14
ное
Смъртта на БДЖ
От: ЯÑен БоÑджиев, Дойче веле
Попадналите в ÑпиÑъка на първите ÑÑŠÐºÑ€Ð°Ñ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚ избор – да напуÑнат доброволно и да получат на куп 6 заплати, или да изчакат уволнението Ñи и да вземат Ñамо една. 60 души вече избраха шеÑтте заплати. Пари за Ñ‚ÑÑ… обаче, както и за вÑичко друго, компаниÑта нÑма. Затова продава Ñтаро желÑзо. Което чудеÑно илюÑтрира ÑÑŠÑтоÑнието и възможните перÑпективи пред българÑките железници.
ÐаÑкоро назначениÑÑ‚ им директор ги определи като „боклук и цирей на българÑката икономикаâ€. ПоÑле Ñе извини за думите Ñи, но можеше и да не го прави. Защото е ÑъвÑем прав.
Как Ñе Ñтигна дотук?
ОÑвен много Ñтаро желÑзо, БДЖ има и огромни дългове. Ðо нÑма пари да плаща дори лихвите по Ñ‚ÑÑ…. 800 милиона, трупани Ñ ÑÑното Ñъзнание, че нÑма как да Ñе върнат, Ñрещу които е заложено вÑичко, включително вагоните и локомотивите. Ð’ÑъщноÑÑ‚, и без Ñтачка влаковете може да Ñпрат вÑеки момент, тъй като търпението на кредитори и доÑтавчици е на изчерпване.
ОÑвен това обаче от много години БДЖ работи на огромна загуба. Губещи Ñа повечето от линиите й – пътниците Ñа по-малко, билетите Ñа по-евтини, а перÑоналът, макар и крайно мизерно платен – далеч по-голÑм от необходимото. За да не Ñпрат влаковете, дупката вÑÑка година Ñе запълва Ñ Ð´ÐµÑетки милиони държавна ÑубÑÐ¸Ð´Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ парите на данъкоплатците – тази година 170 милиона, общо над милиард за поÑледните деÑет години. Ðо и възможноÑтите на държавата Ñа на изчерпване.
Заради вÑичко това и техничеÑкото ÑÑŠÑтоÑние на железницата е трагично Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на нÑколкото нови германÑки мотриÑи, които обаче вÑеки момент могат да отпътуват обратно при доÑтавчика Ñи, понеже не Ñа, а и нÑма как да бъдат, платени. Ð’ резултат пътуването Ñ Ð‘Ð”Ð– е бавно, неудобно, неприÑтно и, както вÑе по-чеÑто Ñе оказва, опаÑно за здравето и живота.
За пълнота на картината да добавим и кражбите – от горе до долу, от далаверите при доÑтавките, през 1000-та изчезнали вагони и дамаджаните дизел, ÑиÑтемно източван от локомотивите, до Ñъдружието между кондуктори и тълпите гратиÑчии.
Кой е виновен?
Сега мнозина Ñе вайкат, че Ñе готви убийÑтво на железниците. УбийÑтвото обаче в ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ðµ процеÑ, започнал отдавна. Още през 90-те години екÑперти доказват, че финанÑовото ÑÑŠÑтоÑние на железниците не може да Ñе подобри, без да Ñе закриÑÑ‚ губещите линии. Оттогава доÑега обаче Ñа закрити едва трийÑетина километра.
Тъй че виновни Ñа вÑички, които през тези години Ñа знаели каква е ÑитуациÑта, но не Ñа направили нищо, за да Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½ÑÑ‚. Ðа първо мÑÑто управниците, които докато отлагаха реформите, наливаха милиони, за да ÑпаÑÑÑ‚ ÑпокойÑтвието и оцелÑването Ñи във влаÑтта. Ðо и Ñиндикатите, вечно крепÑщи Ñтатуквото.
Куп Ñтаро желÑзо
“Хората не Ñа виновни”, казват те Ñега. И Ñа прави. Ðо не предлагат нищо. Или по-Ñкоро пак иÑкат вÑичко да Ñи продължи по Ñтарому. Да Ñе наливат пари обаче в крайно неефективна Ñтруктура, както Ñе видÑ, е абÑолютно безÑмиÑлено. Ри невъзможно – вече нÑма нито кой, нито как да плати.
Тъй че Ñреден път нÑма. Или незабавни реформи, в които ÑъкращениÑта Ñа Ñамо първа неизбежна Ñтъпка по един продължителен и мъчителен път, или изчакване на еÑтеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ – куп Ñтаро желÑзо за продан.