• Апостроф


    Доберманите от жълтите павета

    Тодор Канев

    Отбелязахме четвърт век от началото на демократичните промени у нас. Според прокламираното през това време, ние вече сме заживели в едно демократично и свободно общество, в което има правото да изразяваме нашето лично мнение, както и че имаме пълната свобода на словото. Под път и над път това го говорят журналисти, политолози, социолози, десни политици и даже президентът на Републиката Плевнелиев, който с хъс ни убеждава, че е много по-добре да сме бедни, да има всевъзможни икономически трудности, да нямаме газ и отопление, но да сме свободни и в НАТО и ЕС. Разбира се, бидейки милионер президентът може да си позволи това, нали сит на гладен не вярва…

    Пълният текст

  • uk_rentacar

5

сеп

ribbon

Как убиха Фреди Меркюри

Публикувано в: Библиотека; (19 304) прочитания
От: Василий Соловьёв-Спасский

В началото на 1987 г. на Фреди Меркюри е направена смъртоносната ваксина от хепатит В, която предизвиква имунен дефицит. Ваксината преди това е проверена върху много гейове. Именно тогава стартира цялата СПИН „епидемия“ в САЩ.

На 5-ти септември, 1946 год. е роден великият Фреди Меркюри. The Queen създават музика, която олицетворява най-добрите тенденции на 70-те – тяхната чувственост и хедонизъм, техните самоупоения и наслаждения на относителния просперитет и свобода на времето, тяхната еуфория.
В лицето на Фреди Меркюри поп музиката открива първата си азиатска рок звезда. Тази звезда допринесе за света на западната поп музика нещо, за което той никога не е мечтал. Вдъхновение и триумфалност на цветния свят, бог Кришна, неговото ентусиазирано любовно приключение – и всичко това наведнъж. Разбира се, неговото пеене идва от безрезервната му любов и докосва слушателя.
Той е казвал, че е женен за любовта. Женен за всички хора, с които е имал интимни отношения. Масираната кампания да се превърне Фреди в гей икона, отприщи движението на спинозните в света и завъртя отблъскващия гей-мит с Фреди Меркюри в главната роля. Но след като прочетох книгата на Мариам Ахундова, посветена на Фреди, аз съм горд, че в Русия се намериха момичета, които отстояваха правата на този човевк и доброто му име, опитвайки се да се оправят в боклука, който се ръсеше в царството на кривите огледала.
Мистерията около смъртта на Фреди Меркюри вероятно никога няма да бъде разкрита в нейината цялост, тъй като тя е свързана с глобалната фармацевтична промишленост, влизаща в корпоративни съвъкупления с шоу-бизнеса, както и с таблоидите във Великобритания, с EMI и „Queen Productions,“ с много от неговите приятели и разбира се, с личния лекар на Фреди Гордън Аткинс и неговите подчинени.
Бронята на официалната версия за болестта и смъртта на Фреди се разбива лесно, въпреки че в съзнанието на масите остава проклятието: „Фреди Меркюри умира от СПИН.“ Но това не е така.

