Писателят Никола Инджов: Съюзът ни е ограбен, липсват милиони

Втори опит за избор на председател ще направи Съюзът на писателите на 7 юни, който остана без водач след смъртта на Николай Петев през октомври 2013 г. На 18 януари сдружението не успя да си избере лидер, тъй като никой от кандидатите не събра гласовете на повече половината участници в избора.

Ð’ момента в Съюза на писателите тече ревизия. Основният проблем са сделките за милиони с имоти, които според подозренията са ощетили сериозно Съюза по времето на Николай Петев. Само от продажбата на сграда на “София прес” в касата на писателите е трябвало да влязат 1,2 млн. лв. Там обаче има едва 50 000 лв., твърдят членове на сдружението. Дали “наследникът” на последния председател ще замете следите от машинациите в СБП, или ще предизвика ревизия, за да започне начисто, се вълнуват в сдружението.

Писателят Никола Инджов разкри пред „Площад Славейков”, че стотина членове на Съюза са написали „кърваво писмо”, в което настояват да им се предоставят потулените документи по сделките на Николай Петев.

 

- Г-н Инджов, ще има ли полза от ревизията в Съюза на българските писатели? Има ли опасност някой да преживее катарзис  след смъртта на Николай Петев?

 

- Не бих нарекъл призива за катарзис опасност. Оценявам го като нещо положително, защото нашият съюз трябва да се пречисти. Финансовата ревизия е предназначена не просто да посочи какво е материалното състояние на СБП в момента, а да покаже собствените ни Авгиеви обори, които трябва да изринем. За да започнем на чисто.

 

- Имате ли си Херкулес, който да изчисти „оборите” на Съюза на писателите?

 

- Засега имаме само обори…Но Херкулес ще се намери, пък и  летописец. Съюзът е в криза като много други институции, но при нас повече личи кризата на идеалите. В края на краищата за какво преди 100 години е създаден СБП с почетен председател Иван Вазов? Управителният съвет е разединен както в оценката на причините за рухването, така и в замислите за възраждането на организацията. Уставът е отдавна неадекватен на реалностите, променяни са единствено сроковете за мандатност на управленческите длъжности. Парадоксално СБП е регистриран като сдружение с частна полза, очевидно е изместен в друга насока творческия характер на нашето писателско обединение. Наложително е да се преформулират целите на сдружението според заветите на първооснователите.

 

- Истина ли е, че Николай Петев преди да почине е посочил кой да го наследи на шефския пост?

 

- Не съм сигурен, че е казал такова нещо. Смятам, че онези, които разпространяват  и други подобни „завети” на Петев, злоупотребяват спрямо него.

 

- Какви пари подозирате, че са източени по негово време от Съюза на българските  писателите?

 

- Възникват всякакви съмнения, просто защото няма официална информация, и защото много решения са вземани без знанието на Управителния съвет, както е редно по закон и морал. Има съмнения, че Съюзът на писателите не е получил в пълен размер парите си от продажбата на сградата на „София прес” на бул. „Цариградско шосе”. Ние имахме една трета от тази сграда, другите части са на Съюза на журналистите и на Съюза на художниците.

 

- Има ли вероятност от ревизията, която тече в Съюза в момента, да не стане ясно отклонени ли са средства от тази продажба?

 

- Да, има такава възможност, защото липсват или се потулват документи, някои от които не би трябвало да бъдат в СБП, а в „София прес”. Проблемът е, че през последните десет години Николай Петев бе едновременно председател и на „София прес”, и на Съюза на писателите, той бе разпоредител на два бюджета и на спонсорски средства за преводи и издания на другоезична литература.

 

- Говори се за „кърваво писмо” на група писатели до одиторите, които извършват ревизията в Съюза, какво пише в него?

 

- Има такова писмо, в което стотина писатели се позовават на правото си за достъп до документацията на Съюза. Адресирано е до управителя на фирма “Ивас Консулт”, която извършва финансовата ревизия, с копия до главния счетоводител и главния секретар на СБП.

