• Апостроф


    Доберманите от жълтите павета

    Тодор Канев

    Отбелязахме четвърт век от началото на демократичните промени у нас. Според прокламираното през това време, ние вече сме заживели в едно демократично и свободно общество, в което има правото да изразяваме нашето лично мнение, както и че имаме пълната свобода на словото. Под път и над път това го говорят журналисти, политолози, социолози, десни политици и даже президентът на Републиката Плевнелиев, който с хъс ни убеждава, че е много по-добре да сме бедни, да има всевъзможни икономически трудности, да нямаме газ и отопление, но да сме свободни и в НАТО и ЕС. Разбира се, бидейки милионер президентът може да си позволи това, нали сит на гладен не вярва…

    Пълният текст

  • uk_rentacar

26

апр.

ribbon

Спомен за Маркес

Публикувано в: Библиотека; (28) прочитания
От: НИКОЛА ИНДЖОВ

Ето какво искам да припомня на себе си и на всички в памет на Габриел Гарсия Маркес.
На млади години бохемствах из кръчмите на Хавана в компанията на журналисти от информационната агенция Пренса Латина. Чисто по латиноамерикански се знаехме само по малките имена и народността. Пиехме коктейли с много лед и тъмен селски ром „в движение и на крак“ из малките заведения към крайбрежния булевард „Малекон“ – „El gato tuerte“, „Oloucu“, „El Siboney“.

Имаше в нашата компания и един колумбиец, когото наричахме Габо. Обичаше да пие червено вино. Казваше, че неговите странности се дължат на най-рядкото расово смешение, на което самият той е продукт – кастилски евреин и андинска индианка от племето аймара. Почти винаги носеше свитък европейски вестници под мишница, на които бе кореспондент на четири езика – испански, английски, португалски и френски. Един ден се появи с цял сак книги и на всекиго от нас подари свой роман, току-що издаден от знаменития културен център Casa de las Americas. На екземпляра за мене бе сложил следния автограф: „На Никола – първия българин в живота ми. Габо“. А на корицата на книгата му пишеше: „Габриел Гарсия Маркес. СТО ГОДИНИ САМОТА“.
Това бе първата ми среща с Гарсия Маркес. По-късно живяхме в един и същи град – Мексико и понякога се виждахме в дома му на ул. Calle de fuego, 82…
Именно в този град в хотел Камино реал през 1980 по време на посещението на българския държавен глава Тодор Живков на големия писател бе връчена Международната Димитровска награда. На старата снимка сме той и аз миг преди тържествения акт…

Сподели: