29
юни
Дунав минава през СофиÑ
29 юни - Международен ден на река Дунав
От: Георги-Момчил Попов
Една от най-дългите и Ñтари улици в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñе нарича „Дунав”. Започва от Ñакрален хълм Ñ Ð´Ð²Ð° храма – „Св.Софиє и „Св. ÐлекÑандър ÐевÑки” и между абÑидата на Ð¼Ð»Ð°Ð´Ð¸Ñ Ð¸ Ñтари кеÑтени Ñе Ñурва по нанадолното. Ðа булевард Сливница Ñе бухва в река ВладайÑка и Ñлед 250 км по ИÑкъра догонва иÑтинÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñм и мокър Дунав…
Където камъкът от паважа Ñе ÑблъÑква Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° от шеÑтте реки на СофиÑ, е била Ñтарата ни фамилна къща – ударена и пречупена от бомба през Втората Ñветовна война. Въпреки това Ñъм Ñе родил пак на ул.”Дунав” – на квартира, на две преки нагоре към хълма Ñ ÐºÐ°Ð¼Ð±Ð°Ð½Ð°Ñ€Ð¸Ð¸Ñ‚Ðµ. Тих, зелен квартал, на 10 минути пеша от центъра. Ð¡ÑŠÑ Ñтари краÑиви къщи и игриви детÑки крÑÑъци от 1960-те: „ Пази Ñе! Иде кола…”.
Ðе може да Ñе каже, че чак толко Ñъм мечтал да Ñе Ñрещна Ñ Ð“Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð¼Ð¾ÐºÑŠÑ€ Дунав, но нещата изглеждат така… Ðа улица „Дунав” Ñе родих, изучих Ñе, тръгнах на работа. Ðа иÑтинÑÐºÐ¸Ñ Ð”ÑƒÐ½Ð°Ð² бÑÑ… на Ñватбено пътешеÑтвие Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð°Ð± ( е, Ñамо от ЕÑтергом до Будапеща, но пък на палубата – градина). Сетне току-що преÑÑкъл Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð²Ð¾Ð´ÐµÐ½ дух на Европа Ñ Ð±ÑƒÐºÐ²Ð¸Ñ‡ÐºÐ°Ñ‚Ð° Д. заченах детето Ñи… Да не чуе дÑвола – уÑпешно, въпреки мътилките – облаци от чернобилÑка радиацих
Ðа нÑколко пъти пътувах по и около Дунава. Бил Ñъм на девет, когато в Белград за пръв път Ñе ÑблъÑках Ñ Ð²ÐµÐ»Ð¸Ñ‡Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на ГолÑмата река: мощна, широка, бавно полюшваща Ñе от брÑг в брÑг… Играеща Ñ Ð»ÑŽÑпите на гърбината Ñи ÑÑŠÑ Ñлънцето горе – иÑтинÑки плуващ бавно змей, хранител на цивилизациÑта…
Ðа единайÑет пътувахме Ñ ÐºÐ»Ð°Ñа на кораб от Видин до РуÑе. Казваше Ñе „Георги Димитров”, а Ñлед много години разбрах, че рожденото му име било „Цар Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð†Ð†Ð†”. От 1940 до 44-та е превозвал пътници и пратки до новите земи в Добруджа – чак до СилиÑтра. Ðа единайÑет, в това приключение, брах големи Ñдове Ñ ÐºÐ»Ð°Ñната. Ðе ми хареÑа реката през Ñтъклата на Ñалона 1-во ниво и реших да позÑпам величеÑтвено от… капитанÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¾Ñтик. Като в Белград от виÑоките Ñтени на крепоÑтта Калемегдан… И ето ме по аварийната Ñтълбичка между палубите (и ÑъвÑем над водата), та чак горе! И капитанът не можа да ме ÑпаÑи от лаÑкавите педагогичеÑки шамари…
Вече голÑм, на поход Ñ Ð»Ð¾Ð´ÐºÐ¸, Ñъм гребал като луд 40 км към РуÑе. Срещата ÑÑŠÑ ÑˆÐ»ÐµÐ¿Ð° бе отчайваща. Хем ни поздрави ÑÑŠÑ Ñирената вÑе едно от покрива на голÑм панелен блок, хем ние вдигнахме веÑла в отговор – Ñъщи клечки за зъби в бинокъла му, хем такава вълна ни прати, че изправи ноÑа на каÑка почти вертикално… ПоÑле Ñе чу едно: лу-у-уп-п-п-п! И ние Ñ ÐºÐ°Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð° на лодката гръб зад гръб – ни живи, ни умрели. По-Ñкоро първото, ама бели от уплах и ÑÑŠÑ Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ð¸ напъни откъм Ñедалките…
И калта покрай ОрÑхово Ñъм газил, и комари като врабчета Ñа ме опитвали в палатката, и покрай предупредителните табелки на оÑтрова – затвор Белене тихичко Ñъм въртÑл веÑлата… Така, да Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð´Ð°Ð»Ð¸ е иÑтина какво говорÑÑ‚ хората.
