27
фев
Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñ„ÐµÑÑ‚ филм „Ðа брега†обещава празник на бургаÑките киномани
От: pointburgas
СръбÑкиÑÑ‚ режиÑьор Горан Маркович приÑтига в Ð‘ÑƒÑ€Ð³Ð°Ñ Ð½Ð° 13 март за официалното откриване на Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñ„Ð¸Ð»Ð¼ феÑÑ‚ „Ðа брегаâ€. През тази година феÑтивалът ще бъде обърнат към ÑръбÑкото кино, молба за което отправили от СръбÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¸Ð½ÐµÐ¼Ð°Ñ‚Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ‡ÐµÐ½ център в Белград, Ñъобщиха организаторите на преÑконференциÑ.
ФеÑтивалът ще бъде открит Ñ â€žÐ¤Ð°Ð»ÑˆÐ¸Ñ„Ð¸ÐºÐ°Ñ‚Ð¾Ñ€ÑŠÑ‚â€, най-Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñ„Ð¸Ð»Ð¼ на Маркович, който лично ще презентира творбата Ñи. „Това е първото голÑмо Ñъбитие от културната програма на Ð‘ÑƒÑ€Ð³Ð°Ñ Ð·Ð° тази година, което поÑрещаме Ñ Ð¾Ð³Ñ€Ð¾Ð¼Ð½Ð¾ вълнение за дванадеÑети пореден път. ФеÑтивалът Ñтава възможен благодарение на уÑилиÑта на много хора. ÐашиÑÑ‚ ангажимент към това Ñъбитие ще продължи и занапредâ€, заÑви замеÑтник-кметът по култура в община Ð‘ÑƒÑ€Ð³Ð°Ñ Ð™Ð¾Ñ€Ð´Ð°Ð½ÐºÐ° Ðнаниева.
â€žÐšÑƒÑ‚Ð¸Ñ Ð·Ð° храна†на Ритеш Батра не е поредниÑÑ‚ мелодраматичен индийÑки филм. Той е галантен бунт Ñрещу обезличаването ни в Ñвета на технологиите. Мъж и жена в Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ ÐœÑƒÐ¼Ð±Ð°Ð¹ Ñе превръщат в най-Ñантименталните бунтари Ñрещу технологиите на 21-век. РазнаÑÑнето на храна по поръчка е едно от чудеÑата на Мумбай. РазноÑвачите Ñа неграмотни и използват Ñложна ÑиÑтема от цветове и Ñимволи, за да Ñе ориентират в градÑÐºÐ¸Ñ Ð»Ð°Ð±Ð¸Ñ€Ð¸Ð½Ñ‚. Учени от „Харвард†Ñа анализирали тази ÑиÑтема и Ñа заключили, че Ñамо една от 4 милиона кутии бива доÑтавена на грешен адреÑ. â€žÐšÑƒÑ‚Ð¸Ñ Ð·Ð° храна†е иÑториÑта на една такава кутиÑ, коÑто Ñпокойно може да Ñе нарече ÐºÑƒÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° Пандора, Ñъдържаща поредната цветна Ñ„ÐµÐµÑ€Ð¸Ñ â€“ иÑториÑ, в коÑто залогът не Ñа Ñамо парите и любовта, а ÑмиÑълът на един живот.
ПолÑкиÑÑ‚ филм „Ида†на Павел ПавликовÑки, който получи в един и Ñъщи ден „Гран При†във Варшава 2013 и наградата за най-добър филм на ЛондонÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¸Ð½Ð¾Ñ„ÐµÑтивал, ще очарова публиката в БургаÑ. Кинотворбата разказва иÑториÑта на Ðна през 60-те години на Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð²ÐµÐº в Полша. ОÑтанала от малка Ñираче, Ñ‚Ñ Ðµ поÑлушница, отгледана от монахините в манаÑтира. Преди да даде обет, Ðна отива да Ñе види Ñ Ð’Ð°Ð½Ð´Ð° – единÑтвената й жива роднина. От Ð½ÐµÑ Ñ‚Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð°, че е еврейка и двете жени Ñе отправÑÑ‚ на дълго пътешеÑтвие, за да откриÑÑ‚ иÑтината за трагичната Ñи Ñемейна иÑториÑ.
