Пропадането на Америка

Американската армия разработва оръжие, с което само за 1 час може да бъде достигната – и унищожена – всяка точка на земята. Ð’ същото време електрическите стълбове в Бруклин, Куийнс и Ню Джърси все още са дървени. Това представлява Америка днес: хайтек за елита, развиваща се държава за останалите. Нито една страна в света няма повече Нобелови лауреати от САЩ. Ð’ същото време обаче, докато вилнееше супербурята Санди, много болници в Ню Йорк трябваше да бъдат евакуирани, защото аварийните агрегати не се включиха.
Който вижда в това някакво противоречие, очевидно не е разбрал, че Америка е страната на тоталния капитализъм. За да функционира, този капитализъм не се нуждае нито от обществени болници, нито от електричество за домакинствата. Елитът разполага със своя собствена инфраструктура. Тоталният капитализъм разрушава обществото и парализира правителството. Барак Обама не успя да промени нищо в това отношение. И Ромни няма да успее. А Европа бърка, когато гледа на американските президентски избори като на някаква битка между доброто и злото. Да не говорим, че в никакъв случай не става дума за избори, от които зависи бъдещето на страната.

Талибаните на Запада

Мит Ромни – свръхбогаташът, и Барак Обама – правозащитникът: това са двете лица на една политическа система, която вече почти няма нищо общо с демокрацията – такава, каквато я разбираме ние. Изборите са част от тази демокрация. Американците обаче нямат избор. Доказателството за това откриваме у Обама. Когато преди 4 години той стана президент, всички се надяваха на ново начало за Америка. Което обаче си беше чисто недоразумение. Обама нито закри лагера в Гуантанамо, нито вдигна имунитета на предполагаемите военнопрестъпници от администрацията на Буш, нито опитоми финансовите пазари, а за климатичните промени дори вече никой не говори. Военните, държавният апарат, банките, индустрията – всички те разполагат с огромна власт. Цялата власт на народа е безсилна срещу нея. Срещу тази власт е безсилен дори самият президент на САЩ.
Фанатиците, от които Ромни зависи, погребват всички ценности, с които досега отъждествявахме Западния свят: науката и логиката, разума и благоприличието. Те мразят хомосексуалните, слабите и държавата; потискат жените и преследват имигрантите; а техният морализъм по темата за абортите не се спира дори пред жертвите на изнасилвания. Тези хора са талибаните на Запада.

Упадъкът вече е започнал

За Европа е без значение кой ще победи на тези избори. Единственото, което засяга европейците, е каква ще бъде американската външна политика. А в нея нито Обама е гълъбче, нито Ромни е някакъв хищен сокол. Сегашният президент води своите войни не с войници, а с разузнавателни самолети от въздуха. На жертвите обаче им е безразлично дали ги убиват хора или машини. А Ромни? Той надали ще се хвърли заедно с Израел във война срещу Иран, тъй като САЩ не могат да си позволят да водят още войни. Твърде погрешно е също така да смятаме Републиканската партия за партия на войната, а Демократическата – за партия на мира, или дори за лява партия. Та нали войните в Корея и Индокитай бяха започнати от демократите Хари Труман, Джон Кенеди и Линдън Джонсън – и бяха приключени от републиканците Дуайт Айзенхауер и Ричард Никсън. Дори един Роналд Рейгън, смятан от европейската левица за олицетворение на лошото и смехотворното в американската политика, от гледна точка на днешните стандарти е по-скоро миролюбив човек. Той воюва само за Гренада.
Истината е, че никой от нас вече не разбира Америка. Погледната от Европа, тя изглежда като една чужда култура. Политическата система е в ръцете на капитала и неговите лобисти, а общественото мнение се контролира от една перверзна комбинация от безотговорност, жажда за власт и пари и религиозен фанатизъм. Залезът на американската империя вече е започнал. И американците не са в състояние да спрат този упадък. Но те не се и опитват.

/Дойче веле/