Ð’ него искаме документа за възлагане на ремонта на почивната ни база в Хисаря, договора и анексите за ремонта й, както и приемо-предавателния протокол след привършване на възложената работа. Искаме документите и за ремонта на почивната ни база във Варна, за почивната ни база в Созопол, договорите за наеми на всички имоти на СБП в София, Варна, Сандански и др. – в  какво състояние са, на кого и при какви условия са  предоставяни за ползване; отчета за събраните средства чрез лични дарения от отделни писатели, от благотворителния търг и други инициативи след пожара на покрива на сградата на СБП на ул. “6 септември”, както и договора за ремонта заедно с приемо-предавателния протокол и фактури за направените разходи.

Настояваме да ни бъдат съобщени сумите, които са превеждани за Агенция «София Прес» на СБП, и отчет за използването им. Да ни разкрият всички командировки в България и в чужбина на председателя на СБП, както и на членовете на УС. Искаме инвентарен списък на произведения на изкуството – живописни  платна, малки пластики,  папки с графични колекции и др.  от български и чуждестранни автори, собственост на СБП; заглавията на преводни книги от руски език, отпечатани от Издателство “Български писател”, както и договорите с авторите и преводачите; какво е салдото по сметките на СБП – в кои банки, при какви лихви, кой и откога има достъп да тегли и да се разпорежда с авоарите на организацията.

Искаме подробно извлечение за 2013 г. от Корпоративна търговска банка. Да ни съобщят още в какъв размер са месечните трудови възнаграждения на председателя на СБП, на главния секретар, на главния редактор на в. “Словото днес”, на директора на Творческия фонд. С чие решение е създадена длъжността “Главен Мениджър на СБП” и каква е реалната полза за СБП от нея? Според изявления в печата на самия него, той бил донесъл на СБП около  150 00 лв. Тези пари как и къде са заприходени? Настояваме да видим и отчетите на Ревизионната комисия.

Писмото е подписано от членове на СБП, най-авторитетни и най-четени автори на съвременна литература, между които академици, университетски професори, членове на Бюрото на УС на СБП, на УС на СБП, на Контролната  комисия на СБП.

Защо се стигна до това писмо? Ето един пример. Ремонтът на творческата ни база в Хисаря глътна многократно по-висока сума от първоначално обявената. През септември миналата година Николай Петев съобщи, че Съюзът разполага с достатъчно с пари да ремонтира въпросната база. Избраната фирма щяла да го направи за 180 000 лв., УС единодушно подкрепи това намерение. След два месеца, когато на Николай Петев не му стигна живот да довърши  доброто намерение, оперативното ръководство заяви, че трябвали още 200 000 лв. Оказа се, че първоначалните пари били за частичен ремонт – и хайде още 200 000 лв. И тези пари бяха изхарчени, но ремонтът не  бе приключен… А главният секретар, директорът на Творческия фонд и главният счетоводител отказаха неколкократно да покажат договора за ремонта и  приемо-предавателния протокол. Изглежда е приложена добре отработена схема, тъй като фирмата, започнала ремонта в Хисаря, е същата, построила  хотел на мястото на базата ни в Созопол, златно място – непосредствено до плажа в стария град. Днес се оказва, че тази фирма  притежава 2/3 от сградата. Същата фирма построи и новата сграда в задния двор на „София прес” на ул. „Славянска”, като в резултат и там притежава повече от три-четвърти полезна площ. Явно с тази фирма се е работило приоритетно. Защо?

 

- Казват, че около финансите в СБП е мътно и по времето на предишните председатели, така ли е? Какво загуби Съюзът през годините в материално отношение?

 

- Изгубихме сградата на ул. „Ангел Кънчев” 5 – пететажна, с ресторант, реституирана по закона „Лучников”.  Първа и май единствена, тъй като въпросният закон бе в действие ограничено време. Както и да е. Разполагахме с лекарски кабинет  и  тавански етаж в сграда на същата улица, вече ги нямаме. Имахме още няколко апартамента и две къщи в София,  днес не се знае кой ги притежава и кой ги ползва, документите са изчезнали или всичко е  уреждано по устна договорка. Загубихме  къща в Смолян, място за строеж в столичния квартал „Симеоново”, предоставен за почивна станция и жилищна кооперация, дори бе изготвен списък на писателите, желаещи да  се заселят там. Закрити бяха списание „Септември” („Летописи”), вестник „Литературен фронт”, детските списания „Пламъче”, „Дружинка”, „Картинна галерия”, които осигуряваха    средства за самоиздръжка на Съюза. Изгубихме най-ценните (финансово и духовно) книжни серии на ИК „Български писател” – „Библиотека за ученика”,  поредицата за българска възрожденска литература и културно-историческа мемоаристика, многотомните издания на класиката, юбилейните издания на съвременни автори. Десетки картини и малки пластики от български  и чуждестранни творци украсяваха съюзните офиси и кабинети, почивните станции… Останал ни е само инвентарния списък.