Веригата с убийците на Фреди Меркюри се простира до самия връх, където са ръководителите на фармацевтичните корпорации, представители на милитаризма и неоколониализма, най-големите финансови магнати и в крайна сметка, всичките повелители на този свят, за което ние знаем абсурдно малко.
Кой точно е отговорен за това решение – това ние никога няма да узнаем. Но дали наистина са важни за нас имената? Това е същността на корпоративните престъпления – те се извършват от някой безличен субект.
Мога само да конкретизирам това: поръчителите на убийството на Фреди – това са милитаристите, които възглавяват антиСПИН програмата. Изпълнителите – личният лекар на певеца Гордън Аткинс и неговите поддръжници, заедно с Джим Бийч.
В началото на 1987 г. в тялото на певеца е въведена смъртоносната ваксина срещу хепатит В, което води до катастрофален имунодефицит. Нова медицинска макрокорпорация, която може да бъде наречена „SPIDPROM“, е все още доста нова. Програмата се управлява от две от великите сили – медико-промишления комплекс и висшите милитаристични кръгове. Идеята за ново биологично оръжие, наречено СПИН, все още зрее в съзнанието на своите създатели. Хиляди гейове продължават да умират болезнено и да попълват необходимите статистически данни. Истинската причина за тези смъртни случаи (ваксина срещу хепатит Б) е старателно прикривана. Вместо това епидемията е била обявена за „неизвестно заболяване“, колебливо наречена СПИН. Но какво по-нататък следва? Теорията все още не е готова, практика също липсва.
Военните кръгове в Съветския съюз веднага се намесват в този комплот и правят изявление: “Америка започва да разработва нови биологични оръжия”. Генералите на СССР вярно чуват техните колеги в чужбина.
В отговор, вестник Time (от 17-ти ноември, 1986) назовава мнението на СССР „инфекциозна пропаганда“. Същия ден в Ню Делхи излиза публикация в Times of India, която е солидарна със становището на Съветския съюз и предупреждава за биологичните оръжия, вече излезли извън контрол.
Робърт Гало още през 1984 г. прави сензационно изявление за откриването на нов „вирус“ (той никога не получи Нобелова награда, теорията му е разгромена). Практика и последователна концепция все още няма. Както обаче няма и „лекарство“, което би могло да бъде продадено. Имуностимулатори? За медицинската логика – да. Но не и за логиката на създателите на биооръжията. Те вадят от рафтове най-токсичното вещество, неприличащо дори на химиотерапия, в рекордно кратки срокове се правят изпитвания и под аплодисментите на гей активистите, настояващи за нови, „иновативни” лекарства, го хвърлят на пазара, при това на астрономически цени.
Всичко това се случва през 1986-1987. Годината на раждането на една от най-влиятелните корпорации и до днес, годините на бясна дейност на истинския елит на бъдещия SPIDPROM, все още не влязъл в период на стагнация. Парите се изтеглят отвсякъде, но най-вече от най-богатите в САЩ и от ракови фондации.
За убедителност SPIDPROM отчаяно се нуждае от една рок звезда с диагноза СПИН. И за предпочитане е най-голямата рок звезда. Върхушката проСПИН избира за ролята на жертва най-подходящият човек – Фреди. На първо място, той е мегазвезда и дава възможност за една наистина голяма рекламна кампания за процъфтяващата СПИН промишленост. На второ място, този човек често ходи в гей клубове и, разбира се, той ползва наркотици. Всичко това може да се използва прекрасно.
Гей? Изглежда така … Заговорниците вече може да се успокоят с етични съображения, тъй както се утешаваше с тях създателят на ваксината срещу хепатит В, избирайки за жертви само гейовете, които имат безразборни сексуални контакти. „Човешкият боклук – гейове и наркомани. За всички ще бъде по-добре, ако ги унищожат „- горе-долу така се оправдават заговорниците. По това време СПИН все още се приписва само като вирус на хомосексуалисти. Хетеросексуалните, както и африканските деца, могат да спят спокойно.
Ананова пише:
„В средата на 80-те – началото 90 -те години в историята на западния шоу-бизнес е написана една от най-мръсните и тъмни страници, която може да се нарича „лов на звезди. “ Нейни жертви стават известни мъже – красиви, милионери и идоли на милиони, самотни или разведени. Рок Хъдсън, Фреди Меркюри, Рудолф Нуриев … Жертвата се разболява и изгаря за рекордно кратко време. До леглото на безпомощния умиращ обезателно се оказва някой активист за борба срещу СПИН или движение за правата на сексуалните малцинства. Причината за смъртта е обявена като СПИН, както и накрая жертвата посмъртно става хомосексуалист.
