10
фев
Ðикола Инджов: Маказа е проход към ÑƒÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ на тракийÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚ на Европа
Ðикола Инджов, поет, публициÑÑ‚, еÑеиÑÑ‚, преводач на Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ иÑпанÑки, португалÑки, руÑки и ÑръбÑки в интервю за ÐÐ³ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ â€žÐ¤Ð¾ÐºÑƒÑ†за прохода Маказа и тракийÑките българи
От: ВеÑелина СТÐÐЧЕВÐ
- Г-н Инджов, Ñлед откриването на прохода Маказа през Ñептември, Ñега продължават дейноÑтите по изграждането на път. Как гледате на отварÑнето на тази чаÑÑ‚ от Родопите? Защо е толкова важен именно проходът Маказа?
- Маказа е не проÑто транÑгранично шоÑе Ñ Ñ‚ÐµÐ½Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе превърне в европейÑка магиÑтрала. Маказа е проход към ÑƒÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ на тракийÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚ на Европа. Става дума за три Ñъвременни държави, чиÑто вÑеÑтранна Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÐ³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° изключително перÑпективно значение. Защото именно заради принадлежноÑтта Ñи към тракийÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ðµ европейÑка Ñтрана, Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ â€“ балканÑка, а Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ â€“ ÑредиземноморÑка.
ОÑтава да Ñе извлекат ползите от вÑичко това, да Ñе реализират предимÑтвата на вÑÐµÐºÐ¸Ð´Ð½ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ на обитателите на ТракиÑ, а в цÑлото геополитичеÑко проÑтранÑтво на облаÑтта Ñа българи, турци и гърци Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð¾Ð±Ñ‰ÐµÐ½Ð¸ към Ñ‚ÑÑ… евреи и арменци. Открай време в Беломорието и ОдринÑко очертаниÑта на една-единÑтвена държава Ñа твърде уÑловни, както Ñа уÑловни и антропологичеÑките характериÑтики на една-единÑтвена народноÑÑ‚. Впрочем, не е преÑилено да Ñе твърди, че тракийÑкиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚ на Европа ÑъщеÑтвува на ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð°Ñ€ÐµÐ°Ð», където има нетленни Ñледи от Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ Рим. Ðе Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð·Ð° многобройните археологичеÑки руини, а за един оÑезаем полъх на античноÑÑ‚ и древноÑÑ‚ в пÑихологиÑта на Ñъвременника.
- Във Вашата Ñ„Ð°Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¸ Ñпомени е Ñвързана тази чаÑÑ‚ от ТракиÑ?
- Ð’ еÑента на 1944 година през Маказа, от Гюмюрджина (Комотини) към Ñтара БългариÑ, преминаха хилÑди беломорÑки българи, трижди прокудени от родните Ñи меÑта Ñамо за половин век – разорението Ñлед БалканÑката война през 1913 година, обезбългарÑването на Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ клаузите на ÐьойÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ от 1924 година и в резултат на ТехеранÑката ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 1943 година.
Ðз бÑÑ… един от бежанците, тогава оÑемгодишен. Ето защо отварÑнето на прохода за мене има по-дълбок ÑмиÑъл. Ðапример Ñело МанаÑтир, Ñелото на моите родители, Ñе възражда Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¾ наÑеление. Хората, които го наÑелÑват днеÑ, деÑетина ÑемейÑтва, Ñа, най-общо казано, българокръвни, българоглаÑни, бългапроглави, макар че Ñа гръцки поданици и изповÑдват иÑлÑма. Триезични Ñа като моите родители и вÑички беломорци от епохата до наÑилÑтвеното обезбългарÑване. Ðз чеÑто поÑещавам Ñело МанаÑтир, защото в резултат на дългогодишни Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñтигнах до заключение, че е възможно гробът на Патриарх Евтимий ТърновÑки да Ñе намира в тамошното землище. Това е хипотеза, за коÑто ÑъщеÑтвуват Ñвоеобразни предпоÑтавки в родовата ми памет. ÐÑкои пиÑмени и уÑтни доказателÑтва Ñа поÑочени в ÑтудиÑта ми „Има народна памет за Патриарх Евтимийâ€, публикувана за пръв път през 1998 година и многократно Ñлед това в различни медии и в моите книги “ПрипиÑки към времетоâ€, „Българокръвни. БългароглаÑни. Българоглавиâ€, както и в Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð¼ на избраните ми произведениÑ.