Ðай-новиÑÑ‚ филм на белгийÑÐºÐ¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ñьор Ð¤ÐµÐ»Ð¸ÐºÑ Ð²Ð°Ð½ Хрунинген „КраÑÑ‚ на омагьоÑÐ°Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€ÑŠÐ³â€ Ð´ÐµÐ±ÑŽÑ‚Ð¸Ñ€Ð° на феÑтивала в Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ град Гент и Ñе превръща в Ñветовен хит Ñ Ð½Ð°Ð´ 10 награди от преÑтижни международни филмови феÑтивали – в Берлин, Трайбека, Копенхаген. „КраÑÑ‚ на омагьоÑаниÑÑ‚ кръг†е мелодрама, изпълнена Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ музика, ÑтраÑÑ‚ и паÑтелни образи, поÑтигнати Ñ Ð±Ñ€Ð¸Ð»Ñнтно пеÑтелива актьорÑка игра. Ðе е Ñлучаен факт, че именно този филм Ñпечели награда за женÑка Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° ЕФР– „ЕвропейÑките ОÑкариâ€, както и наградата LUX на ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð»Ð°Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ за 2013 година и е Ñред номинациите за чуждоезичен „ОÑкар“.
„Лоша причеÑка†на Мариана Рондон, ÐºÐ¾Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑƒÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° Венецуела, Перу, Ðржентина и ГерманиÑ, разказва за борбата на една Ñамотна майка Ñ Ð±ÐµÐ·Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð¸Ñ†Ð°Ñ‚Ð° и вÑички житейÑки неÑправедливоÑти. ОÑтавена на произвола Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ бебе и Ñ 9-Ð³Ð¾Ð´Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð”Ð¶ÑƒÐ½Ð¸ÑŠÑ€, Марта е принудена да Ñе ÑÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¸ Ñ Ð½ÐµÐ¾Ñъзнатата идентичноÑÑ‚ на Ñина Ñи. „Лоша причеÑка†е ноÑител на „Златна раковина†и награда (special mention) от феÑтивала в Сан СебаÑтиан 2013, наградите за режиÑура и Ñценарий, както и Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° най-добър филм от феÑтивала в Мар Дел Плата 2013, за най-добра актриÑа (на Саманта КаÑтийо) от Монреал 2013, на „Бронзов ÐлекÑандър†и приза на ФИПРЕССИ от феÑтивала в Солун 2013. Създадена без нотка на ÑантименталноÑÑ‚, иÑториÑта в „Лоша причеÑка†впечатлÑва зрителите Ñ Ñ‡ÐµÑтноÑÑ‚ и изключителна актьорÑка игра, а получените награди Ñа още един аргумент в полза на твърдението, че този филм не бива на да Ñе пропуÑка.
Ðай-новата творба на италианÑкиÑÑ‚ киномайÑтор Паоло Сорентино ноÑи поетичното име „Великата краÑота†/ The Great Beauty†и вече притежава Златен Ð³Ð»Ð¾Ð±ÑƒÑ Ð·Ð° най-добър чуждоезичен филм. Възможно е ÑъвÑем Ñкоро да Ñе Ñдобие и ÑÑŠÑ Ñъответното ОÑкарово отличие, а през декември 2013 беше избран и за най-добър филм на ЕвропейÑките филмови награди, където получи и признание за режиÑьорÑката работа на Сорентино, и за актьорÑкото превъплъщение на Тони Сервило. Джеп Гамбардела е изиÑкан италианец отвъд Ñредната възраÑÑ‚, живее в Рим, автор е на един роман-беÑÑ‚Ñелър, издаден преди доÑта години, води удобен живот, ÑпиÑва колонка за култура и хареÑва блÑÑкави партита. Такова е и празненÑтвото по Ñлучай 65-Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ рожден ден, а Ñлед това той Ð¿Ð¾Ñ‚ÐµÐ³Ð»Ñ Ð¸Ð· улиците на вечниÑ, невъобразимо краÑив град, за да Ñе Ñрещне Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ перÑонажи, да Ñи Ñпомни моменти от живота, да Ñи даде Ñметка иÑтинÑко ли е вÑичко около него… С деÑетки награди и номинации от множеÑтво международни кинофоруми, между които и Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° Златна палма от Кан 2013, филмът на Сорентино ще има възможноÑÑ‚ да Ñе Ñрещне и Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñката публика – единÑтвено в рамките на Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¤Ð¸Ð»Ð¼ ФеÑÑ‚ в Ð‘ÑƒÑ€Ð³Ð°Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· март.
Работата на Брайън ПърÑивал по един от най-уÑпешните британÑки тв-поредици „Имението Даунтън†получи признание още през 2011 година Ñ Ð½Ð°Ð³Ñ€Ð°Ð´Ð°Ñ‚Ð° „Еми†на ÐмериканÑката Ð°ÐºÐ°Ð´ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð·Ð° телевизионно изкуÑтво.
