1
ное
Ð‘ÑƒÑ€Ð³Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ñ‡ÐµÑ‚Ðµ будителите
От: pointburgas
Ученици и учители от бургаÑките училища почетоха 1 ноември – Ден на народните будители Ñ Ð²ÐµÐ½Ñ†Ð¸ и Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ бюÑтовете на Ñвоите патрони в МорÑката градина. Възпитаниците на ГимназиÑта за чужди езици “ВаÑил ЛевÑки†по многогодишна Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð´Ð°Ð´Ð¾Ñ…Ð° почит на ÐпоÑтола.
ДенÑÑ‚ на народните будители е общобългарÑки празник, ознаменуващ делото на българÑките проÑветители, книжовници, революционери и Ñвети будители на Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ñе национален дух. ОтбелÑзва Ñе ежегодно на 1 ноември и е официален празник в Република БългариÑ.
Ð’ оÑвободена от оÑманÑко владичеÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐºÐ°ÐºÑ‚Ð¾ интелигенциÑта, така и маÑовиÑÑ‚ човек Ñъзнава подвига на възрожденÑките пиÑатели и революционери, които Ñъздали атмоÑферата и довели българÑÐºÐ¸Ñ Ð´ÑƒÑ… до решимоÑтта да поведе борба за държавен Ñуверенитет. Много градове и Ñела иÑкат да отдадат заÑлужената признателноÑÑ‚ към народните будители не Ñамо като кръщават улици, читалища и училища на Ñ‚Ñхно име.
По тази причина СтоÑн ОмарчевÑки, миниÑÑ‚ÑŠÑ€ на народното проÑвещение на БългариÑ, през 1922 г. внаÑÑ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ðµ в МиниÑтерÑÐºÐ¸Ñ Ñъвет за определÑнето на 1 ноември за Ден на българÑките народни будители.
След уÑтановÑването на ГригорианÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°Ð»ÐµÐ½Ð´Ð°Ñ€ като държавен през 1916 година, БългарÑката правоÑлавна църква, поради завиÑимоÑтта Ñи от КонÑтантинополÑката патриаршиÑ, не извършва поправка на Ñ†ÑŠÑ€ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð»ÐµÐ½Ð´Ð°Ñ€ и продължава да извършва Ñлужението по ЮлианÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°Ð»ÐµÐ½Ð´Ð°Ñ€, Ñпоред който денÑÑ‚ 1 ноември по Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð»ÐµÐ½Ð´Ð°Ñ€ ÑъответÑтва на 19 октомври по Ñ†ÑŠÑ€ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð®Ð»Ð¸Ð°Ð½Ñки календар, който е ден на Св. преподобни Йоан РилÑки Чудотворец.
Ðа 28 юли 1922 г. МиниÑтерÑтвото на народното проÑвещение излиза Ñ Ð¾ÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð½Ð¾ номер 17 743, Ñпоред което 1 ноември е определен за „празник на българÑките будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки Ñтроители на Ñъвременна БългариÑ“.
Ðа 31 октомври 1922 г. излиза поÑтановление на МиниÑтерÑÐºÐ¸Ñ Ñъвет за обÑвÑване на празника. Ðа 13 декември Ñъщата година XIX Обикновено Ðародно Ñъбрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ III подпиÑва закона за въвеждането на Ð”ÐµÐ½Ñ Ð½Ð° народните будители на 3 февруари 1923 г. За първи път празникът е чеÑтван неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
От 1945 година празникът е отменен от комуниÑтичеÑката влаÑÑ‚, но запазен в паметта на българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´. Ð’ много Ñелища на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ oен Ñе отбелÑзва неофициално: в района на град Пирдоп учениците от началните училища изработваj фенерчета Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ð¸Ñани букви от българÑката азбука оÑветени отвътре и дефилираj пред общеÑтвото на Ñелищетоq облечени тържеÑтвено, в много Ñлучай Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸ ноÑии.
След дълго прекъÑване, ÑÑŠÑ Ð—Ð°ÐºÐ¾Ð½Ð° за допълнение на КодекÑа на труда, приет от XXXVI Ðародно Ñъбрание, на 28 октомври 1992 г., Ñе възобновÑва традициÑта на празника. Първи ноември официално е обÑвен за Ден на народните будители и неприÑÑŠÑтвен ден за вÑички учебни Ð·Ð°Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² Ñтраната. ИдеÑта за възÑтановÑването му е на профеÑор Петър КонÑтантинов, предÑедател на Общонародното Ñдружение „Мати БолгариÑ“.