Страхът от българското “нашествие”

Тези дни първо британската вътрешна министърка Тереза Мей, а след това и самият премиер Дейвид Камерън заговориха за ревизиране на европейската директива за свободното придвижване на хора. Основната им загриженост идва от предстоящото през 2014 година премахване на трудовите ограничения за българи и румънци. Същевременно узнахме и нещо друго: че британският външен министър Уилям Хейг вече подготвя стратегическа ревизия на отношенията между Великобритания и ЕС, която според румънския в. ”Ромъния либера” ще включва и въпросите за „контрол на миграцията”. В рамките на спешно организирана телевизионна изява българският външен министър Николай Младенов се опита да успокои населението, че не съществувала опасност Великобритания да въведе визи за българите, и че в случая ставало въпрос за вътрешен дебат в самата Великобритания, който нямал нищо общо с България и българите. Така ли е обаче наистина?
“Те искат да останат завинаги”

Точно преди година, когато Лондон удължи преходния период за българите до последния възможен срок – началото на 2014 година, независимата Комисия по въпросите на миграцията предупреди кабинета, че вдигането на ограниченията за българи и румънци ще има негативно отражение върху британския трудов пазар, който и без друго страда заради кризата. По сходен начин реагира и германското правителство, което също реши да удължи този период – „по спешна необходимост от гледна точка на германските работници”, както заяви шефът на Комисията по трудовата заетост в Бундестага Петер Вайс.
В дебата се включиха и медиите. След като констатира, че Германия е залята от български и румънски имигранти, списание „Шпигел” отбеляза, че „много германски политици явно възприемат имигрантите от двете балкански страни като сезонни работници, които скоро ще се върнат в родината си”. Същата грешка беше направена и преди няколко десетилетия, когато германското правителство погрешно оцени т. нар. гастарбайтери от Турция и Гърция, пише „Шпигел” и заключава: „Местните власти едва сега започват да осъзнават, че имигрантите от източноевропейските страни-членки на ЕС възнамеряват да останат завинаги”. Подобни опасения терзаят явно и правителствата на Австрия, Франция, Холандия и Белгия, които също неслучайно решиха да запазят ограниченията за българи и румънци до последния възможен срок.
Едва ли е тайна, че именно страните, които поставят проблема с имиграционните вълни от България и Румъния, са и основните противнички на присъединяването на двете страни към Шенген. А тъкмо несъстоялото се членство в Шенген може да се окаже основен аргумент в опитите за ревизиране на една от четирите фундаментални европейски свободи – свободното придвижване на хора.

Драскотини по имиджа на България

Вярно, че България е прекалено малка държава, за да оказва силен имигрантски натиск върху Великобритания, но самият факт, че името й се споменава в дискусия за възможното въвеждане на граничен контрол, говори за драскотини по репутацията й, за наличието на остро недоверие. А и какво доверие може да се изпитва към държава, в която 14 на сто от хората без колебание декларират, че желаят да напуснат страната си завинаги, а над 70 на сто от родителите окуражават децата си да отидат да работят в чужбина? Как да гледаш на държава, в която близо половината народ живее в условията на тежки материални лишения, а без работа са над половин милион души?
Около парламентарните избори през 2009 година една от горещите външнополитически теми в България беше евентуалното отпадане на визите за САЩ. В този смисъл няма да е никак изненадващо, ако при сегашното задълбочаване на кризата и въпреки успокоителните твърдения на министър Младенов, визите и евентуалното въвеждане на ограничения за българите отново се окажат ключов въпрос в предстоящата предизборна кампания. С което след толкова години преходен период кръгът ще се затвори и упадъкът ще бъде санкциониран. Този път от Европа.

/Дойче веле/