„Крадецът на книги†е вториÑÑ‚ пълнометражен филм на режиÑьора, познат най-вече Ñ Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° Ñи по телевизионни проекти. Едноименната книга на Ñ€Ð¾Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1975 година авÑтралийÑки пиÑател ÐœÐ°Ñ€ÐºÑŠÑ Ð—ÑŽÑак, по коÑто е направен филма, за кратко време Ñе превръща в беÑÑ‚Ñелър и е преведена на над 30 езика. Разказът Ñе води от името на Смъртта, по време на Втората Ñветовна война, когато малката 9-годишна Лизел Мемингер прегръща магиÑта на пиÑаното Ñлово, за да ÑпаÑи Ñебе Ñи и приемното ÑемейÑтво, приютило Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ Ñ‚Ñхна ÑобÑтвена дъщерÑ. ÐктьорÑкото изпълнението на младата Софи ÐÐµÐ»Ð¸Ñ Ðµ впечатлÑващо, както и на невероÑтното актьорÑко майÑторÑтво на Емили УотÑън и Джефри Ръш.
РумънÑкиÑÑ‚ филм â€žÐŸÐ¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° дете†на режиÑьора Калин Петер Ðетцер („Мариц2003 и „Медал за храброÑт†2009) триумфира Ñ Ð½Ð°Ð¹-голÑмото отличие „Златна мечка“ на 63-Ð¸Ñ ÐºÐ¸Ð½Ð¾Ñ„ÐµÑтивал в Берлин. Филмът е пÑихологичеÑка Ñемейна драма, преÑъздаваща Ð´ÑŠÐ»Ð±Ð¾ÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ„Ð»Ð¸ÐºÑ‚ между майка и Ñин. Майчината любов на ÐšÐ¾Ñ€Ð½ÐµÐ»Ð¸Ñ Ðµ почти маниакална, докато Ñинът й Барбу по вÑÑкакви начини Ñе опитва да ÑкъÑа задушаващата го връзка Ñ Ð½ÐµÑ, което води до жеÑтоки Ñкандали и обиди. Главната Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð²ÑŠÐ² филма изпълнÑва румънÑката актриÑа Ñ Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð¾Ð³Ð¾Ð´Ð¸ÑˆÐ½Ð° кариера в киното Луминита Георгиу.
Изключително ÑилниÑÑ‚ Ñценарий е напиÑан от ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ñьор Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на един от най-извеÑтните румънÑки ÑценариÑти през поÑледните 10 години Разван РадулеÑку („Смъртта на гоÑподин ЛазареÑку†2005, „4 меÑеца, 3 Ñедмици и 2 дни†2007, „ПодÑлон†2010, режиÑьор Драгомир Шолев). â€žÐŸÐ¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° дете†впечатлÑва ÑÑŠÑ ÑвоÑта почти документална еÑтетика, реалиÑтично изграждане на образите и дълбок пÑихологизъм.
Първата руÑка ÑупрепродукциÑ, коÑто Ñе заема в новото хилÑдолетие да преÑъздаде един от най-значимите моменти от Втората Ñветовна война – епохалната битка за Сталинград, е включена и в програмата на бургаÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð¸Ð»Ð¼Ð¾Ð² маратон. Още в Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ñи уикенд, показван на 1449 екрана в цÑла РуÑиÑ, „Сталинград†на Фьодор Бондарчук Ñъбира приход от над 524 милиона рубли, което вÑъщноÑÑ‚ Ñа малко над 14 милиона долара, а бюджетът на филма възлиза на 30 милиона долара. До момента филмът е възвърнал два пъти вложените в него ÑредÑтва. Сюжетът Ñе фокуÑира върху извеÑтните факти – отбраната на града, продължителната му обÑада и обрата във войната, който наÑтъпва Ñлед като руÑките войници уÑпÑват да отблъÑнат немÑките окупатори. СценариÑÑ‚ на Ð˜Ð»Ñ Ð¢Ð¸Ð»ÐºÐ¸Ð½ и Сергей Снежкин е вдъхновен от различни чаÑти на романа-ÐµÐ¿Ð¾Ñ â€žÐ–Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ и Ñъдба†на Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸ време ÑъветÑки автор ВаÑилий ГроÑман. „Сталинград†е и първиÑÑ‚ руÑки филм, заÑнет изцÑло във формат 3D и IMAX 3D. Той беше и руÑкото предложение за чуждоезичен ОÑкар.
Ð’ програмата на феÑтивала Ñа включени и нÑколко българÑки заглавиÑ. И тази година е подбрана богата палитра от къÑометражни филми.