Асоциацията на археолозите обвини Божидар Димитров в профанизация

Асоциацията на българските археолози се обяви срещу неясните критерии, по които държавата избира кои разкопки да финансира, профанизацията на науката от близкия до властта директор на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров и предложенията на Министерството на културата за поредни промени в Закона за културното наследство. Освен това археолозите обявиха, че държавата раздава пари за разкопки по неясни критерии и хвърля огромни средства за обекти без стойност.

Председателят на асоциацията доц. д-р Тотко Стоянов и д-р Калин Димитров заявиха, цитирани от Медияпул, че проблемните за бранша промени в закона са смяната на статута на Националния институт за недвижимо културно наследство, новите правила за функциониране на Теренния съвет и легализирането на възможност за свободни реставрационни дейности по археологически обекти.

С трансформирането на института в държавно предприятие и попадането му под регулацията на Търговския закон вероятно се подготвя неговата приватизация, според археолозите от асоциацията. Освен това институтът вече няма да бъде независим експертен орган, “който би могъл да се противопостави на някои неудачни предложения”, а ще бъде пряко подчинен на министъра на културата.

Теренният съвет, който контролира експертно археологическите проучвания в България, пък вече ще се състои от 17 души, от които само седем ще бъдат археолози. Председателят и заместник-председателят му пък ще се назначават пряко от министъра, без да се изисква да са археолози или хабилитирани лица.

Според доц. Стоянов предложенията са направени изненадващо и то във време, през което археолозите са по разкопки и няма да могат да реагират. Проектозаконът е качен на сайта на МК на 9 август, а срокът за реакция е до 16 август, уточни Стоянов.

Третата група промени, които не се приемат от археолозите, са в преходните и заключителни разпоредби, които “дават законова рамка да се легализират любимите на някои да се изграждат църкви, крепостни стени, Ñ‚.н. реставрационни работи”.
“Новият текст е буквално комичен”, посочи Димитров. От асоциацията обясниха, че идеята е да се превърне в практика това, което се случва в последно време и особено с Южната стена в Созопол.
“Няма никакви данни, че тя е била такава. Подобна практика е била известна в Европа в средата на 19-ти век, която отдавна е отречена. Ð’ настоящия закон е посочено, че в реставрационната работа трябва да е включен и проучвателят, а сега това е изключено. Сега пише само експертни лица и без да има изискване да се археолози, какви ще са те – няма да прогнозираме”, каза Калин Димитров.

Ð’ отговор на въпрос дали зад промените стои директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров, доц. Тотко Стоянов заяви, цитиран от БГНЕС, че “нашата позиция за Божидар Димитров е ясна, не позволихме преди 2 години да бъдем унизени“. “Хора като него профанизираха археологията с неговите фондации и открития“, посочи Стоянов.
Той обясни, че работи от години на тракийски обект Сборяново, за който е била получена субсидия от 25 хиляди лева, други негови колеги също са получили малки суми – общо 400 хиляди лева за всички.
“А знаете, че през април за Южното Черноморие се дадоха 650 хиляди за този господин, а се очаква всеки момент да получи още 900 хиляди, така че стават над 1.5 милиона. При наши питания в МК кой и как определя тези средства ни отговарят, че средствата се определят от другаде – от къде не е ясно. Хвърлят се огромни средства за нестойностни обекти”, каза Стоянов.