Защо загинаха руските ракетчици на гарата във Волгоград?

Една от политическите загадки, свързана с идването на Новата 2014 година беше странната картичка, за която се твърди, че е изпратена от руския вицепремиер Дмитрий Рогозин до ръководството на Североатлантичския пакт. На картичката, за която се твърди, че е публикувана от Рогозин в „Туитър“ са изобразени Дядо Мраз, Снежанка и редица от храбри руски солдати, които позират на фона на Междуконтиненталната балистична ракета „Тополь-М“. Това съобщение стана повод за бурни дискусии, дали „картичката“ е истинска и дали вицепремиерът не е направил дипломатически гаф.
Странно съвпадение повдига въпроса, дали атентатът на гарата във Волгоград е „безадресен” терористичен акт.

Двата атентата във Волгоград, станали на 29-ти и 30-ти декември 2013 г., съвсем естествено предизвикаха голямо оживление в световните медии и в интернет дискусиите. Масово разпространените коментари бяха в посока на действия на кавказки терористи, които искат да компрометират олимпийските игри в Сочи – най-голямото пи-ар мероприятие на Владимир Путин в рамките на цялото му пребиваване във властта като президент и като министър-председател на Руската федерация.

Логиката на тези коментари беше подчинена на съображението, че Доку Умаров и компания държат много да развалят триумфа на Путин и след като в Сочи са предприети драконови мерки за сигурност, те естествено ще се насочат към „меки” и болезнени цели, като струпванията на хора в различни транспортни възли от страната.

Тази теза беше възприета и от известния с по-нестандартното си мислене и анализи сайт за геополитика и сигурност „Стратфор”. Още в деня на първия атентат, агенцията на Джордж Фридман коментира, че олимпийските игри в Сочи ще бъдат помрачени от последния самоубийствен взрив в Русия. (Sochi Olympics to be Shadowed by Latest Suicide Bombing in Russia, December 29, 2013, http://www.stratfor.com/analysis/sochi-olympics-be-shadowed-latest-suicide-bombing-russia ).

„Свободен народ online” отрази своевременно двете събития, както безброй други електронни и интернет медии. Ние се въздържахме да преповтаряме и да препотретваме сипещите се от всякъде коментари за опитите на чеченците да провалят зимните олимпийски игри. Не толкова, защото сме имали някакво предчувствие, че нещата не стоят точно така, колкото поради нежеланието ни да се превръщаме в медийни папагали, които предъвкват коментари втора и трета ръка.

Оказа се, че все пак е имало основание за сдържаността ни. Още докато не беше стихнала всеобщата врява за покушението срещу олимпийските игри, на повърхността на информационния водовъртеж изплуваха факти, които пораждат известни съмнения, дали провалянето на надпреварата в Сочи е била единствената цел на атентаторите.

Оказа се, че на гарата във Волгоград са пострадали и са убити неколцина души от екипа, извършващ изпитанията на най-новата руска междуконтинентална балистична ракета, известна като „Тополь-Ðœ” или като SS-X-27 по натовската класификация. А когато двама изпитатели на междуконтинетална балистична ракета си отидат от този свят, други трима са на ръба между живота и смъртта, човек започва да си задава въпроса, дали пък единствено спокойствието на олимпийското село и на гостите на „Сочи 2014″ са били единствената мишена на терористите?

Какви са потвърдените факти около взривяването на изпитателния екип на „Тополь-Ðœ”?

И така, на 30 декември 2013 г., сайтът на Президента на Удмуртия, съобщава, че по данни на Главното управление на Министерството на извънредните ситуации на Русия, при терористичния акт във Волгоград са пострадали петима жители на Удмуртската република. Сайтът на президента съобщава също така, че един човек е умрял на мястото на взрива, един е умрял в болницата, а трима са хоспитализирани. (В Волгограде пострадали жители Удмуртии, 30 декември 2013 г., 11:34:37, http://www.udmurt.ru/about/info/news/?ELEMENT_ID=9258).

Ð’ 11 часа 34 минути и 37 секунди, президентът на Удмуртия, правителството и Държавният съвет на републиката вече са изразили дълбоките си съболезнования на роднините и на близките на загиналите. Загиналите са сътрудници – работници и служители на Воткинския машиностроителен завод.

Междувременно е организирано бързото заминаване на близки на загиналите и на пострадалите, които е трябвало да отпътуват от Воткинск за Волгоград някъде към 13 часа. (Бързината на организирането на отпътуването на близките е впечатляваща, но все пак става дума за организация, създадена най-вероятно от властите и от администрацията на завод, в който се произвеждат междуконтинентални ракети със сухоземно и морско базиране).