Мълчанието на роднини и приятели се купува, с мениджъри и компании се договаря, репутацията на покойния идол се унищожава с публикации за дивия му сексуален живот и скандални откровения на самопровъзгласили се приятели, които са широко рекламирани в пресата. С разпространение на клюки за мъртвите идоли, те смазваха техните фенове и призоваваха всички за борба със СПИН чрез скромни (или не) дарения за същите тези фондове, за използването на презервативи и борбата за правата на хомосексуалистите.”
Анализът на материалите по тази тема доведе до много разочароващо заключение – информацията за болестта и смъртта на Фреди Меркюри е тайна. Дори и сега, години след смъртта му. За всеки известен човек, който умира при сходни обстоятелства, можете да намерите всичко: от датата на диагнозата – година, месец и ден, името на лекаря, съобщил ужасните новини, номера и името на болницата, където се е случило, приблизителна дата, когато за съжаление човекът е разбрал, че е ХИВ-позитивен, как и къде той е бил лекуван, какви лекарства е вземал и какви процедури е правил, как е протекло заболяването и др. и др. Това може да разберете за всеки – с изключение на Меркюри.
Не мисля, че можете да научите за други жертви на СПИН-промишлеността, но с Меркюри се решава мигновено: тялото му е кремирано веднага в присъствието на няколко роднини и приятели. Историята на болестта му е засекретена или просто е изчезнала.
Защо само в първия параграф на неговото завещание е записано неговото разпореждане за незабавна кремация (Фреди много пъти е казвал колко дълбоко мрази погребалния бизнес)? Може би защото трупът на Фреди е провокирал аналогии с концентрационните лагери с хората – скелети? Нещо прекалено страшно? Има, обаче, друго обяснение. С това обяснение се сблъскваме, когато четем на мемоарите на Джим Хътън, жена, служител или приятел, или най-добър приятел, но определено един от най-близките му хора през последните години на Фреди. Очевидно на Джим Хътън може да се има доверие. Може би той сам е добавил някои порнокартинки, може да се прави на твърде независим и дори арогантен във връзка с Фреди, може би Фреди никога не е правил секс с него, а само го е целунал по челото и са живели като двама монаси, за което Фреди говори в интервю в Ибиса през 1987 г., но, както изглежда, той е последният приятел на големия певец.
И така, първият удар се нанася от таблоидите. Джим разказва: „При пристигането ни от нашата японска ваканция веднага след като напуснахаме паспортния контрол, към нас се завтекоха фотограф и репортер от “Флийт стрийт” „, пъхайки под носа на Фреди ужасна история за СПИН. Под заглавие „Звездата на Queen Фреди в шок от СПИН. News of the World пише, че „Фреди тайно e преминал тест за СПИН в Харли Стрийт под истинското си име Фреди Буласарa”. Резултатите показват, че „смъртоносната болест“ не е открита. Статията е пълна глупост от началото до края.
Фреди беше изненадан. Защо никой от офиса в Лондон на Queen не вдигна тревога и не го информира за тази история? „Мислите ли, че приличам на умиращ от СПИН? – попита Фреди. – Писна ми от всичко това, а сега си върви и ме остави на мира. „
„Мислите ли, че приличам на умиращ от СПИН? Фреди недоумява „- така крещеше следващото заглавие на Sun. Фреди беше бесен.”
И така, първата атака се провеждa в началото на 1986 г., хвърлeно е първото семе на спин легендата в съзнанието на масите чрез жълтата преса, корпоративно здраво свързана със СПИН-промишлеността. Оттам нататък в очите на обществеността Фреди и СПИН започват да си съжителстват. Повече мръсни статии не са необходими.
Но Фреди започва сериозно да се тревожи. Също така около него започват да се въртят хора, които говорят за приятелите си, които умират от СПИН. Не забравяйте – по това време гей-активисти развиват бясна дейност. Всички тези хора го карат да предполага за непобедимостта на смъртоносната болест. Фреди решава да прекрати случайните връзки и се вземе в ръце.
Ахундова: „През май 1987 г., „Сън“ отпечатва вече известното ви интервю на Пол Прентер, в което Меркюри е представен като организатор на кокаинови партита и секс оргии, активен гей със стотици контакти с мъже.
