28
яну
Защо българинът не излиза да протеÑтира
От: ХриÑто СТОЯÐОВ
Ð’ÑъщноÑÑ‚ как да излезе българинът да протеÑтира? Ðе че не иÑка. ИÑка, ама нÑма кой да го изведе на улицата. Помните ли Ñлед 1989 година какви бÑха улиците – не Ñйце, игла да хвърлиш и нÑмаше как да падне на жълто паве в СофиÑ. Ðо тогава имаше едни хора, които ÑтоÑха по Ñтълбите на „ÐлекÑандър ÐевÑки†и Ñе изживÑваха като рупори на протеÑтиращите… Изведнъж Ñе оказа, че рупорите не увеличават, а намалÑват Ñилата на нашето недоволÑтво…Припознатите като водачи на народното недоволÑтво поÑтепенно започнаха да ни разочароват. Ето защо не излизаме Ñега – разочаровани от водачите…
Тогава феноменът „водачи на нациÑта†Ñе поÑви като припознахме нÑкои от по-популÑрните телевизионни личноÑти. Без да Ñи зададем необходимиÑÑ‚ и най-близко до това, което българинът нарича миÑловен процеÑ, въпроÑ. Та тогава можехме да Ñи отговорим на въпроÑа, Ñлед като ние ги познаваме от Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ²Ð¸Ð·Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ ÐµÐºÑ€Ð°Ð½ и медиите, като как и като кой ги бе допуÑкал да ни Ñе извеÑÑ‚Ñват преди промените… ЕуфориÑта обаче Ñи каза тежката дума – в тази вÑеобща шумотевица нито можеше да хвърлиш игла на площад „Ðародно Ñъбрание†така, че да падне на жълтите павета, нито ÑобÑтвена миÑъл можеше човек да чуе в ÑобÑтвената Ñи глава, защото току до тази миÑъл има едно крещÑщо множеÑтво, което не позволÑва нито иглата да падне, нито миÑълта да Ñе развие…
Който бе най-близко до Ñтълбите на храм-паметника „ÐлекÑандър ÐевÑки†– чудно, как още не Ñме поиÑкали да бъде Ñъборен, тъй като Ñе води и паметник на загиналите руÑки войни по време на РуÑко-турÑката оÑвободителна война, коÑто в момента може да бъде трактувана и като руÑко-турÑка поробителна война – та който бе най-близо до Ñтълбите на това Ñъоръжение ÑÑŠÑ Ð·Ð»Ð°Ñ‚Ð½Ð¸ куполи, той тутакÑи Ñе обÑвÑваше за водач на нациÑта… И тъй като единÑтвеното Ñилно нещо в този тип хора бÑха мишците и глаÑÑŠÑ‚, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ Ñи проправÑÑ‚ път – те Ñе опитват вÑе още да надвикат ÑобÑтвените ни миÑли, обÑÑнÑвайки, че те Ñа единÑтвените, които разбират от това, което ние иÑкаме да направим, но без Ñ‚Ñхната Ñамоотвержена помощ не можем да направим.
ГолÑма чаÑÑ‚ от тези хора Ñе оказаха дори без Ñилни глаÑове, Ñамо ÑÑŠÑ Ñилни мишци… Започнаха да говорÑÑ‚ като Марлон Брандо и да отÑтрелват неповÑрвалите в демокрациÑта…
Тези хора Ñе оказаха добри ученици на Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ð¼, който четиридеÑет и пет години ни учеше, че демократичното и буржоазното общеÑтво Ñа ÑиÑтеми, в които човек за човека е вълк, че ÑилниÑÑ‚ изÑжда ÑлабиÑ, че американÑката мечта идва на бÑл муÑтанг и на принципа „поÑледниÑÑ‚ оÑтанал жив да затвори вратата на киноÑалонаâ€â€¦
Гилзите щедро бÑха оÑтавени на Ñоциално Ñлабите, които Ñ‚Ñ€Ñбваше Ñамо да ги Ñъберат и отнеÑат до пунктовете за Ñтаро желÑзо… Ðко, разбира Ñе, не ги превареха циганите… Циганите дойдоха, маÑкирани като роми и оÑвен гилзите изнеÑоха Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ¼Ð¾ÐºÑ€Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‡ÐµÐ½ реквизит, барабар Ñ Ð¼ÐµÑинговите бюÑтове на нищо неподозиращите национални герои…
И оÑтанахме без меÑинг, без герои, без бюÑтове, без…
И при „вÑичкото това ÑитуацициÑкаме нÑкой да заÑтане пак на Ñтълбите на храма, за който още не Ñа Ñе Ñетили, че е паметник, та иÑкаме нÑкой да заÑтане и да ни поведе…
Първо, къде е този нÑкой и второ, дори да го има…
Рне може да го има, защото ние нÑмаме традиции в ÑъхранÑване на национални ценноÑти. Ðие не ÑъхранÑваме националните Ñи личноÑти, а напротив… Ð’ÑъщноÑÑ‚ ÑъхранÑваме ги, но добре изÑтудени и на не по-плитко от два метра под земÑта… И понеже Ñе грижим за Ñ‚ÑÑ…, им отмъкваме бюÑтовете и надгробиÑта, за да не разбере никой къде Ñме ги закопали и да Ñи ги приÑвои както македонец приÑвоÑва Яне СанданÑки…
Ðие нищо друго не направихме оÑвен да дадем танкове на МакедониÑ, за да отÑтоÑва откраднатите ни от иÑториÑта герои…
Т.е., припозналите Ñе Ñега като национални водачи нÑмаха нищо против да ни вземат националните герои, може би защото Ñъзираха реална заплаха за ÑобÑтвените Ñи авторитети, извоювани при нÑколко преÑтрелки в ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð»ÐµÐºÑ â€žÐ‘ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ брезиâ€â€¦
При това те добре реализираха Ñъздадената предÑтава за демокрациÑта, в коÑто човек за човек оÑвен вълк, е и българин, както казва Любомир Левчев, че ние вече не знаем що е Ð´ÐµÐ¼Ð¾ÐºÑ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ има ли Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾Ñ‡Ð²Ð° у Ð½Ð°Ñ Ñ‚ÑŠÐ¹, както не разбрахме дали Ñоциализмът има почва у наÑ… Ð’ÑъщноÑÑ‚ ние в тази почва Ñамо Ñи заÑÑваме националните герои на два метра дълбочина, ÑÑдаме и чакаме те да поникнат…
Рте не щат да никнат…
Подобна маÑова патова ÑÐ¸Ñ‚ÑƒÐ°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð¸Ñ‚Ð¾ един народ не познава в ÑобÑтвената Ñи иÑториÑ. Дори македонците, когато нÑма какво да правÑÑ‚, Ñи приÑвоÑват иÑториÑ, вероÑтно защото знаÑÑ‚, че Ñлед Ñтотина години техните ÑÑŠÑеди, които извеÑтно време Ñа твърдели, че Ñа българи от македонÑки произход, ще забравÑÑ‚ нацÑло ÑобÑтвената Ñи иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ понеже нÑма кой да вземе чужда такава, македонците Ñпокойно ще Ñи Ñ Ð»ÑŽÐ±ÑÑ‚, тачат и милеÑт…
Ðо въпроÑÑŠÑ‚ в този опит не е в това, дали нÑкой ни превзема в бъдеще време, а дали ние Ñега можем да отÑтоÑваме не българÑката Ñи идентичноÑÑ‚, а ÑобÑтвената Ñи, личноÑтна идентичноÑÑ‚. Разбира Ñе, че за това Ñе грижи една проÑлойка, коÑто Ñе нарича ариÑтокрациÑ.
Това, което ние отдавна Ñме изхвърлили от манталитета Ñи. Ðашите ариÑтократи Ñа Ñвинари, Ñтанали царе.
Ð’ най-Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ Ñлучай, за да не изолираме македонците, Ñи крадем по нÑкой чужд национален предател като Марко Вълкашин, изклал ÑобÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи народ на КоÑово поле и Ñи го правим Ðационален герой, като го поÑтавÑме в темелите на новата ни Ð¼Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ â€“ като че ли имаме Ñтара митологиÑ… Което иде да покаже, че при тази обща иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° Балканите кому е нужно да Ñи прехвърлÑме иÑторичеÑките личноÑти от крачол в крачол така и никой не може да обÑÑни…
ЛипÑата на ариÑÑ‚Ð¾ÐºÑ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ðµ ни даде възможноÑÑ‚ да направим и нормален преход и да Ñи Ñтоим пред храма, който, ако не Ñъм Ñъобщил, е и паметник на загиналите руÑки войни по време на онази война, коÑто доÑкоро наричахме оÑвободителна, пък Ñ‚Ñ Ñе оказала поробителна, та липÑата на ариÑÑ‚Ð¾ÐºÑ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð¸ накара да Ñтоим пред храмовите Ñтълбища и вÑеки, който Ñе изкачваше поради Ñилата на мишците Ñи по Ñтълбите, го припознавахме като Ð¿Ð¾Ñ€ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ñвинар, дошъл да ни поведе в качеÑтвото Ñи на болÑрин. Поне…
Ðие Ñтоим пред Ñтълбите мълчаливо, готови да изревем „ОÑанна†пред вÑеки Ñ Ð¾Ñанка, който, пренеÑъл миризмата на кочина ни Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑÑ‚Ð°Ð²Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ тежко детÑтво, благодарение на тези, които Ñа го Ñъздали. И ние не забелÑзваме, че той вини родителите Ñи за ÑобÑтвените Ñи неуÑпехи, а човек, който вини родителите Ñи Ñе нарича безродник, а този, който е безродник е и без Родина, защото етимологиÑта на родина иде от род…
ВмеÑто да каже, че проÑто така Ñи мирише. Щото не пренаÑÑме миризмата на родителите Ñи, а Ñ‚Ñхното възпитание и в чаÑтноÑÑ‚ хигиенните навици, които Ñа Ñъздали у наÑ…
Рчовек, който мирише на кочина, ÑъглаÑете Ñе, не е възпитан от хора, танцуващи виенÑки валÑове…
Ð’ този ÑмиÑъл би Ñ‚Ñ€Ñбвало да изкрещим: „По миризмата ще ги познаетеâ€, ама нÑма кой да ни чуе…Защото под Ñтълбите ÑтоÑÑ‚ хора, изповÑдващи „Ðакарай Ð¼ÑŠÑ€Ð·ÐµÐ»Ð¸Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° работа, да те научи на акълâ€, което в превод значи, че миÑловната дейноÑÑ‚ не е работа, а крайната фаза на рецидивиращ мързел… И понеже Ñа излезли да протеÑтират уж, те Ñа преклонили глави пред Ñтълбите на храма, защото знаÑÑ‚, че така приведена глава ÑÐ°Ð±Ñ Ð½Ðµ Ñ Ñече.
И нÑма глаÑ, който да накара тази глава да Ñе вдигне…
ÐÑма такъв глаÑ…
Рщом нÑма такъв глаÑ, повÑрвайте ми, и такъв народ нÑма…
Ðми това е…
http://hristostoianov.blogspot.com