Независими сме, а Путин – Путин е…

Най-добре би било въобще да не даваме поводи за съмнения, че сме модерни роби. Но след като неприятното впечатление вече е оставено и произнесено от VIP глас с глобално ехо, накърненото национално честолюбие предполага поне скромна реакция, колкото да не е без хич. Когато гласът е на самия президент на велика сила, възприемана от прогресивното гражданство като кандидат-поробител – това, по дяволите, трябва да ни звучи малко от малко обидно. А от обидените се очаква да му отговорят – ей, Путин такъв, ти на кого ще викаш несуверенна държава. Знаеш ли ти кои сме ний, горди български юнаци сме ний. Които празнуват 25 години Свободна България с любезното съдействие на „Америка за България” и не намират никакъв хумор в това. И за които краят на „Южен поток” им идва като неочаквана кулминация на празненствата.

Лишените от чувство за хумор са наричали Путин как ли не – убиец, масов убиец, диктатор, потисник на човешките права, комплексар, заплаха за човечеството, злодей, Путлер. Ако към колекцията се прибавят „лъжец” и „интригант”, изобщо няма да натежат и дори могат да минат за комплименти в контекста на всички мили думи. Лъжеш, лъжеш и пак лъжеш, Путин такъв, че не сме независими, защото искаш да отвлечеш световното внимание от всички убийства, които тежат на съвестта ти. Вкарваш ни в европейски интриги, защото си гузен за „Пуси Райът” и за потъпканите свободи на словото и на прекаляването с халюциногени. Пращаш ни да си търсим парите от Брюксел, а на теб кой ще ти търси сметка за корупцията покрай олимпиадата в Сочи. Набеждаваш ни за куче на каишка, защото ръцете ти са изцапани с пролятата кръв на всички руски гейове, срещу които организира толкова изстъпления.

И без това доброто евроатлантическо възпитание не позволява да се вярва на нито една Путинова дума. Демонстрирайте тогава от национална срама, че не приемате да ни нарича зависими. Само дано да не сте го направили на вечерята за Деня на благодарността, защото някой партньор като едното нищо би се задавил с парче пуйка, докато искрено се смее с пълна уста.

Или пък направете предварителна уговорка – Путин такъв, Путин онакъв, не можем въобще да го траем, но човекът може и да има право, оприличавайки ни на еволюирали роби. Което е изключително унизително – собственият ни архивраг и враг на световната демокрация открито да ни презира, вместо да показва респект. Трябва да му вземем уважението и затова от понеделник започваме да се държим като същинский гордий лев, като истински юнаци, български юнаци. Или само като юнаци, защото „български” може да бъде сметнато за прекалено националистическо и да си имаме евроатлантически неприятности. Тях, за да си ги спестим, най-важното е да спазваме европейското законодателство. За българското може пет пари да не даваме, но европейското е друга работа. И когато някой самозабравил се диктатор тръгне да се съмнява в собствения ни суверенитет, ще имаме готова реплика – охо, някой май иска да заобиколи европейското законодателство и да строи газопровод, ама няма да стане неговата работа, с крака ще му строшим главата и свободни ще се наречем.

Антиробите би трябвало да имат непоносимост към поробителите по принцип, а не към определен поробител. Би трябвало да имат и нещо като концепция за свобода, след като отхвърлят едно поробване, било то и енергийно. Местните антироби обаче имат единствено поведение на съветски интелектуалец – който няма собствено мнение, но дори и да има, няма да е съгласен с него. Ако съветският интелектуалец навява поробителски асоциации, може да го смените с български – който е изключително способен в това да произвежда превзет патос и да се опиянява от него. Който е готов да вдига кървави революции и да емигрира само защото горката култура отива в ръцете на неподходящ човек – имало заговор за унищожаване на интелигенцията, разбирате ли. Човекът действително може да е възможно крайно неподходящият, но ако само това може да унищожи интелигенцията – тя не си струва да съществува, защото без съмнение не е никаква интелигенция, а някакъв нескопосан ерзац.

Голямото интелектуално менте, от което културата е съвсем малка част, го получихме преди 25 години като подарък за чисто нова Свободна България, за да ни наставлява как да живеем занапред. И след четвърт век живот ментето е единственото, което не е поело никаква неполитическа отговорност за качеството на същия този живот – то продължава да е умно и красиво. И се предполага, че свързва двата края повече от добре, иначе щеше да си потърси истинска работа. Защото да работиш борец за демокрация и кресливо камъче в ботуша на кандидата ни за поробител – това няма как да е нормална, нито безплатна работа. На всичкото отгоре тази работа беше свършена така, че поробителят днес гледа на нас като на роби, макар и продадени на друг господар. Ð’ което има предостатъчно черен хумор, но е неудобно да се засмеем заради европейското законодателство.

www.novinar.bg/