• Апостроф


    Доберманите от жълтите павета

    Тодор Канев

    Отбелязахме четвърт век от началото на демократичните промени у нас. Според прокламираното през това време, ние вече сме заживели в едно демократично и свободно общество, в което има правото да изразяваме нашето лично мнение, както и че имаме пълната свобода на словото. Под път и над път това го говорят журналисти, политолози, социолози, десни политици и даже президентът на Републиката Плевнелиев, който с хъс ни убеждава, че е много по-добре да сме бедни, да има всевъзможни икономически трудности, да нямаме газ и отопление, но да сме свободни и в НАТО и ЕС. Разбира се, бидейки милионер президентът може да си позволи това, нали сит на гладен не вярва…

    Пълният текст

  • uk_rentacar

7

апр

ribbon

Есента на българските партии

Публикувано в: България; (13) прочитания
От: Ангелина Пискова

Те нито са патриарх, нито герои от произведение на Габриел Гарсия Маркес. Всяка от тях обаче е дете на Хосе-Аркадио Буендия от български тип, заченато в разруха. Онзи тип разруха, която има различните измерения от родината на Маркес.
Има обаче зловеща прилика между съдбата на 17-те Аурелиановци и нашите партии – така, както последният от тях се оказва със свинска опашка, което пък го прави по-късно храна за мравките, нашите партии са на път да усетят проклятието и да приключат съществуването си в познатия им вид от българския преход. В случващото се на българските партии няма нищо магическо, но пък реализмът с цялата му динамика направо се хвърля в очите. Особено през последните дни.

Започналото отцепване на организацията в Пазарджик от столетницата заради несъгласието с формирането на листите бе последвано от оттеглянето на 1800 души от пловдивската организация на “България на гражданите”. Дясното от началото на прехода дори не го споменавам, защото разпадът там започна доста по-рано /сега дори се обърквам да преценя кой от кого е по десен/. Царската партия НДСВ се стопи до критичната маса веднага след слизането й от власт. И така всички тези, които би трябвало да ни легитимират в онази сграда със съединението и силата, са на път да станат олицетворение на разединението и безсилието.
Макар преял от обещания, българинът в по-голямата си част остава гладен 26 години. Вече член на ЕС, но унизен да е най-бедният роднина. Принуден да напуска страната си, да оставя в нея родителите си на преклонна възраст, за да търси това, което страната му отказва да му даде – нормален живот. Веднъж изгонен, той губи и нормалното право да бъде избиран, сиреч отрязана му е възможността да помогне на останалите тук с опита си, придобит навън.
Онези, които създават законите, са създали правилото “уседналост”, което да държи настрани дръзналите да прехвърлят границите за по-дълго време и да гарантира депутатските банки на тези, които сега са в Народното събрание.
Капсулирането на до болка втръсналите лица от политиката намери още един израз и той е в платените дебати по българските медии – нещо, което ги прави всичко друго, но не и дебати. Защото се плаща за реклама. Този резултат впрочем никак не е учудващ, защото едва ли за някой от нас е тайна, че нашите партии са търговски дружества. И така тези, от които очакваме идеи за решаването на проблемите ни, преминаващи през реален сблъсък на идеи вътре в самите партии, просто търгуват с ефирното време. В резултат говоренето поне на последните парламентарни избори беше вяло, неубедително и скучно.
Сега на тезгяха е изваден побългарен вариант на “Уотъргейт”, който може би цели да динамизира партийния живот преди влизането в предизборна ситуация, но зрелищата отдавна не са това, което бяха. Точно като совите. Българските партии усилено тичат към своята есен. И може би ще я посрещнат още през пролетта.

http://angpiskova.blogspot.com

Сподели: