Бареков лидер в категория “Безгръбначна журналистика”

Асоциацията на европейските журналисти награди карикатуриста Комарницки за цялостен принос

Асоциацията на европейските журналисти-България обяви класацията си за журналистика за 2012 година. Наградите имат единствено морално изражение, съобщи вестник “Сега”.
Категория „Смела журналистика“ – Истории от Алепо – едно от най-опасните места на света – Георги Кожухаров, dnevnik.bg  Георги Кожухаров е първият български фотожурналист, заснел бойните действия в Сирия. Неговият фоторепортаж е значителен пробив за българските медии в отразяването на международната военна и хуманитарна криза. Нещо повече, решението на Георги Кожухаров да осъществи своя репортаж напълно независимо от своя работодател и без да се ползва от финансова или дипломатическа подкрепа, е проява на забележителна журналистическа смелост и отдаденост на професията.

Категория „Извън коловоза“ – Offnews.bg и Портал Култура

Offnews.bg За удивително кратко време този сайт, стартирал като притурка на интернет форум, се превърна в сериозна медия. Благодарение на свързаността си с офроуд форума, Офнюз се отличи в кризисни ситуации като наводнението в село Бисер или пожара на Витоша. Медията предаваше пряко протестите на Орлов мост, запълвайки очевиден дефицит, оставен непокрит от традиционните медии. Офнюз имаше принос и при разкриването на скандалните факти около бившите служителки в пресцентъра на Министерството на земеделието.
Портал Култура предлага разнообразен и задълбочен поглед не само върху най-горещите обществени проблеми, но и върху такива, които особено в днешния медиен хоризонт са изцяло пренебрегвани. Не по-малко важно е, че това медия, която запазва сериозното си отношение към изкуството и културата като цяло, не просто представя нови тенденции, а предлага и задълбочени и разнообразни анализи, простиращи се от творби от миналото до настоящето.

За цялостен принос – Христо Комарницки, вестник “Сега” и “Клубът на журналистите”, БНР

Христо Комарницки. Журналистиката не е само текст. Понякога изображение – снимка или карикатура – може да каже много повече от хиляди думи. Комарницки е номиниран заради невероятното му умение с няколко думи, а често и без думи да казва най-важното. Смел и много точен в преценката си, безкомпромисен към всяка власт.

Радио предаването “Клубът на журналистите” по програма “Христо Ботев” на БНР, с водещ Ирен Филева, е сред малкото, в които журналистите свободно коментират теми извън основния информационен поток. През 2012 година темата за свободата на словото придоби особена актуалност. Показателно е, че еврокомисар Нели Круз посочи проблема като свой личен приоритет, а в същото време страната отбеляза нов драматичен спад в авторитетната класация на организацията “Репортери без граници”.

Категория „Гражданска журналистика“: Развитието на гражданската журналистика е сред приоритетите на АЕЖ-България. По тази причина отличените в тази категория са повече:

Янина Танева – Държава за показ: Наръчник за потопяване на сушата, блог Zaxarmanli

Блогът “За Харманли”, създаден от Янина Танева, е великолепен пример за това, че един граждански журналист може да свърши онова, което конвенционалните медии, разполагащи с неизмеримо повече ресурси, не са направили. Танева се е ангажирала с благородна кауза, останала извън вниманието на традиционните средства за информация, именно заради дефекта, който понякога проявяват – да вървят изключително след властта, превръщайки се на моменти в придатък на пиар отделите на институциите. Положителното в случая е, че част от големите медии не останаха безрачлични към проблемите, за които сигнализира Танева, и насочиха вниманието си към пострадалите от наводнението в Харманли и другите селища от района.

Боян Юруков с две публикации на личния му блог във връзка с възможностите за използване на безплатен софтуер от българската администрация: Кодиране за България – дали е възможно” и “Реалистично ли е използването на Linux в държавната администрация”.

Блогът на Боян Юруков, който от години доказва тезата ни, че гражданските журналисти, дори и без да разполагат с финансовата и правна подкрепа, с която се ползват конвенционалните медии, често предоставят на обществото далеч по-обективна, критична и навременна информация. Ð’ момент, в който държавата предоставя на частни фирми милиони чрез обществени поръчки за нов софтуер и електронни приложения за администрацията, чрез своите материали “Кодиране за България – дали е възможно” и “Реалистично ли е използването на Linux в държавната администрация”, Юруков предлага една алтернативна гледна точка, която би могла да ни спести огромни суми и да насърчи създаването на една по-иновативна и ефективна административна система. Нещо повече – въпросите, повдигнати в двете публикации, би трябвало отдавна да бяха станали тема на публичен дебат в традиционните издания.

Александър Мануилов – “Свобода или Витоша”. Един от най-интересните процеси, които наблюдавахме в периода около протестите за защита на природата, е активното отразяване на темата в социалните мрежи и блоговете. Като че ли този път гражданските журналисти най-явно демонстрираха безпомощността на традиционните медии да отразяват адекватно процесите в обществото, било то умишлено или поради липса на ресурс или заинтересованост. Убедени сме, че в болшинството от случаите най-уместните въпроси и коментари бяха повдигнати от граждани, активни в онлайн пространството. Такъв е и текстът от сайта на Александър Мануилов “Свобода или Витоша”- отличен пример за категорична гражданска позиция и качествена журналистическа работа.

Иван Бедров – Помощ насила. Атентатът в Бургас беляза обществения живот в България през юли. За разлика от властите в Израел, управляващите в България демонстрираха пренебрежение към нашия сънародник, загинал в терористичния акт. Репортажът от блога на Иван Бедров поставя изключително важния въпрос за отношението към българите мюсюлмани. “Съдбата на Мустафа от Юруково е много, много тъжна. Не само за близките му, но и за всички българи мюсюлмани, които получиха поредния знак, че хем държавата ги приема за свои, хем не съвсем.” – заключава авторът..

Категория „Безгръбначна журналистика“ – Николай Бареков, ТВ7. Свободната журналистиката по дефиниция е коректив на властта. За съжаление през последните години в България се оформи група медии, които сериозно злоупотребиха с принципите на свободното изразяване. Така, обслужвайки властта и силните на деня те обезсмислиха функциите на свободната преса като гарант на демокрацията и са на път да я компрометират сериозно. Факт от дейността на въпросните медии, който следва да бъде подложен на сериозен анализ, е и това, че те превръщат журналистиката в инструмент за натиск на правителствата върху обществото, вместо да служат за обратното. Ð’ България ТВ7 стана еталон за подобен тип медийно поведение, а негово лице е директорът й Николай Бареков.

Динамичните събития от последните седмици доказаха, че никой управляващ не може да разчита на вечната любов на най-верните си слуги, които бързат да го ритнат първи веднага, щом падне, оглеждайки се за нов господар.

Категория „Нарушаване на журналистическата етика“ – Статията “Боклуци” на Кеворк Кеворкян, публикувана във в. Стандарт; вестник “7 дни спорт” за “Новите в ЦСКА: Исландец, швед и две чернилки”; в. Стандарт за разкриване на имената на жертви на трафик на хора.

АЕЖ-България сезира прокуратурата за подбуждане към междуетническа омраза и дискриминация в този и още един текст от същия автор. Отделен сигнал бе подаден и от члена на нашата организация Спас Спасов. Намираме, че част от посланията в статията излизат от полето на чисто журналистическата дискусия и влизат в обхвата на действие на Наказателния кодекс. За съжаление, компетентните органи отказаха да образуват досъдебно производство с мотива, че написаното не представлява престъпление.
Не за първи път българските правораздавателни институции отхвърлят жалба на АЕЖ-България срещу расистки и дискриминационен език в българските медии. През януари 2012 г. сезирахме Главната прокуратура за заглавието “Новите в ЦСКА: Исландец, швед и две чернилки”, излязло на челната страница на в. “7 дни спорт”. Тогава прокуратурата посочи, че деянието не представлява подбудителство към омраза и дискриминация, съгласявайки се с главния редактор на изданието, според когото заглавието е пример за “уличен жаргон” и “хулигански език”. Позицията на институцията беше потвърдена и след обжалване.
Третата номинация в тази категория е за публикуването на първа страница на в-к Стандарт на 1 декември на имената на момичета (две от които непълнолетни), станали жертви на трафик на хора. Публикацията е грубо нарушение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), както и на принципите на журналистическата етика. Още по-стряскащ е фактът, че данните на момичетата изглежда са предоставени на медията от Специализираната прокуратура, която, вместо да гарантира защитата на жертви на тежката организирана престъпност, е станала индиректен съучастник в закононарушение. АЕЖ-България отново призовава българските медии да се придържат към етичния кодекс и законодателството на Република България и да не допускат използването на лични данни за преследване на комерсиални цени.
Ð’ категорията “Цялостен принос за влошаване на медийната среда” през 2012 г. бихме искали да споменем затвърждаването на изключително опасната тенденция определени медии да се превръщат в инструменти за черен пиар, започнала още през 2011 г. със създаването и налагането на образа Ñ‚.нар. “зеления октопод“. През 2012 г. тази вълна, заливаща медийното пространство чрез множество печатни и онлайн издания като “Телеграф”, “Монитор”, “Блиц”, “Всеки ден”, “Уикенд” и др., достигна своята кулминация с избухването на екопротестите на “Орлов мост”. Тогава жертви на недоказани компромати с неясни източници, публикувани от анонимни автори, станаха както лидерите на природозащитни организации у нас, така и обикновени граждани, анатемосани като “наркомани”, “пияници” и Ñ‚.н. Упражняването на черен пиар обаче далеч не се ограничава само до “еколозите”, превърнати в символ на корупция и нечисти интереси. Същата група от медии прилага идентични инструменти срещу всички неудобни за политическото и олигархично статукво субекти – неправителствени организации, представители на бизнеса, магистрати и правозащитни сдружения и дори срещу президента на Републиката. Използването на подобни практики не само противоречи на принципите на журналистическата професия и медийната етика, но може да застраши цялостната политическа стабилност в страната.