Рим, защо да нÑма и в СофиÑ?! След като има паметник на американÑките летци, убивали ÑофиÑнци, защо да нÑма паметник на жертвите… Бомбите над Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ над други българÑки градове Ñа били пуÑкани във формата на детÑки играчки. Има и загинали деца, Ñтотици оÑакатени. Това ако не е преÑтъпление Ñрещу човечеÑтвото… Къде е царÑкото правителÑтво по време на бомбардировките?…За Ñъжаление цар Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ III вече го нÑма. Ð’ иÑториÑта нÑма „ако”, но ако царÑÑ‚ беше жив, може би иÑториÑта щеше да Ñе развие по малко по друг начин. По време на дневната бомбардировка на 10 Ñнуари 1944 г. правителÑтвото е в СофиÑ. След това миниÑтрите и регентите Ñе евакуират в ЧамкориÑ, днешен Боровец. Това е най-голÑмата заблуда на премиера Богдан Филов. Той казва, че войната е Ñимволична и англо-американците Ñа далече. ПравителÑтвото му има голÑма вина за Ð²ÑŠÐ·Ð´ÑƒÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñ‚ÐµÑ€Ð¾Ñ€. Филов Ñе огъва пред Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ вкарва Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² ТриÑÑ‚Ð°Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð°ÐºÑ‚. Ртова Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ñъдбата на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ влизането й в ÑъветÑката зона. Този фатален 13 декември, когато обÑвихме война на Ñъюзниците, ни предреши Ñъдбата за Ñледващите 45 години.