Сън по време на … революция

След едномесечна окупация на централните площади в Мадрид, Барселона, Севиля, Валенсия, Билбао, Сарагоса, Гранада… породена от драматичната криза в Испания, в края на миналата седмица “негодуващите” вдигнаха палатките, сгънаха тентите и прибраха импровизираните аксесоари.
Техният протест стана символ на все по-голямата пропаст между Властта и Народа в старите демокрации на Запада. Солидарни с демонстрантите от Иберийския полуостров излязоха да манифестират в Португалия, Франция, Австрия, Италия, Германия. Да не говорим за Гърция!…

А българите спят ли,  спят…

На този фон в българските социални мрежи се появи иронично спекулативният репортаж за плакат с надпис “Тихо, да не събудим българите”, който гръцки студенти били разнасяли на площад Синтагма в Атина.

Този сатиричен поглед към пасивността на българската младеж бе посрещнат във виртуалната мрежа главно по два начина. Част от онези, които повярваха на написаното, се отнесоха с неодобрение към така нарисувания колективен портрет на българите, заради “едната чест” и засегнатото честолюбие:

“Тия гърци… защо не погледнат първо себе си, и след това да се занимават с нас?!”… Други одобриха находчивата провокация, която повдига една от сериозните теми на днешния ден, свързана с отсъствието на гражданско общество в страната. Дискусиите в българското виртуално пространство свършиха до тук.

Ð’ същото време – младежта в цяла Европа продължава да обсъжда началото на Ñ‚.нар. “трета ера на демокрацията”, която идва да замени неолибералната псевдодемокрация и стария ред.

Протестът на испанците – въпреки цялата неорганизираност на движението, наречено “15 Май”, въпреки объркващото разнообразие на исканията, въпреки преднамереното бягство от йерархия, структуриране и лидери, постави на дневен ред неотложни въпроси, свързани с икономическата и политическата несправедливост и склерозиралия модел на представителната демокрация.

Срещу “стария мухъл”

Резултатите от изборите за местни органи на властта в Испания, които се проведоха седмица след началото на протеста, потвърдиха статистически основанията на “негодуващите” – въпреки високия градус на гражданска активност, 45% от избирателите не отидоха да гласуват, беше регистрирано чувствително увеличаване на недействителните бюлетини.

2011-та година поставя началото на един нов дебат – след повсеместното дискредитиране на професията “професионален политик”, е време да се изработят модерни механизми за контрол на овластените. Време е да се обсъди етиката на политическата система и нейните институции.

Как може да стане това в България, след като намесите на изпълнителната власт при избора на членове на Висшия съдебен съвет се подминават с безразличие от законодателите и тази върховна наглост е на път окончателно да дискредитира най-важната от трите власти – съдебната… Как може да стане това, докато “българите още спят…”!

Дойче веле