След още малко време в пресата се появява скандално интервю на Фреди, в което той говори много открито за СПИН и личният си живот: „СПИН напълно промени моя поглед върху нещата. Преди това бях много разпуснат, а сега си седя у дома, не излизам никъде … Мисля, че всеки, който има безразборни сексуални отношения, трябва да се изследва за СПИН … Аз самият се тествах, чист съм … “
Веднага след като вестникът излиза, на редакторите звъни разяреният Фреди, настоявайки за извинение. Интервю всъщност е имало, но Фреди е говорил само за творческите си планове и малко за личния си живот, но той не е говорил нито за СПИН, нито за медицински тестове. Редакторът се извинява и обещава да разследва, но опровержение няма, освен че този фалшификат вече краси всички книги за Меркюри и състава му.
Задачата за Фреди сега е друга – трябва да се изследва за ХИВ. Лекарите не могат да го посъветват – би било много погрешно. Търсят се близки приятели, за предпочитане с ХИВ / СПИН.
По това време всички казват, че Фреди е жив, здрав и пълен с енергия. Но скоро таблоидите залагат друг капан: двама предполагеми партньори на Фреди наскоро са починали от СПИН. И както изглежда, Фреди се хваща.
Той е наблюдаван от най-добрите лекари, те идват при него с най-приятелски отношения. Той не може да попадне в грешна болница – всички клиники за тестване за ХИВ, са под общия контрол на кликата. Сърдечните гейове му посочват най-добрата клиника, където са най-точните тестове, както и оборудването е най-доброто и в тях има прекрасни сестри … С една дума, всичко е готово, за да се накара певеца да се тества. И Фреди отива в същата клиника.
Ахундова смята: „Меркюри е бил заразен с вируса на СПИН през септември 1986 г. в лондонска болница Харли Стрийт. Това което се случва в Харли Стрийт не е медицинска грешка или небрежност, а внимателно планирано поръчково убийства. В противен случай „Сън“ нямаше да разбере за него така бързо. “
И коментар веднага: Да се зарази със СПИН е невъзможно, СПИН (според собственото им определение) – е синдром на придобит имунен дефицит, който се развива при наличие на инфекция с ХИВ „. HIV-инфектиране също е невъзможно. Тъй като това не е инфекция, а ретровирус, нещо като отговор на тялото към чуждо тяло. Тогава с какво е заразен Фреди? Което ще го доведе до катастрофално състояние, за което ще се говори от началото на 1989-1990 година?
И тогава Джим Хътън, неочаквано за себе си, ни дава ясен и изчерпателен отговор на този въпрос. Той съобщава в мемоарите си, че след посещението си в клиниката Фреди внезапно му се обадил и казал: „Лекарите току-що взеха от мен едно голямо късче («The doctors have just taken a big lump out of me»). Той казва това с тон на отчаяние и Джим решава да отиде при Фреди за да го успокои. В спалнята Фреди показва на Джим „малка раничка върху рамото му с големината на нокът, зашита с два шева. Лекарите току-що взеха част от тялото ми за изследването и резултатите са : “ открит е СПИН“ (Буквално: «He pointed to a tiny mark on his shoulder, no bigger than a thumbnail and with two tiny stitches in it. The doctors had taken a piece of his flesh for testing and the results had just come back. He had Aids».)
Факт е, че описаното от Джим Хътън не може да бъде резултат от тест за ХИВ! ХИВ тестът е обикновена кръвна проба. Фреди показва на Джим следа от ваксинация!
Очевидно на Фреди са поставили най-страшната ваксина – ваксината на Жмунес или ваксина срещу хепатит В, същата изпитана ваксина, с която са отприщили епидемията от СПИН, причинявайки смъртта на хиляди гей мъже в Ню Йорк, Лос Анджелис и Сан Франциско в началото на 80-те. Доказано оръжие!
Фреди казва на Джим, че са му открили СПИН и това са най-добрите лекари. Джим го съветва да отиде в друга клиника, но какво означават думите на Джим в сравнение с властта „на медицинските светила“?
Така или иначе, Фреди получава „смъртна присъда“ и съдейки по думите на Джим, той наистина започва да вземат AZT -токсични химични вещества (т.нар лекарствата за СПИН), още повече влошаващи състоянието му.
Убийците са могли да се ограничат само с AZT, както направиха това със стотици хиляди ХИВ-позитивни първо в „белия“, а след това и в третия свят, но този път те са избрали по-добър начин за убийство: в крайна сметка, жертвата може да дойде на себе си, да прати по дяволите лекарите и лекарствата – и ние няма да видим мъртъв Фреди.
