11
апр
ПиÑма от ÐвÑÑ‚Ñ€Ð°Ð»Ð¸Ñ III
От: Евелина Джегова
След зимата на нашето недоволÑтво… изобщо не наÑтъпи знойно лÑто под Ñлънцето на този щат на ÐвÑтралиÑ. Ðе Ñамо че за четири меÑеца не видÑхме повече от Ñедем-оÑем дни Ñ Ñ‚ÐµÐ¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚ÑƒÑ€Ð¸ над 30 градуÑа, ами Ñе оказа, че това лÑто било най-дъждовното изобщо в иÑториÑта на ВикториÑ, най-Ñтуденото, разбираш ли, от ерата на динозаврите наÑам и Ñ‚.н. От протÑжната хладна и ветровита зима направо Ñи Ñе плъзнахме по Ð¼Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ Ð°Ñфалт към идващата такава.
И така, по причина, че:
а) Ñъм Ñмъртно уморена и изцедена от къртовÑка, неоÑобено вдъхновÑваща работа и меÑтене в нов Ð¾Ñ„Ð¸Ñ ÑÑŠÑ ÑъпътÑтващото го хамалие и бачкане, включително и по-миналата неделÑ; б) започна да ме налÑга преждевременно зимна депреÑиÑ, без предишната да Ñи е отишла напълно: в) Ñе разделихме неохотно Ñ Ð²Ñрната ни кола Фреди на доÑтойните за уважение 240 000 км и Ñе Ñдобихме Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¤Ñ€ÐµÐ´Ð¸ Джуниър, който имаше нужда да бъде изведен на maiden voyage в качеÑтвото му на нова Ñемейна кола; г) Ñе очерта да Ñе Ñлучи невероÑтното Ñъбитие, наречено Ñлънчев уикенд – макар и Ñ 23 градуÑови температури;
решихме да отидем на еднодневна екÑкурзийка до един природен парк, който отдавна ми Ñе иÑкаше да Ð²Ð¸Ð´Ñ – Wilsons Promontory. УилÑÑŠÐ½Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼, както (еÑтеÑтвено) обичливо е Ñъкратено името му, е най-обичаниÑÑ‚ национален парк във ВикториÑ, най-южната точка на континентална ÐвÑÑ‚Ñ€Ð°Ð»Ð¸Ñ (инак най-южна, ÑÑно, е ТаÑманиÑ) и най-обширната крайбрежно разположена необитаема чаÑÑ‚ на ВикториÑ.
Разположен на полуоÑтров, до който Ñе Ñтига за три чаÑа по един единÑтвен (макар и чудеÑен) аÑфалтиран път, УилÑÑŠÐ½Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ има 130 км брегова ивица, нÑколко великолепни плажа, Ñтръмни хълмове (ъпгрейдвани до Ñтатута на планини от меÑтното наÑеление), гранитни Ñкални образуваниÑ, блата, гори, долини, обраÑли Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð²Ð¾Ð²Ð¸Ð´Ð½Ð¸ папрати. И прилежащата фауна, предполагам, от коÑто ние видÑхме Ñамо черни какаду и многобройните предупредителни пътни знаци за потенциално преÑичащи кенгурута, коали и дори уомбати. Ðа наÑ, ако и да Ñе заÑтоÑхме до Ñлед залез, когато вÑичките тези твари Ñе активизират, не ни Ñе препречи ни една. Рмного Ñе надÑвах на уомбат, понеже май Ñамо него не Ñъм го Ñрещала на живо.
Ðо да не Ñе отплеÑвам – въпроÑниÑÑ‚ аÑфалтов път навлиза на около 30 км в парка, където е Tidal River, поÑледниÑÑ‚ пункт, до който можеш да Ñтигнеш на 4 колела. Оттам нататък – пеша. ПолуоÑтровът е голÑм и проÑечен от пътеки Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð° трудноÑÑ‚. Ð’ най-ÑŽÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ край има фар, иззидан от гранит и надвеÑен над бурните води на Bass Strait (провлак на БаÑÑ?), където, макар и при неоÑобено лукÑозни уÑловиÑ, може да Ñе преÑпи в нÑкое от трите напълно оборудвани бунгала. До фара Ñе Ñтига Ñамо пеша, като преходът е малко повече от 20 км в едната поÑока. Мераклиите обаче Ñа много, а леглата малко, та за тази авантюра май Ñ‚Ñ€Ñбва човек да Ñи направи Ñ€ÐµÐ·ÐµÑ€Ð²Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð½Ðµ половин година напред. Ðз твърдо Ñъм решила нÑкой ден да го направим, защото Ñе влюбих в краÑотата на природата на това мÑÑто. От видÑните природни хубоÑти във ВикториÑ, УилÑÑŠÐ½Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ най-ме грабна. Чак Ñъжалих, че толкова къÑно го открих за Ñебе Ñи. Ðашата цел за този един-единÑтвен ден беше Ñамо да Ñтигнем до Скуики бийч, което беше реалиÑтично предвид Ñедемте чаÑа, прекарани на път. Скуики бийч (пиÑукащиÑÑ‚ плаж) по-рано бил извеÑтен Ñ Ð¿Ð¾-поетичното име “пеещите пÑÑъци”, ама на авÑтралиеца такива чак поезии не му изтрайват дълго. РиÑтината е, че понеже е от бÑл, кварцов, Ñуперфин пÑÑък, плажът наиÑтина пищи под краката на вÑÑка Ñтъпка. ЗабелÑзах, че вÑички поÑетители почти незабавно придобихме характерна походка Ñ Ð²Ð»Ð°Ñ‡ÐµÐ½Ðµ на крака, риене и подритване, понеже как да уÑтоиш на този пищÑщ звук! ОÑтаналото е… проÑто пиршеÑтво от цветове – бÑл пÑÑък, Ñрко зелена раÑтителноÑÑ‚ наоколо, дюни, които Ñе издигат на деÑетки метри над нивото на пътÑ, тюркоазен океан, бÑла пÑна, оловно Ñиви облаци над близката хълмиÑта верига. Teз облаци впрочем отначало ми Ñе видÑха нÑкак обезпокоителни, понеже от Ñъщата поÑока духаше Ñилен поривиÑÑ‚ вÑÑ‚ÑŠÑ‚ и Ñи викам – ако ди довлече наÑам, отиде ни денÑÑ‚. Обаче, най-изненадващо, те не помръднаха през Ñледващите оÑем чаÑа – въртÑха Ñе, кълбÑха Ñе и врÑха на едно и Ñъщо мÑÑто, на деÑетина километра от наÑ, а ние Ñе радвахме на Ñрък, безоблачен ден. Ð’Ñтърът беше много Ñилен на поривите, може би до 45 възела, откъм брега и чупеше върховете на вълните в Ð¿Ñ€Ð¸Ð±Ð¾Ñ Ð¸ отнаÑÑше пÑна и пръÑки на деÑтки метри назад в открито море. Много, много краÑиво. Ðз Ñе поплациках до наÑита, ако и океанÑката вода да е възÑтудена. Ðа такъв цвÑÑ‚ и чиÑтота проÑто не можеш уÑтоÑ.
Ð’ къÑÐ½Ð¸Ñ Ñледобед решихме да отдÑкочим и до Тайдъл Ривър, поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ñтъпен къмпинг/паркинг, колкото да хвърлим едно око. И добре направихме – там плажът не е кварцов, жълт е, но фин като пудра, поне километър дълъг и нÑколкоÑтотин метра широк на отлив и проÑечен от въпроÑната рекичка, коÑто Ñе разлива на деÑетки метри ширина и едва нÑколко пръÑта дълбочина при вливането Ñи в залива. ШлÑпаш, шлÑпаш в кадифен мокър пÑÑък, а вÑтърът те вее като мартеница.
С това Ñе занимавахме докато наближи залез, тъй като Ñе бÑхме прицелили на тръгване да Ñпрем на една от крайпътните наблюдателни площадки и да погледаме как Ñлънцето залÑзва над океана – гледка, коÑто Ñе вижда на много малко меÑта във ВикториÑ. Така и направихме и къÑметът пак не ни изневери – въпреки напъплÑщите облаци Ñлънцето Ñе показа през пролука точно преди да Ñе Ñкрие зад хоризонта. Беше и безлюдно, и диво, и уханно, и обветрено, и птици крещÑха в клоните. Ð’ такива дни Ñе подÑещам колко краÑота има на този континент и как леÑно е да Ñ Ð·Ð°Ð³ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñˆ, докато те мачка ежедневието и бавно (а може би и не толкова бавно) оглупÑваш и поÑивÑваш.
Прибрахме Ñе приÑтно и безаварийно в Мелбърн преди полунощ, по гладки почти безлюдни пътища. Рна ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ на УилÑÑŠÐ½Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ запукаха поройни дъждове, Дарби ривър (от моÑта на коÑто направих една от първите Ñи Ñнимки на парка) придойде, отнеÑе въпроÑÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾ÑÑ‚, от който захлаÑнато Ñе любувах на меÑтните краÑоти, и прекъÑна единÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ към полуоÑтрова. Ðад 300 души, които бÑха там на екÑкурзии или къмпинг в момента,оÑтанаха откъÑнати от Ñвета и наводнени и бÑха евакуирани Ñ Ñ…ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð¿Ñ‚ÐµÑ€Ð¸, а колите и палатките им потънаха в кал и вода. Ðе Ñе знае колко време ще отнеме възÑтановÑванео на моÑта и пътÑ, плановете на Ñтотици хора за дългата Ð²Ð°ÐºÐ°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ Великден отидоха на кино. Както Ñе казава – хванахме поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð»Ð°Ðº. Ðко не Ñе бÑÑ… Ñъбудила Ñ Ñ‚Ð²ÑŠÑ€Ð´Ð¾Ñ‚Ð¾ желание да отидем точно този ден, Ñигурно чак догодина пак щеше да Ñе отвори възможноÑÑ‚ – там къÑната еÑен и зима Ñа бурни, дъждовни и непредвидими, не Ñтават за катерене по баирите. Впрочем политиката на парковата управа е, ако нÑмаш оÑигурено мÑÑто за нощувка, да напуÑнеш парка преди залез – Ñвно им е пиÑнало да ÑпаÑÑват премръзнали пишман туриÑти из гъÑталаците. ОÑтавам Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð½Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ и надеждата другото лÑто да Ñе клаÑирам за трекинг и нощувка на фара. Само дано тогава да не започнат пък горÑки пожари – другата опаÑна ÑÑ‚Ð¸Ñ…Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ тези меÑта…