Впрочем, синът на Петев твърди в едно интервю, че баща му бил колекционер на картини, цитирам: „Ако някой си мисли, без значение кой, че може ето така просто да гризе и плюе името на баща ми, то имам новина за него – няма да стане, пичове! Баща ми бе един невероятен човек, който спаси задниците на всичките тези смешници в СБП и „София прес”, спаси и самия Съюз, който преди него беше просто една зле поддържана гробница”… Оставям тези думи без коментар.

За жалост, и държавата вече не помага на Съюза на писателите…

 

- Държавата не ви помага, може би защото сте частно сдружение?

 

- Не само затова. Има писателски кръгове, които получават субсидии – „Отворено общество” например много щедро подпомага кръговете около Георги Господинов, който е в настоятелството на фондацията. Той заслужава, разбира се, защото е талантлив писател. Но знаете ли по какъв начин СБП помага на доста писатели извън него? С това, че нас ни считат за комунистическо обединение и антикомунизмът се обединява срещу „червените боклуци”… Ð’ литературата критериите са други, но тук не става дума за стойностно творчество, а за „бърза литература”, това е пуснат в обръщение термин за пълноводен поток, главно в интернет, аз бих я нарекъл „прибързана литература”…

 

- Каква е ролята на политиката във вашето сдружение, вярно ли е, че членовете на БСП решават какво и как в Съюза на писателите?

 

- Не би трябвало, но е истина. Преди гласуването за нов председател на СБП някои усърдни активисти внушаваха, че  социалистическата партия стои зад единия кандидат – Боян Ангелов, който е секретар на партийната организация и е създал  впечатление, че той е верният  техен  човек. Това дори да е така, товари с негативни последствия  самата социалистическа партия, защото не всички нейни членове в писателския съюз споделят това. Аз съм един от тях.

 

- Кой ще спечели „играта на тронове” в СБП, според вас?

 

- Който и да бъде избран за председател на Съюза, той ще го управлява за около една година – до края на формалния вече мандат на Николай Петев. След това ще има гласуване за председател с нов четиригодишен мандат. Не е ли по-добре да бъде назначен временен шеф на Съюза до следващите избори? Някой Авгий или Херкулес, например Георги Константинов? Поне ще има по-малко караници и „игра на тронове” в СБП.

 

- Писатели като Георги Господинов и Милен Русков не се натискат да стават членове на СБП, защо?

 

- И в СБП има достатъчно добри автори и няма значение кой е в едно сдружение и кой в друго, защото българската литература е целокупна.  Тя не се изчерпва нито със Съюза на българските писатели, нито със Сдружението на българските писатели,  нито със Съюза на независимите писатели, нито с различните писателски общества, кръгове и т. н.

 

- Милен Русков написа голям роман – „Възвишение”, без да е част от лобита, съюзи, приятелски кръгове. Защо са твърде малко възвишенията в съвременната българска литература, г-н Инджов?

 

- Не са малко възвишенията, просто не са толкова рекламирани, причините са много и различни. Но тук му е мястото да кажа нещо, което съм казвал неведнъж – в  днешна България единственото свободно слово е писателското! Можеш да пишеш, без да  поддакваш   на  идеологически,  политически, предизборни, агитационни внушения и т. Нас от СБП не ни показват по телевизиите, защото не влизаме в „новинарски концепции”. В Би Ти Ви и Нова телевизия не ме канят, защото съм социалист и съм с леви убеждения, а и имам независима гражданска позиция. Няма творчески причини, моите книги се четат..

http://ploshtadslaveikov.blogspot.com/