19
окт
ОТ СИÐОВЕТЕ ÐРСТРÐÐДЖРИ ЗÐКРИЛÐИЦИТЕ ÐРТРÐКИЯ
ÐИКОЛРИÐДЖОВ ПРЕДСТÐВЯ СЪВРЕМЕÐÐИ ЛИЧÐОСТИ ÐРТРÐКИЙСКÐТРКÐУЗÐ
От: pointburgas
ТОДОРБОЯДЖИЕВ произхожда от ÑтранджанÑкото Ñело Граматиково, Ñъздадено от калугери и граматици Ñлед разрушаването на манаÑтира “Св. Богородица”, оÑнован от родоначалника на иÑихазма в Ð¡Ñ€ÐµÐ´Ð½Ð¾Ð²ÐµÐºÐ¾Ð²Ð½Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð“Ñ€Ð¸Ð³Ð¾Ñ€Ð¸Ð¹ Синаит. Ðо духовната ÑъщноÑÑ‚ на Ñелото идва и от планината. Ðеизтощим източник на родолюбие и любоÑловие, Странджа в иÑторичеÑката ни Ñъдба е олицетворение на бунтовете за целокупна БългариÑ. Кръвни предшеÑтвеници на Тодор БоÑджиев Ñа войводи от ПреображенÑкото въÑтание, както и борци за хуманни идеали от антифашиÑтката епоха.
След като завършва радиоинженерÑтво в МЕИ – СофиÑ, Тодор БоÑджиев работи в ÑиÑтемата на МВР. Минава по цÑлата Ð¹ÐµÑ€Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ разузнавач до зам.началник на ПГУ, а в Ð¿Ð°Ñ€Ð°Ð»ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ñи живот под прикритие Ñтига до зам.търговÑки предÑтавител в ÑиÑтемата на външната Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¸ пълномощен миниÑÑ‚ÑŠÑ€ в МиниÑтерÑтвото на външните работи. През 1990 година е произведен генерал. Бивал е депутат във Ð’ÐС и главен Ñекретар на МВР. Президент е на Ñъздадената от него ÐÑÐ¾Ñ†Ð¸Ð°Ñ†Ð¸Ñ “БългарÑки евроатлантичеÑки разузнавателен форум”. ЗамеÑтник-предÑедател на Съюза на ТракийÑките дружеÑтва в БългариÑ. Почетен предÑедател на ПолитичеÑки клуб „ТракиÑâ€.
Тук помеÑтваме извадки от публициÑтични и мемоарни текÑтове на Тодор БоÑджиев.
ЗРПÐМЕТÐИКРÐРПЕТРОВРÐИВÐ
ВеличавиÑÑ‚ паметник на Петрова нива като че ли Ñе е впиÑал и в Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ генетичен код. ЗамиÑълът за увековечаване подвига на въÑтанала Странджа Ñе ражда почти едновременно Ñ ÐºÑŠÑ€Ð²Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ñ€Ð¾Ð¼ над въÑтанието. Ðо реализациÑта започва две деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾-къÑно, когато на 5 Ñептември 1925 г. дÑдо ми – подвойводата Лефтер РуÑинов Мечев заедно Ñ Ð“ÐµÐ¾Ñ€Ð³Ð¸ Ганчев, Георги Чепов и Димитър Ðнгелов , вÑички учаÑтници във въÑтанието, минават тайно и в къÑна доба границата Ñ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ, доÑтигат ПаÑпаловата могила, където Ñа погребали Ñ‚Ñлото на войводата Георги Кондолов Свещената им миÑÐ¸Ñ Ðµ да върнат коÑтите му на родна, Ñвободна българÑка земÑ. След второто погребение на коÑтите на войводата в двора на правоÑÐ»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ð¼ в Малко Търново, четиримата Ñъздават Инициативен комитет за Ñъбиране тленните оÑтанки на вÑички загинали въÑтаници за Ñвободата на Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ за на паметник в Ñ‚Ñхна чеÑÑ‚ на Петрова нива, където е бил проведен конгреÑа на ВМОРО, на който Ñе изработва общ план на въÑтаничеÑки дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð° приÑъединÑването на Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ целокупна БългариÑ. Инициативата на четиримата преображенци не получава необходимото ÑъдейÑтвие от държавата и Комитетът издава ново възвание за Ñъбиране на ÑредÑтва и активизира дейноÑтта Ñи през 1927 година. Възванието е разпратено до вÑички ÑъщеÑтвуващи по това време тракийÑки дружеÑтва и до отделни по-изÑвени бежанци – тракийци, но и при този опит държавата не Ñе отзовава. Делото Ñи оÑтава Ñамо в редиците на организираните вече в ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ð¹Ñ†Ð¸, но за Ñъжаление, Ñъбраните ÑредÑтва и този път не Ñа доÑтатъчно. ИдеÑта отново е преродена през 1953 година. ДÑдо ми Лефтер Мечев отново е в Ð¸Ð½Ð¸Ñ†Ð¸Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ Ñ Ñ‚Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи дъщери – лелите ми ÐÐ°Ð´Ñ Ð¸ Тонка , майка ми – Марчела, както и Ñиновете му РуÑи и Георги, мои вуйчовци. От тогава и аз, макар и Ñ Ð´ÐµÑ‚Ð¸Ð½Ñки ентуÑиазъм на тринадеÑетгодишно хлапе, Ñе включих да помагам за Петрова нива. Тогава зад идеÑта заÑтана твърдо община Малко Търново и държавата. Ð˜Ð»Ð¸Ñ ÐŸÐµÑ‚ÐºÐ¾Ð² – партиен и админиÑтративен ръководител от общинÑки и регионален ранг, оглавÑва Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¸Ð½Ð¸Ñ†Ð¸Ð°Ñ‚Ð¸Ð²ÐµÐ½ комитет. СпомнÑм Ñи, че именно негова беше идеÑта наиÑтина Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð·Ð° времето Ñи монумент да Ñе изгради не Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‚, докаран нÑкъде от БългариÑ, а Ñ Ð¼ÐµÑтен варовиков камък от поречието на ÑтранджанÑката краÑавица река Велека. И на 17 авгуÑÑ‚ 1958 година Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð° тържеÑтвеноÑÑ‚ мемориалът бе открит от ÑÐµÐºÑ€ÐµÑ‚Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° Президиума на Ðародното Ñъбрание Минчо Минчев. Там беше и дÑдо ми Лефтер Мечев Ñ Ñ†Ñлото Ñи ÑемейÑтво – дъщери, Ñинове и внуци, вÑички дали по нещо от Ñебе Ñи, за да видÑÑ‚ как Ñе Ñбъдва голÑмата мечта а ÑтранджанÑките поборници. По-къÑно Съюза на тракийÑките дружеÑтва в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° 100 годишнината от въÑтанието въздигна на Петрова нива краÑÐ¸Ð²Ð¸Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ð¼-паметник “Света Петкаâ€. Както мечтаеше и за това дÑдо Лефтер, в храма има изградена и коÑтница.
Времето не може да изтрие Ñпомена и преданиÑта за тези Ñлавни времена и техните герои. Ðо Ñе оказа, че може да нанеÑе Ñериозни повреди върху паметниците изградени от наÑледниците. С тревога поÑрещнах Ð¾Ð±ÐµÐ·Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ñигнал на кмета на община Малко Търново ИлиÑн Янчев в медиите, че паметникът на преображенци на Петрова нива Ñе нуждае от Ñпешен ремонт. Това ме подтикна да потърÑÑ Ð¸ други наÑледници на преображенци от Странджа, за които бÑÑ… убеден, че ще приемат тревогата на кмета и като ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ñка грижа. Споменавам първите, които без колебание Ñе отзоваха на предложението ми. Те Ñа доц. Тошо Митов и неговата очна клиника “Света Петка†от Варна; братÑта Ефтим и Данаил Вълчеви и техниÑÑ‚ братовчед Любомир Евтимов – наÑледници на войводата Дико Джелебов; поÑланик Георги Димитров – наÑледник на войводата СтоÑн КамилÑки… И ние, наÑледниците на дÑдо Лефтер, внеÑохме ÑвоÑта лепта. ЦÑлата Ñума е преведена по Ñметка на Съюза на тракийÑките дружеÑтва в БългариÑ, открита за вÑички желаещи.
ЗРДЕЙÐОСТТРМИ КÐТО ТРÐКИЙСКИ ÐÐРОДЕРПРЕДСТÐВИТЕЛ
Пролетта на 1990 г. донеÑе нови емоции. Съюзът на тракийÑките дружеÑтва в БългариÑ, възÑтановил изцÑло дейноÑтта Ñи в началото на годината, реши да издигне кандидатурата ми за народен предÑтавител във Великото народно Ñъбрание. Ðачалното предложение бе да Ñе кандидатирам в БургаÑки избирателен район по мажоритарната ÑиÑтема. Това обаче Ñъздаде проблеми от чиÑто етичен характер. Ðко приемех предложението, Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе ÑÑŠÑтезавам Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ„. ÐлекÑандър Янков – мой колега и поÑланик от годините в СÐЩ и отделно от това, дългогодишен приÑтел на нашето ÑемейÑтво. ЧиÑто прагматично, това можеше да доведе и до ненужно разделÑне на глаÑове и победа за Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð½Ð´Ð¸Ð´Ð°Ñ‚. Отказах.
ПоÑледва ново предложение – тракийÑки кандидат, но в лиÑтата на БСП.
По тази формула бÑÑ… избран за народен предÑтавител в Седмото Велико народно Ñъбрание.
Пиша Ñ‚eзи Ñтранички, за да обеÑÐ½Ñ Ð·Ð°Ñ‰Ð¾ оÑновните ми приоритети като народен предÑтавител бÑха проблемите на ÑигурноÑтта, на общеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ´, на гражданите Ñ Ð¿Ð°Ð³Ð¾Ð½ и проблемите на наÑледниците на тракийÑките бежанци. Това беше мандата, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ бе издигната моÑта кандидатура от тракийци и от Ð›ÐµÐ³Ð¸Ñ Â«Ð Ð°ÐºÐ¾Ð²Ñки» и аз Ñ‚Ñ€Ñбваше да го изпълнÑвам. Разбира Ñе като гражданин и народен избраник вземах отношение и по много други въпроÑи. Ðо водещото оÑтана това, което наиÑтина познавах и можех да Ð·Ð°Ñ‰Ð¸Ñ‚Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ позициÑ. И Ñъм горд, че подпиÑах новата конÑÑ‚Ð¸Ñ‚ÑƒÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° Република Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ Ð´Ð¾Ð¿ÑŠÐ»Ð½ÐµÐ½Ð¸Ðµ към името Ñи – “ТракийÑки народен предÑтавител”.
Ð’ 7-то Велико народно Ñъбрание най-големиÑÑ‚ ми уÑпех по тракийÑка Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð±Ðµ, че уÑпÑÑ… към Закона за реÑтитуциÑта да вкарам член по Ñилата на който държавата Ñе задължава да изплати на тракийÑките бежанци и наÑледниците им задължениÑта Ñи към Ñ‚ÑÑ… във връзка Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð° Моллов – КафандариÑ. Много тракийци бÑха обещетени за изоÑтавеното имущеÑтво в БеломорÑка ТракиÑ. Като тракийÑки депутат в 39-то народно Ñъбрание имам четири конкретни поÑÑ‚Ð¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ тракийÑка линиÑ:
• Ð’ бюджета за 2003 година, в поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ при второ четене, в допълнителните разпоредби уÑпÑÑ… да вкарам конкретна Ñума от 250 хилÑди лева за благоуÑтроÑването на Петрова нива (път, ВиК, елÑнабдÑване – нов транÑформатор, ел табла и оÑветителни тела) във връзка Ñ Ñ‡ÐµÑтването на 100 годишнината от ИлинденÑко – ПреображенÑкото въÑтание.
