Именит испански поет вдига сватба с бургазлийка

Хуан Антоино Берниер Бланко е сред авторитетите на младата испанска поезия

Младият испански поет Хуан Антонио Берниер и неговата избраница Мария вдигат сватба през уикенда в Бургас. Така те официално ще станат съпрузи, а на церемонията ще присъства и малкият им син Антонио, научи pointburgas.

Хуан Антоино Берниер Бланко, роден в андалуския град Кордоба, е сред най-знаменитите млади испански поети. Още на двадесет и две години издава първата си книга – La costa de los sueños /“Брегът на сънищата”/, 1998. Следват Luces dentro del bosque /„Светлини в гората“/, 2000 и най-знаменитата му досега Así procede el pájaro /“Така прави птичката”/, 2004 г. За нея през 2005 година получава наградата за поезия “Критично око” на Националното радио на Испания.

Нещо повече, през същата година стихосбирката му се изкачва на 8-мо място сред най-продаваните книги в кралството. При това първите седем места са за творби на испанските класици, а Хуан Антонио е единственият жив автор в класацията.

Той е включен от Хесус Мунарис в престижната „Двадесет и пет млади испански поети“ и в още две антологии – от Луис Антонио де Вийена в „Логиката на Орфей“ и от Хавиер Лостале в „Съвременният свят, поетите на Кордоба в XXI век“.

Филолог по образование, Хуан Антонио преподава в продължение на две години испански език в Гимназията за романски езици “Г. С. Раковски” в Бургас. Афинитетът му към България и любовта му към бургазлийката Мария, възпитаничка на Френската и завършила френска филология в СУ, го отвеждат в Софийския университет, където е лектор по испански.

Писменото слово е в кръвта на Хуан Антонио. Братът на дядо му Хуан Берниер Луке е един от забележителните поети на  следвоенна Испания. Издавал е списание, изиграло важна рола в осмислянето на еволюцията на испанското обшество след гражданската война.То е наречено  “Кантико”, като името идва от библейската “Песен на песните”.

Хуан Антонио харесва българската поезия и заедно с Рада Панчовска и Лиляна Табакова участва в подбора и превода на испански на антологията„Сияйна тишина. Осем български поети”, както и в превода на избрани стихотворения на Борис Христов, направен в сътрудничество с Лиляна Табакова.

“Бургас не беше мой личен избор. По-скоро България ме избра мен, отколкото аз нея. Случайност. И това беше голям късмет за мен!”, категоричен е ибериецът в интервю през 2008 г..