ПРОМЕНИТЕ В ТОПОНИМИЯТА ТРЯБВА ДА СТАВАТ НА АКАДЕМИЧНО НИВО

Случаят във Варна с преименуването на някои местности показва, че промените в топонимията не е достатъчно да се коментират на телевизионно и политическо ниво. На пуснатия в обръщение елементарен въпрос как биха се казвали някои днещни населении места, който очевидно е предназначен да предизвика иронично отношение към проблема, може да се противпостави същото питане – а как щяха да се казват някои днешни градове, ако не им бяха дадени български имена?

Ето някои примери:
Ардино – Егри дере; Златоград – Даръ даре; Ивайловград – Ортакьой; Крумовград – Кушу кавак; Тополовград – Кавакли; Смолян – Пашмакли; Асновград – Станимака; Свиленград – Мустафа паша…
Както личи, преименуването не се е извършвало единственно посредством механичен превод от един език на друг. Още Иван Вазов в качеството си на министър на просвещението и академик участва в този процес, като има съществен принос в новата национална топонимия чрез създаване на привлекателни названия – Стоянов мост, Черноочене, Минзухар и и Ñ‚.н.
Проблемът има и един особен актуален аспект. При положение, че Турция стане член ЕС и държавните границите отпаднат, то именно българската топонимия ще обозначава българското землище. И май че е време да помислим с какви имена на селища и местности ще попаднем в общата географска карта на единна Европа.
Но това вече е обществена отговорност на БАН, на Министерствата на образованието и на културата, на Съюза на българските писатели и други институции със съответна компетентност.