ДоÑега Ñъм поÑетил Ñедем пъти Ñело МанаÑтир и Ñъм убеден, че обитателите му и меÑтните влаÑти нÑмат нищо против поÑтавÑнето на един паметен Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ñледното Ñъдържание: „Според преданиÑта в Ñело МанаÑтир между 1402 година и 1405 година завършва Ð·ÐµÐ¼Ð½Ð¸Ñ Ñи път българÑкиÑÑ‚ Патриарх Евтимий ТърновÑки. Този чинар е поÑаден от негоâ€.
ÐадпиÑÑŠÑ‚ е на българÑки, гръцки, френÑки и английÑки език, художеÑтвено е изработен от варненÑките архитекти Милан и Цветана Димитрови –Черкезови, Ñъщо Ñ ÐºÐ¾Ñ€ÐµÐ½ от МанаÑтир.
Проблемът е в гръцкото законодателÑтво и разрешение за поÑтавÑне на надпиÑа Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе Ñ‚ÑŠÑ€Ñи на официално равнище. Ðе миÑлÑ, че това може да Ñтане без подкрепата на Ð¡Ð²ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð¡Ð¸Ð½Ð¾Ð´ на БългарÑката правоÑлавна църква. Без божеÑтвено озареното разбиране, че Ñтава дума за иÑторичеÑÐºÐ¸Ñ ÑˆÐ°Ð½Ñ Ð´Ð° Ñе уÑтанови меÑтонахождението на поне един велик българÑки гроб, Ñлед като нито един от царете на Първото и Второто българÑко царÑтво, както и редица влаÑтелини на Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð´ÑƒÑ… като ПаиÑий ХилендарÑки, ХриÑто Ботев, ВаÑил ЛевÑки и мнозина още, Ñа изтлели неизвеÑтно къде.
- Когато Ñе отвори ГКПП Гоце Делчев – Драма на българо-гръцката граница, Ñтарите хора пÑха пеÑента „Дуйни ми, дуйни бÑл ветре, отвори Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð·Ð° Драмаâ€. Кои Ñа пътищата на тракийÑките българи към Беломорието?
- От миналото като че ли Ñе възражда фикÑираната в редица международни ÑÑŠÐ³Ð»Ð°ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð´ÐµÑ Ð·Ð° коридора РуÑе – Дедеагач. Както е извеÑтно, Ñпоред една от клаузите на ÐьойÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ обещан икономичеÑки излаз на БÑло море – в района на Порто ЛагоÑ. ÐезавиÑимо от причините, довели до тази идеÑ, Ñ‚Ñ Ðµ била Ñъобразена Ñ Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ развитие на Беломорието. Векове наред хинтерландът е обхващал родопÑките поÑелища СмолÑн, Райково, УÑтово, Кърджали, Златоград, Ивайловград, Любимец, Свиленград в неразривна връзка Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ‚Ðµ ÑÑŠÑÑ€ÐµÐ´Ñ‚Ð¾Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð¸Ñ Ð½Ð° юг в равнината и по крайбрежието – Кавала, КÑанти, Драма, СереÑ, Гюмюрджина, Дедеагач, Фере, Димотика. Между тези градове е ÑъщеÑтвувал взаимозавиÑим поминък като бакърджийÑтвото, ÑтроителÑтвото, абаджийÑтвото, животновъдÑтвото, овощарÑтвото, лозарÑтвото, рибарÑтвото, между Ñ‚ÑÑ… Ñа били прокарани камиларÑките керванджийÑки пътища за Ð¿Ñ€ÐµÐ½Ð¾Ñ Ð½Ð° товари и Ñтоки. ПроÑловутиÑÑ‚ коридор е бил замиÑлен Ñпоред тогавашните комуникационни алтернативи, Ñ‚.е. шоÑе през прохода Маказа, което Ñвърза две приÑтанища – едното отворено към голÑмата транÑпортна Ð°Ñ€Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð”ÑƒÐ½Ð°Ð², другото – към Средиземноморието. Същата Ð¸Ð´ÐµÑ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ ÑъщеÑтвува извън международните правни ÑÑŠÐ³Ð»Ð°ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð¾ преди да бъде фикÑирана в ÐьойÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€, тъй като предприемчивите обитатели на Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð·Ð³Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð°Ñ‚ именно Дедеагач като ново приÑтанище на Западна Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð½Ð° мÑÑтото на тогавашното ЕноÑ, затлачвано от пÑÑъците, които река Марица натрупва в делтата Ñи.
- Какъв е Ñпоменът за българите в Гюмюрджина – какви Ñа били техните училища, църкви? Какво Ñе Ñлучва Ñ Ñ‚ÑÑ… Ñлед обезбългарÑването на тези територии?
- Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ðµ кръÑтовищна Ð·ÐµÐ¼Ñ – на българи, гърци и турци, но Ñамо българите Ñа прогонени от Ñвоите поÑелища, чифлици, ливади, гори, камиларÑки пътища, манаÑтири, училища, пазари, Ñъборни и панаирджийÑки меÑтноÑти и Ñ‚.н. Това не означава нищо друго, оÑвен че Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ðµ обезбългарÑвана. Кога Ñ Ð¶ÐµÑтоки наÑилиÑ, от турÑките влаÑти – геноцидът над българÑките Ñела по деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на Марица през еÑента на 1913 година; от гръцките влаÑти – интернирането на цели българÑки региони по ЕгейÑките оÑтрови през 1921 година, кога по повелÑта на международни договори- БерлинÑкиÑ, БукурещкиÑ, ÐьойÑкиÑ. ОбезбългарÑването на Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· двадеÑети век е иÑторичеÑка иÑтина, но дали не ÑъщеÑтвува и нÑкаква друга реалноÑÑ‚, Ñъщо в иÑторичеÑко измерение? Дали тракийÑките бежанци, пренеÑли език, бит, традициÑ, Ð¼Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð¸ фолклор в държавната българÑка териториÑ, не Ñа оÑтавили по родните Ñи меÑта нетленни Ñледи от Ñъщите елементи на човешкото общеÑтво? ОÑтавили Ñа. Из Беломорието навÑÑкъде в говора на меÑтните люде проÑветва по нÑÐºÐ¾Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñка дума, а развърже ли Ñе приказката – и многоÑловна българÑка реч. Ðз дочух Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº в Ñелото на Ð¼Ð¾Ñ Ñ€Ð¾Ð´ от уÑтата на хора Ñ Ð¸ÑлÑмÑко вероизповедание, Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¾ гражданÑтво и Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñко потекло. Това потекло може да бъде прието за помашко – и заключениÑта да Ñвършат дотук. Ðо преди онова “време разделно” ноÑителите на речта Ñа били чиÑти българи. Езикът българÑки е Ñъхранен в говора на хората, обитаващи българÑките хриÑтиÑнÑки Ñелища и околните паланки и махали. И въпреки че топонимиÑта между поречиÑта на Струма (Стримон) и Марица (Мерич, ЕвроÑ) е Ñъзнателно и методично променÑна, дори и меÑтните жители Ñпоменават наÑелените пунктове Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ им имена, не вÑички, от които Ñа от рупчоÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€. Също признак на ÑÑŠÑ…Ñ€Ð°Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº, който за едни е език майчин, за други – език битов, за трети – език родов, за четвърти – език еÑнафÑки. Да припомнÑ, че еÑнафÑкиÑÑ‚ език е бил златниÑÑ‚ инÑтрумент на дюлгерите и медникарите – профеÑионално наречие, което майÑторите занаÑтчии използват за разговор помежду Ñи при преговорите Ñ Ð¿Ð¾Ñ€ÑŠÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ на Ñтроежи и купувачите на бакърени Ñъдове. МайчиниÑÑ‚ език поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¸Ð·Ð²ÐµÑтни проблеми пред езиковеди и антрополози. Откъде е дошъл при Ñъвременните помаци, Ñлед като не Ñе изучава в училище и не Ñе употребÑва в админиÑтрациÑта? И Ñлед като има българоглаÑни беломорци днеÑ, нима нÑма българокръвни?