А болен Фреди не им трябва. Фреди е нужен само мъртъв.
От този момент здравословното състояние на Фреди започва катастрофално да се разрушава. Ваксината за около четири години ще успее напълно да съсипе Фреди Меркюри.
Така че аз казвам на Мариам: Фреди не е бил заразен с вируса на СПИН, който не се среща в природата, не дори и с ХИВ ретровирус, който е безвреден,
Фреди по план вече е бил заразен със смъртоносната ваксина от хепатит Б – биологично оръжие, което е било тествано на хиляди гейове в САЩ и, очевидно, пазена в Института Тависток – най-тайната институция във Великобритания.
Обръщаме се към книгата „The Secret AIDS Genocide Plot“, написана от лекаря Алън Кантуел – младши. За първите стъпки на SPIDPROM-a.
В нея се посочва, че още през 60-те години епидемиолозите са открили, че гей общността е пет пъти по-податлива на хепатит Б, инфекциозна болест , предавана по полов път. Разработчикът на ваксината е някой си Волф (или Wolf) Zhmuness, полски евреин, с много интересна биография, който е бил затворен в ГУЛАГ /Главно управление на затворническите лагерив СССР/, работил като лекар в Полша и емигрирал в Америка през 60-те.
Ваксината от Хепатит Б се превърнала в делото на живота му.
Признат в света като авторитет по хепатит, в края на 70-те години той получава безвъзмездна финансова помощ от милиони долари и пристъпва към работа: запознава се с гейове, ходи в гетото и изследва барове, дискотеки и сауни. Той наема на работа гей лекари и гей активисти.
Като опитни морски свинчета той избира само гейове , имащи безразборни сексуални изяви. Това е един много скъп експеримент, в който участват много големи американски здравни заведения и такива фармацевтични гиганти като Merck, Abbott Laboratories, и т.н. Тоест цяла корпоративна верига.
Ето какво пише Алън Кантуел, който е участвал в тези проучвания в Лос Анджелис и Сан Франциско като изследовател:
„В края на 70-кола с червен кръст преминав по улиците на гей кварталите на Гринуич Вилидж в Манхатън, търсейки гей мъже за потенциални доброволци. Около 10 хиляди души са се съгласили да участват в експеримента на Жмунес и даряват кръв
Първата група от хомосексуалисти са били ваксинирани през ноември 1978 г. в донорския център в Ню Йорк. Експериментът продължил до октомври 1979 година. Повече от 1000 души са инжектирани с ваксината на Жмунес.
През януари 1979 г., няколко месеца след като Жмунес започва експеримента, върху кожата на млади бели гей мъже от Вилидж започват да се появяват лилави петна. Лекарите не са сигурни какво точно не е наред с тези хора.
През следващите 30 месеца, лекарите в Манхатън са изправени пред десетки случаи на новата болест , която се характеризира с тежък имунен дефицит, сарком на Капоши и бързо развиващо се фатално заболяване на белия дроб, известно като Pneumocystis carinii pneumonia (да го наречем бронхопневмония). Всички мъже са били млади гейове и са имали безразборни полови контакти. Почти всички са бели. Всички са умрели в ужасна агония.
В рамките на няколко години СПИН ще бъде обявен за главната причина за смъртността сред младите мъже и жени, живеещи в Ню Йорк. Гей районите на Манхатън ще бъдат обявени за нов епицентър на епидемията от СПИН в страната.
Волф е възхитен от огромния успех на експериментите си с хепатит.
През март 1980 г., под надзора на CDC се провеждат допълнителни експерименти с гейовете в Сан Франциско, Лос Анджелис, Денвър, Сейнт Луис и Чикаго. През есента на 1980 г. първият случай на СПИН е открит в млад мъж от Сан Франциско.
Шест месеца по-късно, през юни 1981 г., епидемията от СПИН става официална. Епидемиолозите и експерти по обществено здраве и не могат да намерят причина, поради която голяма част от по-рано здрави млади бели гейове умирата мистериозно в Манхатън, Сан Франциско и Лос Анджелис.
В началото на 1980 Жмунес е награден с милиони долари за своите експерименти и неговата изключително успешна ваксина срещу хепатит Б се възприема като имаща наистина безгранично глобално значение. Той започва да си сътрудничи с най-големите лечебни заведения в страната и с Националния здравен институт, Националния институт за рака, FDA, на СЗО (СЗО), Корниш училище за обществено здраве, Йейл и Харвард, Академията на медицинските науки на СССР … През юни 1982 г. Жмунес умира внезапно от рак на белия дроб.”
