Тррреперете, пирати!

Това беше! След броени дни, часове даже, с прословутите сомалийски пирати е свършено.
Краят им е близък, направо фатално неотменим. Дотам, че няма никакъв смисъл да стават от леглата днес и да се отправят на лов за кораби.

И това защото България най-после реши да приключи веднъж завинаги с проблема и да тури в малкото си джобче Великите сили. Които само се ослушват като сляпа акула в зелени водорасли, вместо да изкоренят ширещото се по тези географски ширини /ако бяха дължини, щеше да се дължи/ негативно явление.

На правителството /нашето/ нещо му прикипя, та солидарно реши да изпрати 5 /петима/ наши военнослужещи, които да се включели в силите на НАТО за борба с морското пиратство. Както уточняват официални източници, “целта е да помага на местните правителства в региона да преборят пиратите”.

Сега, налага се едно уточнение за правителството /нашето/ относно наличието на упоменатите правителства в “района на Сомалия”. Във въпросната държава има нещо като правителство, неофициално, в северната част на страната което донякъде сдържа склонните към грабежи и отвличания свои сънародници. Другото сомалийско правителство – официалното – си стои в столицата Могадишо и по-точно в един хотел. Като не смее много-много да излиза на чист въздух, защото може изненадващо да му се окаже за последно.
Но да се върнем на геройска България. Както е видно от елементарната аритметика, с изпращането на тези петима военнослужещи милата татковина увеличава военното си присъствие къде Африканския рог с цели 500%, тъй като досега само 1 /един/ наш воин даваше отпор на коварните попълзновение на морските разбойници.

Благодарение и на неговите усилия, отвлечените българи бяха само 28. Смело можем да предположим, че несимволичната военна експанзия на храбрата ни армия ще доведе дотам, че броят на попадналите във вражи плен моряци ще се намали поне пет пъти, т.е. до 3.6 човека. Ако – с извинение! – правителството се беше договедило да изпрати не пет, а тридесет щика, то не само нямаше да има – статистически – пленен българин, а напротив, за да излезе сметката, сомалийците трябваше да ни дадат няколко човека от техните, та да се върже балансът.

Но това, разбира се, е в сферата на теорията. По-важна е практическата част. Която включва и “материалната част”, така необходима за изпълнение на воинския дълг. Ясно е, че за петима човека цяла фрегата, да речем, която по принцип е с около 160 човека екипаж, никой няма блъска до Сомалия. С подводниците работата също не е добре – на практика такива нямаме. Граничните катери, дето скоро ни ги подариха, работа в океана я свършат, я не. Пък и нафтата поскъпна доста.

Така че пред нашата бойна дружина остават два варианта – или скок с парашут от “Спартан” насред Аденския залив или старшината дава по една мешка със суха храна и нашите се оправят както могат. Хващат пътя, демек. Кеф им автостоп, кеф им оушънстоп, все ще стигнат.
А веднъж стигнат ли, жална им майка на сомалийските бандити.

Тррреперете, пирати! Така ви се пада!