По срамежливите признания на министерството на Цветанов десет, а по непотвърдени данни тринайсет автомобила горяха миналата нощ в голямата столична спалня „Младост”.
Тази пироманска продукция няма да донесе номинация за „Оскар” на никого, за разлика от трилъра „Мисисипи в пламъци”, който доближи Джийн Хекман за втори път до жадуваната статуетка.
Но може би ще накара някои от ръководните фигури във въпросното ведомство с лъва отпред – тревожни повече за именуваните на професионален жаргон оперативно-издирвателни мероприятия, отколкото за политическия PR – да се замислят: не се ли превръща МВР в обикновен регистратор на ширещата се в страната престъпност?

Защото във всички медийни публикации, свързани с на пръв поглед дребни противозаконни посегателства, фигурират няколко безпокойни устойчиви шаблона: дошлите полицаи установиха, полицията регистрира поредното…, разследващите констатираха…

Необяснимите пламъци в столичния квартал, които между другото не са първата проява на подобен вандализъм – миналата и по-миналата седмица в същия комплекс отново горяха автомобили, апартамент във втората Младост и тревни площи наблизо – са откровено предизвикателство към полицията, която както бе казал поетът – ни пази.

Министърът на Всичко-в-Републиката не спира да се хвали с признанията на евро-атлантическите ни партньорски служби за високия професионализъм в борбата с международния тероризъм, наркотрафика, фалшивите банкноти, кредитни карти и прочие високотехнологичен бандитизъм. Откъде да знаят нашите обичани братя по оръжие, че българската полиция не е в състояние да се справи с доста по-тривиални явления. Като джебчийството, всекидневните обири на апартаменти, автоджамбазлъка, уникалните по своята наглост грабежи от магазини, аптеки, летящите кражби около пусти спирки на дамски чанти, златни накити и останалата престъпност, която попада или пък не в регистратурата на правоохранителните органи, но така или иначе остава в графата – извършител: неизвестен.

Пази боже някой ваш близък да попадне в раздела на изчезналите лица. Бъздънен каталог от снимки и описания, които никой от упълномощените никога няма да прелисти. Профили на хора, номера на преписки, които никой и никога няма да потърси. За които никой и никога няма да си спомни. Освен близките – от година на година отбелязващи помен за ненамерили покой души.

И така ще бъде докато полицаите страдат за скъсаните си кубинки и преди да са разкрили първото си престъпление, мислят за двайсетте си заплати при пенсиониране, а синдикалната дейност отвсякъде измества оперативно-издирвателната такава.

Докато полицията не ни пази, а обслужва интереси по време на предизборни кампании, докато вътрешният министър се изживява като предизборен началник-щаб – по софийските квартали ще горят коли. Ще се обират апартаменти. Ще се грабят минувачи. Ученици ще стават жертви на зверски побои и училище, и общество ще си прехвърлят отговорността, кой е трябвало да оварди децата ни.

Ще се продава дрога в училищните дворове, млади момичета ще бъдат въвличани в търговията с плът, децата ни ще бъдат покварявани, ще изчезват безследно хора, насилието ще става безнаказано ежедневие. Докато няма кой да го спре.

Горящите коли в „Младост” са само сигнал за безпомощността на държавата. Пред престъпността, пред вандализма. Сигнал, че докато старшина Петров мисли за двайсетте заплати при пенсиониране и съдраните си кубинки, някои други имат различни помисли. Но и старшина Петров, и министърът са полагали една и съща клетва. Нашата не я помня, но американската звучи добре: Да служа и да пазя…