• Ðа два пъти Симеон Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¾ на питаниÑта ми какво прави правителÑтвото за придвижване въпроÑа за дълга на Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ ÐнгорÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ за бежанците и наÑледниците от Източна Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ Мала ÐзиÑ
• След Ñериозна битка в пленарна зала уÑпÑÑ… да вкарам СТДБ в ÑпиÑъка на общеÑтвените организации, които получават финанÑова подкрепа от Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŽÐ´Ð¶ÐµÑ‚.
• За първи път аз, като член на българÑка Ð´ÐµÐ»ÐµÐ³Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð²Ð¾Ð´ÐµÐ½Ð° от Ð²ÑŠÐ½ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸ÑÑ‚ÑŠÑ€ Соломон ПаÑи, при поÑещение и Ñреща Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ¾Ð²Ð¾Ð´Ñтвото на турÑÐºÐ¸Ñ ÐœÐµÐ´Ð¶Ð»Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñтавих въпроÑа за неизпълнените турÑки Ð·Ð°Ð´ÑŠÐ»Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ ÐнгорÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ и, че пътÑÑ‚ на Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ ЕС минава през изпълнението им.
ЗРÐЯКОИ ХОРÐ
Създадох БългарÑки Евро ÐтлантичеÑки Разузнавателен Форум през 1993 г. под шеговитото лого “Шпиони от вÑички Ñтрани, обединÑвайте Ñе!â€, но отчитайки Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñ…Ð°Ñ€Ð°ÐºÑ‚ÐµÑ€ на тази дейноÑÑ‚ и на българÑката поговорка за “приÑтелÑтвото и Ñиренетоâ€. Факт е, че БЕÐРФ Ð´Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° Почетен борд, в който влизат двама шефове на руÑкото разузнаване, двама – на американÑкото, адмирал Пиер ЛакоÑÑ‚ на френÑкото, проф. ген. МироÑлав Туджман – ХърватÑко, армейÑки генерал Бобков – руÑкото контраразузнаване, и Руфина Филби – Ñъпруга на “шпионина на ХХ век†Ким Филби.
ЗРÐЯКОИ КÐИГИ
ПиÑането на книги не било мое призвание, но било Ð¼Ð¾Ñ Ð¼Ð¸ÑÐ¸Ñ Ð² анализа на ÑÑŠÐ²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚. Така казва за мене един профеÑионален пиÑател, Ñъщо тракиец. Така уж между другото напиÑах Ñледните книги:
“Човекът, когото познавах†и “Ким Филби – Разузнавача – Човека†(издадени и на английÑки, а понаÑтоÑщем Ñе готвÑÑ‚ за печат в руÑко издателÑтво); â€žÐ Ð°Ð·ÑƒÐ·Ð½Ð°Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾â€ Ñ ÑƒÑ‡Ð°Ñтие на чаÑÑ‚ от членовете на ÐŸÐ¾Ñ‡ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð±Ð¾Ñ€Ð´ на БЕÐРФ (издадена и на английÑкиâ€; “Шпионажът като занаÑÑ‚â€; “Разговори за разузнаването†– интервюта Ñ 26 руÑки и 26 американÑки профеÑионалиÑти;
Сега довършвам нова книга, нещо като “мемоарен романâ€. Работното й заглавие е “Операциите, които Ñъбориха Стената и пратиха Ñоциализма в миналото … или в бъдещето…â€