Не можах да намеря некролог за смъртта му в нито едно медицинско списание, с изключение на кратък доклад на Аарон Келнер. Правейки преглед на работата на покойния и научните му постижения, Аарон Келнер пише: „Той е типичен лекар за лекари. Повечето от лекарите в професионалната си кариера оказват въздействие върху живота на няколкостотин или няколко хиляди човека. Някои щастливи лекари може да повлияят на живота на няколко милиона. Но са малко лекарите като Волф Жмунес, които са имали възможността да се докоснат до живота на милиони хора – хора, които живеят на тази планета и все още неродените поколения….“
Повечето хора не са наясно с експериментите върху гейове с ваксина срещу хепатит В, които предхождат многото починали в гей квартали. Но подробности за проучванията на тази ваксина, както и нейното въздействие върху здравето на гейовете, по някакъв така или иначе са записани за поколенията в аналите на медицинската наука.
На 11-ти май 1984 год., в чест на Жмунес се е състояла съдбоносната среща. Един от най-известните посетители е д-р Робърт Гало, който само преди три седмици обявява откриването на вируса на СПИН.
“Въпреки отказа на здравните органи да признаят връзката между експериментите на Жмунес върху гейовете и СПИН епидемията в американските градове, тази връзка е очевидна. Това не фантастика. Това не е случайно. Колкото повече изучавах експериментите с ваксината срещу хепатит В, толкова по-ясно си давах сметка, че това е геноцид и биологично оръжие. “ Край на цитата.
По този начин, лилавите петна по кожата, острият имунодефицит, сарком на Капоши и бързо развиващо се фатално заболяване на белия дроб – са основните характеристики на ваксината, за която говори лекарят. Всичко това се намира в пръснати спомени, но никога не са събрани в едно в историята на Фреди Меркюри.
“В студената февруарска сутрин , когато Фреди Меркюри се появява в телевизионното студио на “ Уембли „, за да започне работа по видеото към сингъла си си Im Going Slightly Mad, снимачната група изпада в шок.
От предишния Фреди с гладко лице и мускулесто тяло нищо не било останало. Той по-скоро приличал на призрак на себе си. Дрехите висяли по него, сивото му лице било покрито с петна… „ (Рик Скай. Фреди Меркюри [The Show Must Go On]).
„През следващите месеци, петното се разпространило на носа, врата, раменете и краката. Както и Мери Остин, Валентин потвърди, че Фреди е измъчван от ужасни болки и взима болкоуспокояващо. Но никога не се оплаква от страданията си “ (пак там).
„Германската актриса Барбара Валентин, която с Фреди е много близка си спомня, че е научила за заболяването му през 1987 г. и е една от първите. Тя видяла на лицето му тъмно петно, което е проява на синдрома на Капоши, често съпътстващ развитието на СПИН. Барбара е погребала много приятели, които са умрели от тази болест и съмнения не е имала.
„Аз бях зашеметена – казва тя – Погледнах Фреди, а той мен. Ние не говорихме за това, но аз знаех истината. Казах му, че той не може да отиде на сцената в този вид и му помогнах да скрие петното с грим. “
Катастрофалният имунен дефицит, който отбелязват всички, които се срещат с него през последните години, според мен, не се нуждае от коментар. Официалната диагноза за смъртта на Фреди – „бронхиална пневмония, която се развива на фона на СПИН“ – за пореден път потвърждава Синдрома на придобитата имунна недостатъчност, получен в клиниката.
Фреди знае диагнозата си и стоически се бори с неизвестното заболяване до края. В песните си той изразява всичко това, което чувства, без да може до края да разбере какво точно го разяжда. От отвращение към таблоидите той вече не ги допуска, угасвайки в кръга от прислужници, верни приятели и бивши възлюбени. Само на тях той разкрива страшната диагноза – и докато е жив, никой не го предава.
В деня преди смъртта си, Фреди подписва декларация:
„Като се имат предвид слуховете, които се въртят в пресата през последните две седмици, искам да потвърдя: анализът на кръвта ми показа наличие на ХИВ. Имам СПИН. Мислех, че е необходимо да се запази в тайна тази информация, за да запазя спокойствието на роднини и приятели.
Само че дойде време да кажа истината на моите приятели и фенове по целия свят. Надявам се, че всеки ще се включи в борбата с тази ужасна болест. „

Сподели: