3
дек
Театрали предÑтавиха миÑтерии за Ñв. Ðикола
От: pointburgas
Ð’ навечерието на Ðикулден Театралното ателие на БургаÑÐºÐ¸Ñ Ñвободен универÑитет предÑтави Ñценична Ð°Ð´Ð°Ð¿Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° притчтата за Ñвети Ðиколай Чудотворец. Ð’ атриума на виÑшето училище, пред многобройна публика от Ñтуденти, преподаватели и близки, младите артиÑти изнеÑоха запомнÑщ Ñе Ñпектакъл, наÑитен Ñ ÐµÐ¼Ð¾Ñ†Ð¸Ð¸, чувÑтва и внушениÑ.
СценариÑÑ‚ и режиÑурата Ñа дело на Елевтери Елевтеров, ръководител на театралната трупа, а ентуÑиазираните Ð¸Ð·Ð¿ÑŠÐ»Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° актьорÑÐºÐ¸Ñ ÑÑŠÑтав предизвикаха бурните аплодиÑменти на зрителите.
Легендата разказва, че богобоÑзливи мъже, живеещи при уÑтието на река ТанаиÑ, като чули за мироточивите и целебни мощи на ХриÑÑ‚Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñветител Ðиколай, почиващи в Мира ЛикийÑка, замиÑлили да отплуват нататък по море за поклонение на мощите. Ðо лукавиÑÑ‚ бÑÑ, нÑкога изгонен от ÑÐ²ÐµÑ‚Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ðиколай от капището на Ðртемида, виждайки че корабът Ñе готви да отплува към този велик отец и гневейки Ñе на ÑÐ²ÐµÑ‚Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð·Ð° разрушаването на капището и за Ñвоето изгонване, замиÑлил да попречи на тези мъже да извършат набелÑзаното пътуване и Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° да ги лиши от ÑветинÑта. Той Ñе превърнал в жена, ноÑеща ÑÑŠÑъд, напълнен Ñ ÐµÐ»ÐµÐ¹, и им казал:
- Бих желала да занеÑа този ÑÑŠÑъд на гроба на ÑветителÑ, но много Ñе Ð±Ð¾Ñ Ð¾Ñ‚ морÑкото пътешеÑтвие, защото е опаÑно за Ñлаба и Ñтрадаща от болеÑÑ‚ на Ñтомаха жена да плува по море. Затова ви умолÑвам, вземете този ÑÑŠÑъд, занеÑете го на гроба на Ñветеца и излейте ÐµÐ»ÐµÑ Ð² кандилото.
С тези думи беÑÑŠÑ‚ дал ÑÑŠÑъда на боголюбците. Ðе е извеÑтно Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¸ беÑовÑки вълшебÑтва бил ÑмеÑен този елей, но той бил предназначен за вреда и погибел на пътниците. Ðе знаейки за гибелното му дейÑтвие, те изпълнили молбата и като взели ÑÑŠÑъда, отплували от брега и Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ плували благополучно. Ðо на Ñутринта задухал Ñеверен вÑÑ‚ÑŠÑ€ и плуването им Ñтанало много трудно. БедÑтвайки много дни в неблагополучно плуване, те изгубили търпение от продължителното морÑко вълнение и решили да Ñе върнат обратно. Те вече били наÑочили кораба към ÑвоÑта Ñтрана, когато пред Ñ‚ÑÑ… Ñе Ñвил ÑветителÑÑ‚ Ðиколай в неголÑма лодка и им казал:
- Ðакъде плувате, мъже, и защо, оÑтавили Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚, Ñе връщате обратно? Вие можете да укротите бурÑта и да направите Ð¿ÑŠÑ‚Ñ ÑƒÐ´Ð¾Ð±ÐµÐ½ за плуване. Ðа плуването ви пречат дÑволÑките козни (интриги), защото Ñъдът Ñ ÐµÐ»ÐµÐ¹ ви е даден не от жена, а от бÑÑ. Хвърлете Ñъда в морето и плуването ви на чаÑа ще Ñтане благополучно.
Като чули това, мъжете хвърлили беÑовÑÐºÐ¸Ñ Ñъд в морÑката дълбочина. Ð’ този миг от него излÑзъл черен дим и пламък, въздухът Ñе изпълнил ÑÑŠÑ Ñилна Ñмрад, морето Ñе разтворило, водата закипÑла и заклокочила до Ñамото дъно и водните пръÑки били подобни на огнени иÑкри. Ðамиращите Ñе на кораба хора изпаднали в ÑƒÐ¶Ð°Ñ Ð¸ викали от Ñтрах, но ÑвилиÑÑ‚ им Ñе помощник, като им заповÑдал да бъдат мъжеÑтвени и да не Ñе плашат, укротил бушуващата Ð±ÑƒÑ€Ñ Ð¸ избавÑйки пътниците от гибел, направил Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¸Ð¼ към Ð›Ð¸ÐºÐ¸Ñ Ð±ÐµÐ·Ð¾Ð¿Ð°Ñен. Защото веднага към Ñ‚ÑÑ… повÑл прохладен и благоуханен вÑÑ‚ÑŠÑ€ и те Ñ Ð²ÐµÑелие благополучно доплували до Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´.
Като Ñе поклонили на мироточивите мощи на Ð±ÑŠÑ€Ð·Ð¸Ñ Ñвой помощник и заÑтъпник, те отдали благодарноÑÑ‚ на вÑеÑÐ¸Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð‘Ð¾Ð³ и принеÑли молебно пение на Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚ÐµÑ† Ðиколай. След това Ñе върнали в ÑвоÑта Ñтрана, разказвайки навÑÑкъде и на вÑички за това, което Ñе Ñлучило Ñ Ñ‚ÑÑ… по пътÑ.