- Какво е икономичеÑкото значение на отварÑнето на ГКПП между Кърджали и ÐимфеÑ?
- Да Ñе върнем към предиÑториÑта на вÑичко това. Когато на 3 март 1887 година в Сан Стефано РуÑÐ¸Ñ Ð¸ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð¿Ð¸Ñван предварителен мирен договор, оÑновните Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° документа Ñе отнаÑÑÑ‚ до Ñъздаването на автономно българÑко кнÑжеÑтво. Ðовата европейÑка държава получава твърде важен за развитието Ñи излаз на БÑло море, чиито координати Ñа от уÑтието на река Вардар до езерото Буру гьол Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтанище Порто ЛагоÑ. ДоÑтъпът до БÑло море през ОрфанÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ КавалÑÐºÐ¸Ñ Ð·Ð°Ð»Ð¸Ð²Ð¸ оÑигурÑвал на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð½Ð¾Ð¼Ð½Ð¾ÑÑ‚ в транÑпортните, търговÑките, а защо не и в културните й контакти Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ балканÑки и ÑредиземноморÑки региони. Очертава Ñе и Ð¿Ñ€ÐµÐ²ÐµÑ Ð½Ð° българÑкото приÑÑŠÑтвие в ÑолунÑкото приÑтанище, тъй като към него ÑтратегичеÑки Ñа наÑочени българÑки Ð²Ð½Ð¾Ñ Ð¸ българÑки изноÑ. За тази цел още през 1875 г. е прокарана железопътната Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð¡ÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ðµ -Солун, а линиÑта Скопие – Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ – Белово е вече проектирана и най-големиÑÑ‚ град в региона е на крачка от Ñвързването Ñи Ñ Ñ†Ñлата изграждаща Ñе транÑпортна мрежа на младото кнÑжеÑтво. ОÑтров ТаÑÐ¾Ñ Ñъщо Ñе приобщава към този регион. СанÑтефанÑка Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ това положение разполага Ñ Ð¾Ð±ÑˆÐ¸Ñ€Ð½Ð° контактна зона между ДунавÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¾Ð³ÐµÐ¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ñки регион и ÑредиземноморÑките Ñтрани, наричат кнÑжеÑтвото „МоÑÑ‚ между три континентаâ€.
С падането на граничните бариери между Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ ÑÑкаш Ñе възражда не какво да е, а Ñамата СанÑтефанÑка БългариÑ. Знам, че това е абÑурдно поради промените в ÑÑŠÐ²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚, знам, че през третото хилÑдолетие могат да изчезнат езици и народи, знам, че от пепелта на иÑториÑта феникÑи не излизат… И вÑе пак в перÑпективите от пÑихологичеÑки характер възникват наново Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ·Ð¼Ð¾Ð¶Ð½Ð¾Ñти за контакти, които характеризираха именно СанÑтефанÑка БългариÑ.
Ðо дори подобна конÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð° бъде приета, Ñамо като публициÑтична метафора, тракийците Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе ÑъбудÑÑ‚ и да погледнат Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸ очи на новите икономичеÑки реалноÑти на Балканите. Защото там, където Ñа минавали тракийÑките камиларÑки кервани, Ð´Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð³Ð°Ñ‚ да минат автомобили и влакове. Защото пазарищата и приÑтанищата на Беломорието отново очакват българÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð½Ð¾Ñ Ð¸ изноÑ. ШеÑтнадеÑет гранични контролно-пропуÑкателни пункта Ñа планирани за откриване или по-Ñкоро преоткриване между Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ГърциÑ. По подобие на Гоце Делчев – Драма и Ðово Ñело – Орменион, чакат ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ€ÐµÐ´ Рудозем – КÑанти, Ивайловград – ОреÑтиада, Ðврен –Шапчи, да не говорим за клаÑичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ Кърджали – Гюмюрджина (Комотини) през Маказа. Там вече има движение, там наÑелението уÑети перÑпективата, позната от Ñтаро време, и покрай недоÑтроената още шоÑейна връзка Ñе поÑвиха нови Ñела. Обитателите им Ñа планинци, Ñлезли от виÑоките хребети, изоÑтавили Ñвоите покрити Ñ Ð³Ð½Ð°Ð¹Ñови плочи къщи, както и ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð¼Ð¸Ñ‚Ð¸Ð²ÐµÐ½ бит. Покрай Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° петрола, на автомобила, на влака възниква живот Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸ надежди за развитие. Ð Ñелцата, които Ñи бÑха там, пораÑнаха неимоверно бързо. Ðапример ЧорбаджийÑко или пък Тихомир – вече типично нашенÑко градче по Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° наÑелението Ñи и Ñ Ð¸Ð½Ñ„Ñ€Ð°Ñтруктурата Ñи. Ркакъв хоризонт към БÑло море Ñе открива пред гара Подкова? След поÑелищата около Маказа е време тракийÑките общини от Югоизточна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе ÑъбудÑÑ‚ и да пренаÑочат дейноÑтите Ñи. Впрочем, ориентир за това е учредениÑÑ‚ формално еврорегион „ТракиÑâ€, интегрирал в единна ÑтопанÑка Ñтруктура териториални общноÑти и общеÑтвени организации от БългариÑ, Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ ТурциÑ.
ТракийÑките бизнеÑмени, тракийÑкиÑÑ‚ Ð±Ð¸Ð·Ð½ÐµÑ â€“ не Ñа ли те Ñпециализираните за дейноÑти в Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð° и капитали? Поприщата Ñа деÑетки – от възможноÑтите за използване на културно-иÑторичеÑкото наÑледÑтво за развитие на алтернативни форми на туризъм, включително и религиозен туризъм, до транÑгранично предприемачеÑтво, ÑътрудничеÑтво за управление на човешките реÑурÑи и Ñъздаване на работни меÑта в общи предприÑÑ‚Ð¸Ñ Ð¸ програми, което идва ÑÑŠÑ ÑтроителÑтвото и екÑплоатациÑта на нефтопровода БургаÑ- ÐлекÑандруполиÑ.
Разбира Ñе, ÑъщеÑтвуват и други възможноÑти за единодейÑтвие, но аз Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð·Ð° това, че чак когато тракийците Ñе ÑъбудÑÑ‚ за новата СанÑтефанÑка БългариÑ, чак тогава този край на Европа ще Ñе приближи към Ñтандарта на оÑтаналите европейÑки Ñтрани. При уÑловие, че тракийците наиÑтина Ñе ÑъбудÑÑ‚. И ако поÑледват примера на едновремешните патриотични индуÑтриалци, а бизнеÑÑŠÑ‚ Ñе отърве от хищничеÑката Ñи природа и Ñ Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð¶Ð´ÐµÐ½Ñки порив придобие чертите на родолюбив тракийÑки бизнеÑ.
- Има ли други пътища, които Ñа важни, и Ñа иÑторичеÑки Ñвързани Ñ Ñ‚Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ð¹Ñките българи?
- ВъзможноÑти за оÑъщеÑтвÑване на идеÑта за коридора Ñе поÑвÑват наново понаÑтоÑщем във вариант, Ñъответен на днешните техноикономичеÑки поÑтижениÑ, и то Ñ Ð½Ñкои корекции от географÑки характер. Коридорът-шоÑе Ñе видоизмени на нефтопровод, това е тръбата Ð‘ÑƒÑ€Ð³Ð°Ñ â€“ ÐлекÑÐ°Ð½Ð´Ñ€ÑƒÐ¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ (новото име на Дедеагач). При уÑкореното развитие на българо-гръцкото взаимодейÑтвие в ÑиÑтемата на европейÑката общноÑÑ‚, възниква наново въпроÑа за Ñъздаване на релÑова връзка от Свиленград към Елхово и Ямбол. Така от границата Ñ Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ (и ТурциÑ) към вътрешноÑтта на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе наÑочват перÑпективни железопътни линии. Ð’ този югоизточен район, обитаван главно от тракийÑки бежанци и техните потомци, вече е завършен виÑококачеÑтвен шоÑеен път от Елхово към Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ‚Ñ€Ð¾Ð»Ð½Ð¾-пропуÑкателен пункт ЛеÑово – Хамзъбейли. Също традиционен проход, познат от иÑториÑта. Ð’ наше време неведнъж е било обÑъждано да Ñе прокара железопътна Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Елхово до Ð‘ÑƒÑ€Ð³Ð°Ñ â€“ през 1922, 1978 и през 1982 в рамките на програмата “Странджа-Сакар. През 2000 година бе ÑъглаÑувано отклонение на ПаневропейÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð¸Ð´Ð¾Ñ€ â„–9 (Димитровград – Маказа) към Свиленград, а оттам – край река Марица, уÑпоредно на тръбата Ð‘ÑƒÑ€Ð³Ð°Ñ – ÐлекÑандруполиÑ. Както пише в немалко Ñвои публикации предÑедателÑÑ‚ на БългарÑкото геополитичеÑко дружеÑтво проф. Марин Деведжиев, за беломорÑкото Ñвързване на прехода от Свиленград на юг, оÑвен ÐлекÑандруполиÑ, Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑтавлÑва и приÑтанището МарониÑ, за което бившиÑÑ‚ генерален директор на БДЖ Петко Ðиколов отбелÑзва през далечната 1928 Ñледното: „МеÑтноÑтта около ÐœÐ°Ñ€Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ чак до Макри и Дедеагач е почти хълмиÑта. ПоÑледните гребени на Югоизточните Родопи, които Ñе Ñпущат към морето между ГюмюрджинÑката равнина и река Марица, запазват вÑецÑло брега от Ñеверните ветрове, тук нÑма никакви блата и цÑлото крайбрежие от МарониÑ, през Макри, чак до Дедеагач предÑтавлÑва най-Ð¿Ñ€Ð¸Ð³Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ за БÑло море.†МагиÑтралната транÑпортна ролÑ, коÑто придобива учаÑтъкът Свиленград (Ðово Ñело) – ÐлекÑандруполиÑ, обуÑÐ»Ð°Ð²Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¾Ñ‚Ð¾ по-нататъшно продължение в правогеометричната му Ñеверна поÑока. Ðито от икономичеÑка, нито от чиÑто транÑпортна гледна точка е оправдано то да Ñпре до Свиленград. Ð’ духа на налагащата Ñе междудържавна Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÐ³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² Източна Европа и на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров, подобно продължение е еÑтеÑтвено необходимо. С други думи, тук е много важна ТракийÑката кауза, обогатена и обновена ÑÑŠÑ Ñъвременни алтернативи, както и развитието на Съюза на тракийÑките дружеÑтва в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ незавиÑима патриотична организациÑ.
- Какво е ÑтратегичеÑкото и политичеÑкото значение на това, което Ñе Ñлучва?
- Това значение Ñе Ñъдържа дълбоко в идеÑта â€žÐ¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð±ÐµÐ· границиâ€, коÑто е подÑказана отдавна Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸Ð¼Ð½Ð¾ ÑтопанÑка загриженоÑÑ‚. Ð”Ð½ÐµÑ Ð¿Ñ€Ð°Ð³Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð°Ñ‚Ð° миÑъл за оÑта РуÑе – Дедеагач (ÐлекÑандруполиÑ), Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ международни договори излаз на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ БÑло море, означава, казано ÑÑŠÑ Ñъвременна терминологиÑ, отварÑне на Ñвободни проÑтранÑтва за движение на капитали и ÑъвмеÑтно предприемачеÑтво. Ð’ Ñъщата наÑока е и намерението да Ñе прекара транÑпортна магиÑтрала от Тирана през Скопие и Солун към черноморÑките приÑтанища и дунавÑките моÑтове. Подобна градивна Ñ„ÑƒÐ½ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð±Ð¸ имал и газопроводът Ð‘ÑƒÑ€Ð³Ð°Ñ – Дедеагач Ñ Ð¾Ñ‡Ð°ÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ инфраÑтруктури в трите тракийÑки държави БългариÑ, Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ ТурциÑ. ÐÐ°Ñ‡Ð¸Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ тези оÑигурÑват, между другото, и Ñпокойното развитие на българÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¾Ð´ÐµÐ» в етничеÑките Ð²Ð·Ð°Ð¸Ð¼Ð¾Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° нивото на ХХI век. Тук изводът е, че е време тракийÑката кауза да Ñе отнеме от коварните и продажни ръце на политиците и да Ñе предоÑтави на патриотични ÑтопанÑки предприемачи. Дошло е време за нови международни договори в тракийÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚ на Европа.Като рамковото Ñпоразумение за Ñъздаване на Еврорегион ТракиÑ, който обхваща българÑката Районна аÑÐ¾Ñ†Ð¸Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° общините „ТракиÑâ€, гръцката ÐÑÐ¾Ñ†Ð¸Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° общините „Полици турÑката Териториална общноÑÑ‚ â€žÐ¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ ÐšÐµÐ½Ñ‚â€ . Вече ÑъщеÑтвува реална форма на прÑко взаимодейÑтвие -КоординационниÑÑ‚ Ñъвет за българо-гръцко-турÑко транÑгранично ÑътрудничеÑтво Ñ ÑƒÑ‡Ð°Ñтието на облаÑтните управители на СмолÑн, КÑанти, Ð•Ð²Ñ€Ð¾Ñ Ð¸ Одрин.
- Какво означава â€žÐ¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð±ÐµÐ· граници†в уÑловиÑта на национални държави и разделÑне на географÑката облаÑÑ‚ Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ БългариÑ, Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ ТурциÑ?
- Ðали е ÑÑно, че възÑтановÑването и на Маказа, и на вÑички други комуникации в Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ðµ Ñвързано Ñ Ñ‚Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ð¹Ñката кауза на БългариÑ? Кауза, коÑто възникна Ñ Ð½Ð°ÑилÑтвеното обезбългарÑване на ТракиÑ, тоеÑÑ‚, Ñлез 1878 година, ÑъщеÑтвува и днеÑ, но никога, дори и днеÑ, не е третирана като чаÑÑ‚ от националната доктрина на БългариÑ. За разлика, да кажем, от общеÑтвеното Ñъзнание, Ñвързано Ñ ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ. Днешната Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ñвързва тракийÑката кауза като че ли единÑтвено Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¾Ñ‚Ð¾ и така Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ð°ÑÑ ÐºÑŠÐ¼ непроменливи проÑтранÑтва на българÑкото общеÑтво, поради което новиÑÑ‚ поглед към проблема или новиÑÑ‚ прочит на документациÑта трудно преодолÑват Ñтереотипа. За обвързаноÑтта Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¾Ñ‚Ð¾ влиÑе и обÑтоÑтелÑтвото, че години наред тракийÑката кауза бе ÑмÑтана за алтернатива на една група бежанци без оÑобена тежеÑÑ‚ в Ñоциално-политичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚. Ðо Маказа ще възпроизвежда вÑе повече и повече доказателÑтва, че тракийÑките бежанци ÑъхранÑват в пÑихологиÑта Ñи отечеÑтво извън държавата, но въпреки това то не е нито иÑторичеÑка илюзиÑ, нито е плод на иÑторичеÑка ноÑталгиÑ. Защото има и една тракийÑка мечта – да Ñе европеизират границите, които разкъÑват ТракиÑ.
Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð±ÐµÐ· граници – ето идеала, който озарÑва тракийÑката кауза днеÑ. И който Ñ‚Ñ€Ñбва да е оÑновополагащ за българÑката национална идеÑ. Ще ÑподелÑ, че на този идеал аз Ñъм поÑветил живота Ñи като общеÑтвеник. ÐаÑледих го от родителите Ñи, пренаÑÑм го към моите потомци.
- Каузата â€žÐ¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð±ÐµÐ· граници†Ñреща обаче, отпор от националиÑтичеÑки формации. Кой Ñе Ñтрахува от тази идеÑ?
- Ðе е доброÑъвеÑтно тълкувание на поÑещението в БрюкÑел на Ð´ÐµÐ»ÐµÐ³Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° СТДБ, чийто ÑÑŠÑтав бе показателен за компетентноÑтта й – предÑедателÑÑ‚ на Съюза, юриÑÑ‚ÑŠÑ‚ КраÑимир ПремÑнов, директорът на ТракийÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°ÑƒÑ‡ÐµÐ½ инÑтитут проф. ВаÑил Проданов, иÑторикът академик Георги Марков, балканиÑÑ‚ÑŠÑ‚ проф. Светлозар Елдъров, предÑедатели на тракийÑки дружеÑтва от големи градове като Варна, БургаÑ, Пловдив, Стара Загора, РуÑе. С учаÑтието на двама евродепутати от БСП – Ð²Ð¸Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÑтел на ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð»Ð°Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ Ивайло Калфин – международно извеÑтен макроикономиÑÑ‚, лектор в нÑколко европейÑки универÑитета, и тракийката МаруÑÑ Ð›ÑŽÐ±Ñ‡ÐµÐ²Ð° – доктор на икономичеÑките науки. Тази група Ñе Ñрещна Ñ Ð²Ð°Ð¶Ð½Ð¸ хора в БрюкÑел, бе изÑлушана във важни форуми. Проф. Светлозар Елдъров предÑтави пред международната общеÑтвеноÑÑ‚ „ТракийÑката библиц– книгата на академик Любомир Милетич „Разорението на тракийÑките българиâ€. Бе предÑтавена Ñъщо така и книгата на акад. Георги Марков â€žÐ‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² БалканÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз Ñрещу ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ 1911 – 1913 г.†Ðамерението бе да Ñе оглаÑÑÑ‚ отново българÑките иÑÐºÐ°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° обезщетÑване от Ñтрана на Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° прогоненото от Източна Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ¾Ð½Ð½Ð¾ българÑко наÑеление. Именно това обезщетение бе изтъкнато като задължително уÑловие пред приемането на Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð² ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз. Това е иÑтината, а не Ñлухове за нÑкакви договорки за продажба на българÑки земи. Ðз бÑÑ… поканен да учаÑтвам в делегациÑта, но поради здравоÑловни причини не можах. ИÑкам обаче да напомнÑ, че МаруÑÑ Ð›ÑŽÐ±Ñ‡ÐµÐ²Ð° организира преди деÑетина години подобно поÑещение в БрюкÑел ÑÑŠÑ Ñъщата цел. Ðе Ñе ли начена още тогава Ñъздаването на платформа за изиÑÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ñтрана на ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз ?