Две вечни български теми

Какво кара българите вечно да се връщат към едни и същи теми, като например сметките за парното или цените на лекарствата? Безпаричието ли е виновно? Или кризата? Нито едното, нито другото. Ето коя е истинската причина.
Ð’ България така нареченият публичен дебат си има вечни теми. Мине не мине време и те изплуват отново и отново. При някои цикличността е сезонна, при други – от скандал на скандал. Независимо от конкретния повод, разговорът по тях сякаш всеки път започва отначало и се завърта в омагьосан кръг от едни и същи, вечно повтарящи се аргументи. Болезнена фиксация като при вечно незарастваща рана. Такива са и някои от актуалните теми на последните дни.

Вечният сюрприз със сметките за парното

Тъкмо отминаха стандартните страсти и размисли около тазгодишния сняг и около поредното, вече традиционно наводнение, и ето че сезонно и неизбежно дойде ред на парното. Както всеки януари, „Топлофикация” ни сюрпризира с високи сметки и всичко си тръгна по познатата схема. Гражданството е справедливо възмутено до дъното на душата си, всички медии шумят от сутрин до вечер. Ð’ отговор властта се хвърли в трескав кризисен PR.

Директорът на „Топлофикация” направи маратон от интервюта. Парламентарни комисии заседават и за пореден път обещават законодателни промени. Лайтмотивите са си все същите – топлинните счетоводители, неясните сметки, отчитане всеки месец, криминализиране на кражбите… По традиция “отгоре” бе наредена проверка на по-високите сметки, от която, както и въобще от цялата тупурдия, естествено не произлиза нищо.
Всичко ще си остане по старому, зимата ще отмине и темата ще се забрави временно – до следващия път, когато най-вероятно поводът ще е новата, по-висока цена на парното. Заради задаващото се ново поскъпване на газа.
Скъпият газ, впрочем, е също сред вечните теми. Този път залъгалката е, че България щяла да преговаря за отстъпка в цената, каквато получиха редица европейски страни и компании. Отстъпка обаче е възможна, където има алтернативни доставки. Ð’ България и за това отдавна много се говори, но все нищо не се случва – алтернатива на руския газ няма и скоро няма да има.

Кашата с цените на лекарствата

Бонусите на директорката на Здравната каса драснаха клечката на друга вечна и лесно запалима тема. Този път със специален акцент върху цените на лекарствата. Скандалът може би щеше да се размине леко, ако директорката не се беше впуснала да обяснява колко заслужено се е самонаградила. И ако оставката й, кой знае защо, не беше предизвикала истинска война между заинтересовани бизнес-кръгове и техните медии. За пореден път се заговори за лобистки натиск и прокарване на частни интереси. И кризисният PR се втурна да гаси друг пожар.
След директорката на Здравната каса премиерът уволни и един заместник-министър. Което не е изненада. За две години и половина при сходни обстоятелства вече си отидоха двама министри на здравеопазването, шестима заместник-министри и трима директори на Здравната каса.
За да не ги последва, днешният министър се втурна да дава интервюта, като в това отношение вероятно успя да бие дори рекордите на премиера. Парламентарна комисия пак обсъжда цените на лекарствата, а друга, специална комисия пак ги проверява.
Министърът, който в отговор на обвиненията за липса на реформи доскоро даваше за пример извършените под негово ръководство промени в лекарствената политика, изведнъж откри, че тя не е прозрачна. А няколко дни след като обясни, че няма как да се натискат фармацевтичните компании, защото може „да останем без лекарства”, изневиделица ги заплаши с „много твърди законови действия” и обяви, че очаква намаление на цените с “50 процента и повече”.

Защо, защо, защо?

После се оказа, че става дума за някои лекарства и за връщане на цените им на нивото от 2010-та, защото през 2011-та, обратно на доскорошните твърдения, те не били паднали, а се били повишили. А освен това никой няма да може да разбере къде, какво и дали въобще има намаление, защото било въпрос на търговска тайна. Въобще, ефектът от цялата кампания се очертава да бъде като при миналогодишния мораториум върху цените на горивата.
Така или иначе темата скоро ще се позабрави до следващия скандал и нещата ще си продължат по старому. Както въобще в здравеопазването, така и при лекарствата прозрачността ще потъне в непроницаемата каша от институции, комисии, списъци, търгове и отстъпки. И хората ще продължат да се питат как, например, е възможно едно лекарство да е по-евтино в аптеката, отколкото през Здравната каса, защо за едни заболявания и лекарства касата плаща, а за други – не. Както и защо изобщо плащат здравни осигуровки.
Българският омагьосан кръг
Какво в случая обединява сметките за парното и цените на лекарствата? Какво ги превръща във вечно актуални теми за един и същ, мъчително повтарящ се безплоден разговор? Някои ще намерят обяснение във вечното безпаричие. Или пък в кризата. Истинската причина обаче, следствие от която са и самото безпаричие, и до голяма степен самата криза, е друга. Причината е в липсата на реформи.
А парното и здравеопазването са само две от многобройните агонизиращи и отчайващо нуждаещи се от реформи сфери. Докато редуващите се един след друг управляващи нямат желание, знание или воля да извършат тези реформи, а обществото не е готово да плати тяхната цена, ще продължаваме да се въртим в омагьосания кръг на вечните български теми. Цената на парното ще става все по-непосилна, а здравеопазването – все по-скъпо и трудно достъпно.

Дойче Велле