Сайтът на президента информира също така, че близките на загиналите и на пострадалите са съпровождани от трима сътрудници на Министерството на извънредните ситуации – един офицер и двама психолози. (Ð’ Волгограде пострадали жители Удмуртии, 30 декември 2013 г., 11:34:37, http://www.udmurt.ru/about/info/news/?ELEMENT_ID=9258).

Ð’ 13 часа 44 минути и 59 секунди, вече са публикувани официалните съболезнования на президента, на Държавния съвет и на правителството на Удмуртската република. От него се разбират точните имена на двамата загинали от Воткинския машиностроителен завод – Миксим Николаевич Садилов и Андрей Дмитриевич Котенко. (Соболезнование родным и близким работников ФГУП „Воткинский машиностроительный завод”, 30 декември 2013 13:44:59, http://www.udmurt.ru/about/info/news/?ELEMENT_ID=9265).

Междувременно руските медии подхващат информацията за пострадалите във Волгоград работници и служители на Воткинския машиностроителен завод. Едни от първите са „Лайфнюз.РУ”, които един час преди полунощ съобщават, че на гарата във Волгоград са загинали монтажници на Воткинския машиностроителен завод, които са се връщали от изпитания на междуконтинеталната ракета „Тополь – Ðœ”. Мултимедийният сайт на „Лайфнюз.РУ” съобщава дословно:

„Петима работници на Воткинския отбранителен завод, които са се завръщали от командировка са станали жертва на терористичния акт на гарата във Волгоград. Четиримата монтажници, водени от конструктор са били на секретни изпитания от месец ноември.

Терористичният акт е отнел живота на двама работници от отбранителното предприятие. След като са извършили успешно изстрелване на междуконтиненталния комплекс „Тополь – Ðœ”, сътрудниците си купили билети за влака, за да посрещнат Новата година заедно със семействата си.

Когато сътрудниците на отбранителния завод преминавали през металотърсача, изтрещял взрив. На място е загинал 24 годишният монтажник Андрей Котенко. Неговите колеги – 27 годишният Максим Садилов и Виталий Жуванов, както и 28 годишният Егор Повышев и 41 годишният конструктор Павел Фефилов са откарани спешно в болницата. На същия ден в болницата е починал Максим Садилов”. (На вокзале Волгограда погибли возвращавшиеся с испытаний сборщики “Тополя-Ðœ”. 30 декември 2013 г., 23:03, http://lifenews.ru/news/124907).

От „Лайфнюз.РУ” очевидно използуват не само информация от правителствени източници. Те успяват да се свържат с родителите на оцелелия Егор Повышев, които съобщават, че той е извадил късмет, защото е минал пръв през металотърсача и затова е пострадал по-малко от останалите си колеги. Според майка му, освен, че има рана в бедрото, той е и обгорен. От руското мултимедийно издание съобщават и мястото, където са настанени пострадалите от Воткинския отбранителен завод – 25-та градска болница във Волгоград.

Фактът, че сътрудници на Воткинския завод са загинали при терористичния акт във волгоград е потвърден пред руската медия и от прессекретаря на Удмуртската република – Виктор Чулков. Той потвърждава и огласената от сайта на президнета на Удмуртия информация, че на семействата на пострадалите е предоставен микробус, който да ги откара във Волгоград, а в предприятието е създаден комитет по погребението. (На вокзале Волгограда погибли возвращавшиеся с испытаний сборщики “Тополя-Ðœ”. 30 декември 2013 г., 23:03, http://lifenews.ru/news/124907).

Междувременно, на следващия ден се провежда извънредно заседание на Антитерористичната комисия на Удмуртската република, под председателството на президента й – Александър Волков. Главната тема е „предприемане на всички необходими мерки, насочени към защитата на населението от терористични заплахи по транспорта и на други места на масово струпване на хора”. (Усиление мер по обеспечению безопасности, 31 декември 2013 г., 14:53:14, http://www.udmurt.ru/about/info/news/?ELEMENT_ID=9284 ).

Разбира се, поради атентатите от 29-ти и 30-ти декември 2013 г., мерките за безопасност са усилени в цялата Руска федерация, но прави впечатление, че в Удмуртия напълно сериозно смятат, че е възможно повторение на атентатите от Волгоград на тяхна територия. Това се вижда от изричното подчертаване н съобщението, че:

„В Удмуртската република, освен мерките за усилване на охраната, които се предприемат традиционно в празнични дни, са въведени допълнителни мерки за повишение на безопасността. Усилена е охраната на обектите на инфраструктурата, провеждат се допълнителни проверки на обектите, инструктирани са водачите и кондукторите от обществения транспорт за повишаване на бдителността. Силовите ведомства са приведени в режим на повишена готовност”. (Усиление мер по обеспечению безопасности, 31 декември 2013 г., 14:53:14, http://www.udmurt.ru/about/info/news/?ELEMENT_ID=9284 ).

Завършекът на съобщението не оставя никакво съмнение, че местните власти смятат, че е възможно продължение на атентатите от Волгоград на територията на Удмуртия:

„Членовете на антитерористичната комисия още един път се обръщат към жителите на републиката с молба да се отнесат с разбиране към всички предприети мерки по осигуряване на безопасността в празничните дни, в частност – проверката на документите и по ограничаването на движението по време на щафетата на олимпийския огън на 2 януари 2014 година. Също така, във връзка с терористичните актове във Волгоград, да бъдат по-внимателни и бдителни в обществения транспорт и на местата на масово струпване на хора”. (Усиление мер по обеспечению безопасности, 31 декември 2013 г., 14:53:14, http://www.udmurt.ru/about/info/news/?ELEMENT_ID=9284 ).

Какво представлява Воткинският машиностроителен завод и какво точно са изпитвали пострадалите на Волгоградската гара?

Воткинският завод е едно от най-старите промишлени предприятия в Русия въобще. През септември 2009 г., се навършиха 250 години от създаването му през 1759 г. Цялата история на Воткинския завод минава през постоянното обслужване на руската държава и на нейната армия. През годините и дори през вековете във Воткинския завод са произвеждани желязо за обработване, корабни котви, морски и речни кораби, железопътни мостове, парни локомотиви, екскаватори, оръдия, оборудване за изследователски реактори, както и за реактори на кораби, ракетна техника и друга сложна и „наукоемка” продукция.

Днес заводът представлява мощен машиностроителен комплекс със свое собствено металургично, механомонтажно, заваръчно, монтажно и инструментално производство. Заводът има изпитателна база, собствена логистична система и развита инфраструктура.

Съвсем официално това е заводът, който осигурява „ракетния щит” на Русия. Тук се произвеждат серийно оперативно-тактическите ракети „Искандер-Ðœ”, стратегическите ракети „Тополь-Ðœ” и се завършва разработването на ракетите с морско базиране „Булава”.

Воткинският завод обслужва сериозно и другото стратегическо оръжие на Русия – нефтената и газовата промишленост. Произвежданото оборудване от Воткинския завод се използва от най-големите нефто-газови руски компании – „Газпром”, „Газпромнефть”, „Лукойл”, „Роснефть”, „Татнефть”, „Удмуртнефть”, „Башнефть”, „Сургутнефтегаз”.

Производството включва екипировка за подземен капитален ремонт на нефтени кладенци, помпи и помпени агрегати за поддържане на пластовото налягане с производителност от 25 до 240 кубически метра в час, арматура за топлопроводи и спирачни кранове, сондажни помпи, сондажни „длета” от изкуствени диаманти и прочее и прочее …

На практика, Воткинският завод произвежда цяла възможна гама от сондажно и добивно оборудване за нефтената и газовата промишленост на Русия, в това число и устройства за измерване на разхода на газ. Още от 1956 година, заводът произвежда металорежещи стругове.

Воткинският завод има опит и в производството на екипировка за обекти, където се използва ядрена енергия. Заводът е произвел оборудването за изследователския атомен реактор ИРВ.Ðœ2 във ФГУП „НИИП” оборудването на Центъра з аядрени изследвания в град Троицк, оборудването на комплексите за улавяне на неутрони и за „неутронна терапия” и друго оборудване за изследователски ядрени инсталации.

Пак Воткинският завод е произвел оборудването на комплекса за преработка на твърди радиоактивни отпадъци на Калининската АЕЦ, както и оборудването на установката за циментиране на течни радиоактивни отпадъци на Курската АЕЦ. По данни на предприятието в момента там се изработва оборудване за втората АЕЦ в Белоярск и за АЕЦ Куданкулам в Индия.

Още по-интересно е, че заводът е взел участие в международния проект по създаването на Големия адронен колайдер в CERN – Международния център за ядрени изследвания в Женева. Ð’ цеховете на Воткинския завод са изработени възлите на детектора ATLAS на гигантския ускорител, като научен пъртньор на предприятието е бил Новосибирският институт по ядрена физика на Сибирското отделение на Руската академия на науките.

Разбира се, нашият интерес към житието – битието на Воткинския завод се дължи преди всичко на факта, че това е родното място на ракетите „Булава 30″, „Тополь-Ðœ” и на Ракетния комплекс РСД-10 „Пионер”. Първите две ракети са надеждата на Русия за въвеждане на ново поколение стратегическо ядрено оръжие. Ракетният комплекс РСД-10 „Пионер” е много по-познат на поколението, израснало по време на Студената война с натовската си класификация – SS-20. Тези ракетни комплекси бяха постепенно унищожени в рамките на международните споразумения за ограничаване на стратегическите въоръжения.

Възникване на основателно подозрение.

До тук бяха представени две групи факти. От едната група по безспорен начин се вижда, че при атентата във Волгоград са загинали служители на Воткинския завод. Други служители на същия завод са ранени тежко. Руски източници твърдят, че служителите на Завода са се връщали от секретни изпитания на междуконтиненталната ракета „Тополь-Ðœ”. Не открихме опровержение на това твърдение, което навежда на мисълта, че мълчанието означава потвърждение на изнесеното.

Втората група факти се отнася до изключителното значение на Воткинския завод в рамките на руския военно-промишлен комплекс и на амбициите на руското държавно ръководство за убедително завръщане на световната сцена.

Съпоставянето на изложените факти, говори че подобно съвпадение не може да не предизвика, ако не друго, то поне първоначални подозрения за целта на атентатите във Волгоград. Тук не става дума да възкресяваме параноята от времето на Студената война, когато „световният империализъм” и САЩ бяха виновни за всичко. Всъщност, възможни са всякакви обяснения, сред които и случайното съвпадение, но за тях ще стане дума след малко.

Така или иначе, не може да бъде игнориран фактът, че при атентата има загинали и пострадали служители от екип за изпитване на ракетите „Тополь-Ðœ”. Не може да се игнорира и фактът, че експлозията избухва точно в момента, когато групата от Воткинския завод е минавала през детектора за метал на гарата във Волгоград. Всички свидетелства сочат, че атентаторът, който и да е той не е преминал през детектора и е стоял непосредствено до него.

Най-просто казано, това означава, че при разследването на случая не би могло да се избегне разглеждането и на хипотезата, че атентатът не е „безадресен”, а е насочен към точно определени хора.

Защо никой не иска да коментира?

И тук идва не по-малко интересният факт, че изложените по-горе факти бяха игнорирани и заобиколени от така наречените „големи медии”, че и от тези, които не претендират да са в руслото на официалната журналистика. У нас единственото издание, което обърна внимание на странното съвпадение около атентата на Волгоградската гара беше Българският военен сайт – „Политика, армия, национална сигурност”. На 5 януари 2014 г., там излезе краткият коментар “Съвпадение или … При първия взрив във Волгоград са загинали двама изпитатели на „Тополь-Ðœ”, а трима са ранени” (Виж: http://pan.bg/view_article-5-20857-Syvpadenie-ili-Pri-pyrviq-vzriv-vyv-Volgograd-sa-zaginali-dvama-izpitateli-na-Topol-M-a-trima-sa-raneni.html).

Статията във Военния сайт започва с думите „Интересен извод може да се направи след атентатите в руския град Волгоград по време на празниците”, след което следва кратко изложение на посочената по-горе информация за смъртта на двамата служители на Воткинския завод и раняването на още трима техни колеги. Коментарът е изложен направо в заглавието …

Цялото останало българско медийно пространство не каза дума по въпроса. Или журналистите изобщо не са си „дали зор” да влизат в подробности в навечерието на новата година, или пък са се изплашили от триумфалните заявления в някои сайтове, които на разговорен език наричат „джихадистки”.

Справедливостта изисква да се отбележи, че седмичникът „Капитал”, мимоходом споменава за случилото се, но някак си „на пръсти” и „по терлици”. Статия озаглавена „Руснаците атентатори – неочакваната заплаха от Кавказ” (http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2014/01/05/2214013_rusnacite_atentatori_-_neochakvanata_zaplaha_ot_kavkaz/ ), започва по следния наистина впечатляващ начин:

„При предполагаема шахидска атака на 29 декември в историческия мюсюлмански град Саричин бяха унищожени или ранени петима работници, включително конструктор на ядрените ракетни междуконтинентални ракети “Топол-Ðœ”. ОАО “Воткинский завод” извършва престъпна дейност, като пуска серийно за руската военна машина оперативно тактическо оръжие”.

Статията е редакционна, под нея не стои конкретен подпис. В нея има сякаш закодиран намек, че в атентата във Волгоград има нещо по-особено, но веднага след това вниманието на аудиторията е пренасочено към иначе важните факти за вербуването за екстремистки каузи на руснаци, приели наскоро исляма. Пътьом се повтаря и вече пусналата брада теза, че олимпиадата в Сочи е главната мишена.

Останалото, както казва датският принц Хамлет е мълчание. Иначе доволно бъбривата ни преса и още по-бъбривият ни медиен ъндърграунд предпочетоха да заобиколят фактите около случилото се. Може би защото мислят първосигнално и смятат, че щом пострадалите работят за сглобяването и изпитването на руски междуконтинетални ракети, то потенциалният виновник трябва да са Съединените щати. Проста работа – с разработчиците на стратегически ракети ще се занимава стратегическият противник, кой друг? А такива хипотези не са приятни за разискване. Дори и форумните куражлии, които заклеймяват САЩ всеки Божи ден, предпочитат да си замълчат, пред подобна конкретика.

Рано е за конспиративни теории, но …

Всъщност, едва ли трябва да заподозираме точно американците за атентата във Волгоград. Те решават проблемите около стратегическите оръжия на масата на преговорите с руснаците. Като резултат от тези преговори, съветските – сега руски ракети SS-20 вече са унишожени. Не толкова отдавна от грешния свят си отиде и последният американски стратегически бомбардировач B-52 Stratofortress. Това обаче не прави специалистите, работещи над „Тополь-Ðœ” по-малко интересна мишена.

Ние не разполагаме с информация относно мястото и значимостта на пострадалите в цялостния екип, който работи над производството и изпитването на „Тополь-Ðœ”. Единственото, което е донякъде сигурно е, че споменатият конструктор Павел Фефилов не е от най-високото ниво на разработчиците на ракетата. Но дори и при това положение, възниква въпросът защо хора, които са отговорни за изпитванията на междуконтинентална балистична ракета пътуват по необятната руска страна заедно с редовите ползуватели на железниците. Все са заслужили малко по-голяма грижа за сигурността си. У дома, в Удмуртия те биха могли да си ходят на работа и пеш и с градския транспорт, но когато прекосяват страната и се завръщат от изпитания на „Тополь-Ðœ” не би ли трябвало да има минимални мерки за сигурността им?

Ако пострадалите наистина не принадлежат към ядрото на работещите по „Тополь-Ðœ”, би могло да приемем някак си разходките им по руските железници, както и хипотезата за случайно съвпадение на мястото на атентата и тяхното присъствие. Ако обаче става дума за по-важни разработчици, можем само да се дивим на безгрижното отношение към сигурността им. Защото такива хора са мишена за всеки терорист, без значение на мотивите му. Една експлозия сред струпване на хора на връх нова година е болезнена за цялото руско общество. Но десетократно по-болезнено и за руснаците и за тяхното държавно ръководство е покушението над хора, които работят за самия гръбнак на руската отбрана.

Ако жертвите сред екипа на „Тополь-Ðœ” са дадени случайно, атентаторите могат само да си хвърлят шапките и да се благодарят на късмета си. Но ако мишена са били самите разработчици, това квалифицира атентата на гарата във Волгоград в съвсем друга група. Едно е да изпратиш някой надъхан или доведен до отчаяние човек да се взриви сред тълпата на гарата. Съвсем друго е ако организаторите са имали информация за изпитанията на ракетата „Тополь-Ðœ”, успели са да проследят част от участниците в изпитанията и са им организирали самоубийствен атентат.

Разликата между двата варианта е колкото между таблицата за умножение от едно до десет и изчисляването на орбитата на Марс. А от къде евентуалните организатори на покушението са могли да се справят с толкова сложна задача е крайно неприятен въпрос за руските служби по сигурността в цялото им многообразие.

Тук няма да се впускам в повече хипотези и спекулации относно това, кой е извършителят на атентата, колкото и голямо да е изкушението за това. Списъкът от възможните отговори на класическия въпрос „кой има полза” е много по-дълъг, отколкото изглежда на пръв поглед. Може да е случайност, но може и да не е. Има достатъчно заинтересувани страни, които биха причинили остра болка на руснаците и лично на Владимир Путин, ако им се отвори техническа възможност за това.

Ако решат да разследват тази сюжетна линия, руснаците вероятно ще започнат от въпроса за изтичането на информация някъде при тях. Това е „нишката на Ариадна”, която би могла да ги доведе поне до някъде. Но междувременно могат да се намесят всякакви фактори, които са заинтересувани историята обезателно да мине към групата на случайностите и на безадресните, варварски самоубийствени атентати, а светът никога да не научи какво всъщност е станало във Волгоград.