И на плаж в ÐšÐ¾Ñ€Ð°Ð±Ð¸Ñ – РумънÑко Ñъм бивал, и на Железни врата а-ха да ни приберат граничари Ñ ÐºÐ°Ð»Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ†Ð¸, и на уÑтието на притока Жиу Ñъм плавал ръкопашно Ñред кравешки торти… И вÑе едни такива шашарми Ñ Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ°Ñ‚Ð° река! Явно цÑл живот ме е теглело да Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð±ÐµÐ»Ð¸ из краката на Ð“Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð¼Ð¾ÐºÑŠÑ€ бог на Европа, ега ме забележи… Ðко лъжа, гол и грозен в банÑта на оÑтров Маргит да влÑза! (И туй е бивало на къмпинга наÑред Дунава в Будапеща…)
Когато започнах да Ñе уморÑвам от живота, Ñе хванах, че понÑкога Ñънувам Дунав. Ðе улицата, а реката. Ð›ÐµÑ‚Ñ Ð²Ð¸Ñоко над водата, нагоре Ñрещу течението. И то не над нашето крайбрежие, а над Ñтрахотните меандри нагоре от Белград, дори към Словашко и ÐвÑтрийÑко. И не ме е Ñтрах, и ми е кеф, въпреки че Ñи карам Ñамо на ÑобÑтвена Ñ‚Ñга. Като шаман 9-то ниво над конниците от азиатÑката му армих И вмеÑто да Ñи признаÑ, че Ñъм обÑебен от Ñилата на Ð’Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ‚Ð¸Ð½ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ð»ÐµÐ½ змей, да Ñе покаÑ, че опъвайки нервичките му, Ñигурно го чуÑтвам като Баща – река (който ми е липÑвал цÑл живот) и да Ñе Ð¸Ð·Ð²Ð¸Ð½Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ ÑÑŠÑедите, че Ñъм изпуÑнал духа на Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð±Ð°Ð»ÐºÐ°Ð½Ñки ÑкепÑиÑ, аз взех, че Ñе зачетох…
Древните ни предци – ÑлавÑните, почитали река Дунав като единен обединÑващ ги бог, приел формата на Световно дърво. Стъблото му е течението през Виена, Будапеща, Белград и РуÑе, корените му Ñа в делтата на Дунав при Сулина и Ñа Ñе впили в Черно море, а най-младите му клони и филизи Ñа потоците и реките в Централна Европа, та чак до изворите в планината Шварцвалд…
ТрÑбва доÑта да Ñи поплавал, да имаш Ñериозни Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ Ð³ÐµÐ¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ аÑÑ‚Ñ€Ð¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ пък да Ñи виждал цÑла Европа от виÑочината на коÑмичеÑки Ñпътник или кораб (като в програмата “Google Earth”, да речем), за да направиш подобна ÑъпоÑтавка… Древните вÑрвали още, че Дървото на живота е поÑредник между Ð”Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ – Ñвета на мъртвите, Ð ÐµÐ°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ÐебеÑÐ½Ð¸Ñ (божеÑтвениÑ) ÑвÑÑ‚. Че именно по Ñтвола на Ñветовното дърво пътуват душите на хората – незавиÑимо дали Ñа на живи или не… Странно, загадъчно и краÑиво. КраÑиво като мит, какъвто е…
Ðко Ñе закълнем в муÑтаците на барон Мюнхаузен и Ñхнем прочутото му гюле над Европа, наиÑтина ще припознаем Дунав като огромно дърво на живота. Корените, Ñтъблото, клоните, филизите… Ðай- долните отлÑво Ñа шеÑтте реки – филизи през СофиÑ, вързани в реката – клон ИÑкър. ОтдÑÑно Ñа тези откъм Карпатите в РумънÑко. Ðагоре в короната Ñледват ÑръбÑките реки- клони, унгарÑките, Ñловашките, авÑтрийÑките, немÑките… И цÑлата корона е окичена Ñ Ð»Ð¸Ñтата – гори, ливади, ниви, езера, чрез които диша СтариÑÑ‚ континент. Огромна, добре изчиÑлена от Твореца екоÑиÑтема, коÑто хилÑÐ´Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð° един от най- добрите климати в Ñвета… Да Ñе радваш, да благодариш и да Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð¸Ñˆ! Така, както мравката подрежда почвата Ñ ÐºÐ¸Ñлорода…
Сега Ñме Ñеднали в Клуба на пенÑионера и Ñе опитвам да ги кажа Ñ‚Ð¸Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð° на ÑÑŠÑеда по чашка. То Ñи е кръчме в новото зелено предградие, където живеÑ. Тихо и зелено е като Ñтарата ми махала, но е далеч – далеч от центъра. Чудно защо обаче приказката нещо не върви – незнайно как и защо Клубът на пенÑионера пак е на улица, наречена „Дунав”.
Снимките Ñа от Комбиниран поход Ñ Ð»Ð¾Ð´ÐºÐ¸ и велоÑипеди по Дунав “Видин – РуÑеâ€, юли 1986 г., оÑъщеÑтвен от веÑтник „Ехо†и туриÑти от СофиÑ