Уникално български

Страстите около горските поправки още не са стихнали, а ето, че животът ни дава нов пример за законодателен лобизъм. Този път чрез закон се забранява един цял бизнес – в интерес на друг, естествено.
„Никакви лобистки интереси няма при нас”, декларира премиерът по повод промените в Закона за горите, а на тези, които твърдят обратното, препоръча „да изчезнат и да кажат кой текст е лобистки”. Въпреки че хиляди го казаха много ясно по време на протестите в София. При това не само за прословутата поправка „Витоша ски”, но и за куп други текстове, свързани с дърводобивния и ловния бизнес. Въобще, достатъчно е да се видят само неуморните законодателни инициативи на техния вносител, депутат от партията на премиера, разпростряли се във всички области на неговото богато бизнес-портфолио.

Да забраним бутилките! И готвенето!

Поредният, още по-ясен и красноречив пример дойде още преди да са отшумяли страстите около горските поправки. По инициатива на същия депутат и под активното и строго диригентство на ръководството на парламентарната група депутатите от управляващата партия гласуваха уникалната за европейската и за световната практика забрана на производството и търговията с Ñ‚. нар. цигарени гилзи – нещо като готови цигари, но празни – без тютюн. На практика забраната означава закриване на мощности в няколко печеливши български фабрики, съкращаване на стотици работни места, обезсмисляне на инвестиции за няколко милиона, загуба на разработени пазари на Изток и на Запад и на приходи от десетки милиони. Ударът е и срещу хората, които за по-евтино си купуват тютюн и сами си правят цигари.

По същество става дума за забрана чрез закон на един нормален, легитимен в цял свят бизнес. Някой би казал, че – както често се случва – депутатите пак са приели закон без да оценят въздействието му и да предвидят ефекта от него. Ð’ случая обаче ефектът е много добре предвиден.
Благовидният аргумент за забраната е да се спре нелегалното производство на цигари. Както е известно обаче, злоупотребата не е аргумент срещу употребата, а начините за справяне с евентуалните злоупотреби са съвсем други. Забраната на цигарените гилзи е като да се забрани производството и търговията с бутилки, понеже в тях може да се налива фалшив или контрабанден алкохол. Като да се забрани готвенето вкъщи, за да се помогне на ресторантите, или като да се забранят домашните слънчеви панели, за да не се пречи на енергийния бизнес.

За кого е законодателната благосклонност?

Изтъкнат беше и още един аргумент: да се пресече контрабандата на готови цигари. Нещо като да се затвори Нефтохим, за да се спре контрабандата с горива. А и от ограничаването на самоделните контрабандата с готовите цигари само ще спечели, понеже ще разшири пазарния си дял. Но да не допускаме чак такава зла умисъл. Още повече, че облагодетелстваният от законодателната благосклонност е съвсем очевиден.
Това е приватизираният вече холдинг „Булгартабак”, който понастоящем е собственост на една руска в партньорство с една българска банка. Вносителят на законовия текст пък бе сред основните дистрибутори на холдинга в битието си на бизнесмен. Понастоящем в битието му на политик този бизнес се води на името на майка му.
Така че от една страна забраната на цигарените гилзи чрез ограничаването на самоделните цигари увеличава продажбите и пазарния дял на производителя „Булгартабак” и на неговите дистрибутори. От друга, както твърдят синдикатите в най-голямата фабрика за цигарени опаковки и заготовки, целта е тя да бъде доведена до фалит, купена на безценица, което би повишило цената на самия холдинг с оглед на планираната му препродажба.

Очевидното съвпадение на подаръците

Очевидно със същата цел вече е подготвен и следващият законодателен подарък. Миналата седмица депутат от „независимия” резерв на управляващата партия внесе проект за промяна в Закона за акцизите, която чрез уникално за Европейския съюз преструктуриране на акцизните ставки би направила конкурентните на произвежданите от холдинга цигари почти двойно по-скъпи и трудно продаваеми. Може би заради прекалено очевидното и нетърпеливо съвпадение на подаръците се вдигна обаче твърде много шум, та се наложи в последния момент поправката да бъде оттеглена – по тактически съображения и „засега”, както обясни самият й автор.
Прекалено много шум се вдигна и около Закона за горите. Затова и ветото на президента бе прието, а уредените със закона интереси ще трябва да почакат по-добри времена или да се уредят по друг начин. Но няма страшно – конвейерът на законодателния лобизъм работи изобретателно и неуморно.

Дойче веле