За „рибата“ Орешарски и за 2007 година

Започваме с цитат: „Това е вашата година! По силите ви ще е всяка работа. Каквото и да замислите – никой няма да ви попречи. Дори най-безумните начинания още през месец май ще дадат положителен резултат. Но не трябва да надигате много високо глава, че може да паднете…“ Край на цитата.
Предсказанието е от актуалния годишен хороскоп за зодия Риби, а това означава, че е валидно и за министър-председателя Пламен Орешарски, който е роден на 21 февруари. Как човек да не добие поне мъничко доверие в астролозите?
Но освен в тях, трябва да се вярва и в колелото на историята. Защото, знаят по-паметливите, преди 6 години години днешният премиер също бе в окото на урагана от граждански гняв. 2007 година бе белязана от най-мащабната стачка в новата българска история. Над 100 000 учители излязоха на протест, който продължи цели 44 дни. Тогава ставаше главно въпрос за пари, а парите ги стискаше финансовият министър Орешарски. Сега, вече в друго амплоа, Орешарски отново, досущ като гръмоотвод, привлича мълниите на недоволството.

През 2007 година стачкуващите учители постигнаха частичен успех. Далеч не щедро увеличение на заплатите с по седемдесетина лева, малко пари за квалификация и леко завишаване издръжката на един ученик. А, да – и 450 лева стартова заплата за начинаещ педагог, вместо дотогавашните 299.
Но основната разлика между тогава и сега е може би в това, че преди шест години буквално всеки ден от стачката двете страни преговаряха. Водеха се мъчително бавни преговори, обсъждаха се най-различни варианти за споразумение, току някой напускаше демонстративно известната „седянка“. Но в крайна сметка имаше диалог. Днес като че ли такъв липсва или поне е спорадичен и неплодотворен. Ултимативните искания преобладават и по-скоро втърдяват отколкото разколебават отстрещната страна. Парадоксът е, че на сградата, в която народните избраници влизат всеки ден, а протестиращите замерват с домати, е изписан заветът на дедите ни: Съединението прави силата.
И още нещо от 2007 година, което може да се отнесе към 2013-та – цитат от Димитър Манолов от Подкрепа:
„Според мен не е възможно да се гледа на тази огромна по мащабите си акция като на нещо еднопосочно. В нея имаше най-различни течения, някои от които носеха определен политически привкус, особено в София. В нечии глави наистина се привиждаше повторение на това, което стана през януари 1997 г. и някои се виждаха на власт, яхнали протеста на учителите.“
Както се твърди, историята се повтаря: първо като трагедия, после като фарс. Дали е грешка?.