15
авг
БългарÑката битка, в коÑто вÑички Ñа победители
ÐÑкои определиха Ñтаналото като предизборен театър, други – като налагане на законноÑтта. Може и да не е театър, но Ñамо две Ñедмици Ñлед началото Ñи титаничната битка между правителÑтвото и най-голÑмата ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² Ñтраната приключи Ñ ÑƒÑпех – и двете Ñтрани излизат от Ð½ÐµÑ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ победители. При това без да падне нито една „жертва”, без да Ñе промени каквото и да било и без да Ñе налага законноÑтта.
СÑкаш нищо не е било
РвÑичко започна Ñ Ð³Ñ€ÑŠÐ¼, Ñ‚Ñ€ÑÑък и драматични пози, Ñ Ñ‚Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð¶Ð½Ð¸ репортажи за връхлитащата ни криза и гордо уÑещане за Ñаможертва в името на държавноÑтта. Премиерът дори заплашително поÑъветва компаниÑта „да не тръгва на война Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð°Ñ‚Ð°”. Ðапрежението хубаво Ñе понапомпа, но преди заради липÑа на горива да е затворила поне една бензиноÑтанциÑ, или да е отменен поне един полет и, разбира Ñе, точно преди обÑвилата Ñе за „законопоÑлушна” ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° уÑпее да Ñпре поне една ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¸Ð½ÑталациÑ, Ñе намеÑи Ñъдът. С похвална, но Ñ€Ñдко виждана бързина, на две инÑтанции, той изцÑло и безрезервно заÑтана на Ñтраната на компаниÑта. Ðапрежението тутакÑи Ñпадна и вÑичко Ñи продължи по Ñтарому, ÑÑкаш нищо не е било.
Загадка Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ неизвеÑтни
Премиерът и неговите подчинени мъдро отбелÑзват, че „в правовите държави решениÑта на Ñъда не Ñе коментират, а Ñе изпълнÑват”. Ð’ ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ решението Ñе оказа доÑта Ñпорно и объркващо за Ñамите юриÑти. Ркакво оÑтава за непоÑветените в тънкоÑтите на правната казуиÑтика. За Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·ÑƒÐ¼, например, Ñи оÑтава загадка как в една правова държава е възможно нÑкой повече от година напълно Ñъзнателно да работи в нарушение на закона без да Ñи мръдне пръÑта, за да Ñе Ñъобрази Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, Ñлед което, вмеÑто ÑÐ°Ð½ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð´Ð° получи разрешение да продължи да го прави. ОÑвен това какво да Ñи миÑли човек, когато ÑамиÑÑ‚ Ñъд черно на бÑло го убеждава, че нарушението на закона не заÑтрашава „важни държавни и общеÑтвени интереÑи”, докато Ñпазването му би причинило „значителна и трудно поправима вреда”.
Ðи лук Ñл, ни лук мириÑал
Ðко вÑе пак оÑтавим ÑъмнениÑта наÑтрана и приемем, че решението на Ñъда е юридичеÑки напълно правилно, Ñилно впечатление прави изключителната му практичеÑка ÑвоевременноÑÑ‚ и целеÑъобразноÑÑ‚. То оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ð½ÐµÑ€Ð¸Ñта да Ñи работи, докато въпроÑÑŠÑ‚ за лиценза й бъде решен по ÑъщеÑтво. Първото заÑедание на първата Ñъдебна инÑÑ‚Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ този Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ðµ наÑрочено за 31 авгуÑÑ‚. Практиката показва, че оттам нататък, за да Ñе Ñтигне до крайното решение на втората инÑтанциÑ, ще Ñа нужни меÑеци, а може би и година. Колкото Ñ‚Ñ€Ñбва, за да Ñе приведе компаниÑта в ÑъответÑтвие ÑÑŠÑ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½Ð°. Така вицепремиерът и миниÑÑ‚ÑŠÑ€ на финанÑите Ñе оказа напълно прав, като каза, че от този Ñлучай „вÑички печелÑÑ‚”. КомпаниÑта получи възможноÑтта за неопределено време необезпокоÑвано да продължи да работи, както Ñи иÑка. РправителÑтвото – да твърди, че безкомпромиÑно „налага държавноÑтта”, въпреки дребната подробноÑÑ‚, че законът така и не Ñе оказа „еднакъв за вÑички”. За което пък налице Ñи е Ñтандартното оправдание – Ñъдът.
/Дойче веле/