След Стойчев – Пранди, а след Пранди?

След три победи и една-единствена загуба Радослав Стойчев бе уволнен от волейболната ни федерация. По спешност, на извънредно заседание в нощните часове.
Вярно, загубата от Германия бе първата и единствена в квалификационния турнир, но пък /полу/решаваща за олимпийската квота. Със стопроцентова сигурност може да се прогнозира, че и да бяхме стигнали на финала, съдбата на треньора щеше да бъде същата, при загуба от /в случая/ Италия.
При това вероятно с оповестения основен мотив – Стойчев не могъл да мотивира достатъчно националите. Но как същият този треньор е успявал да мотивира клубния си тим, че да станат три пъти световни отборни шампиони си остава загадка, на която никой от федерацията не дава обяснение.

Полето на приложната психология, на което са стъпили волейболните шефове, не се изчерпва единствено с твърде спорния мотив за “мотивацията”. Особено впечатляваща е неистовата бързина, с която само минути след злощастния мач синедрионът на БФВ на практика взе решението за отстраняването на Стойчев, което на другия ден просто бе облечено в институционална форма…

В тази връзка добре би било да се припомнят не дебелите научни томове, а една тънка книжица, озаглавена “Дисциплинарен устав на Българската армия”. Та там пише /или поне пишеше в по-стария му вариант/, че никога командир или по-старши по звание не налага наказание на подчинен непосредствено след провинението, а това се прави след най-малко едно денонощие.
Логиката на разпоредбата е ясна – обективна преценка много трудно се прави в състояние на афект, с “гореща” глава. Простичко и ясно, при това доказано от векове практически опит, който в много случаи е бил и кървав…

Разбира се, в случая биха могли да се коментират и елементи от теорията на конспирацията. Например, защо Пранди е останал и след срещата ни с Германия в зала “Армеец” и дали в предните дни не си е хортувал с волейболното началство.

Всъщност, на какво разчита федерацията? До следващата квалификация има малко повече от три седмици. Вероятно те са достатъчни за отшумяване на повечето контузии, както и за подходяща “мотивация”, но за кардинални промени – едва ли.
И какво, в крайна сметка, ще стане с Пранди, ако и той не успее да извоюва олимпийска квота? Кой ще дойде след него и защо?