• Апостроф


    Доберманите от жълтите павета

    Тодор Канев

    Отбелязахме четвърт век от началото на демократичните промени у нас. Според прокламираното през това време, ние вече сме заживели в едно демократично и свободно общество, в което има правото да изразяваме нашето лично мнение, както и че имаме пълната свобода на словото. Под път и над път това го говорят журналисти, политолози, социолози, десни политици и даже президентът на Републиката Плевнелиев, който с хъс ни убеждава, че е много по-добре да сме бедни, да има всевъзможни икономически трудности, да нямаме газ и отопление, но да сме свободни и в НАТО и ЕС. Разбира се, бидейки милионер президентът може да си позволи това, нали сит на гладен не вярва…

    Пълният текст

  • uk_rentacar

2

ное

ribbon

АКАДЕМИК ГЕОРГИ МАРКОВ

ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ И ПРЕДТЕЧИ

Публикувано в: Библиотека; (130) прочитания
От: Никола Инджов представя видни съвременни радетели на тракийската кауза

Тракиец по произход, академик Марков е роден през 1946 година в  изпълнения с древност Пловдив. Там, между нетленните следи на антични цивилизаци, е зародишът на неговия живот и опората на неговите познания за съдбоносни събития в българската история. Между тях  и съдбата на тракийските българи в трагичните събития след Балканската и Първата световна война, след Ньойския договор и т.н.  Главните насоки на неговите научни интереси се виждат в книгите му  „Българо-германските отношения 1931–1939“,  „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912–1913“,  „Българското крушение 1913“,  „Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914–1916“,  „Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916–1919” и неизброими авторски публикации в национални  и чуждестранни списания,  вестници, специализирани издания и т.н. Специално трябва да се отбележи убедителната защитата, която академик Георги Марков изказа на публичното обсъждане на трудовете на проф. Стайко Трифонов – първопроходецът на тракийските изследвания в най-новата история на България. Академик Георги Марков е член на ръководството на Съюза на тракийските дружества в България и присъствието му тук придава неоценима обществена тежест на нашата организация.

Тук поместваме фрагменти от текстове на академик Георги Марко, взети от негови статии, интервюта и книги.


РАНИТЕ ОТ НЬОЙ ОЩЕ БОЛЯТ
…Ньойският договор е наказанието за погрешния избор от лятото на 1915 г., когато цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов вкарват България във войната на страната на Тройния съюз. А това става, защото Берлин и Виена обещават повече, отколкото страните от Антантата. Немците и австроунгарците пък имат успехи, главно на Източния фронт. Но те нямат ресурс да победят целия останал свят… Срещу подписа на министър-председателя Александър Стамболийски в Ньой стоят подписите на представителите на 27 държави – сред тях като победители са Сиам (Тайланд) и Хеджас – днес част от Саудитска Арабия… Стратегическа грешка на управляващите. Но цар Фердинанд се прибира в Кобург, а Васил Радославов намира убежище в Баден-Баден. А плаща българският народ… Дали можеше да бъдем сред победителите във войната?
Моментът за това е бил по време на Дарданелската операция през пролетта на 1915 г. Тогава Англия и Франция правят опита да овладеят Проливите и Цариград и да отворят свободен път за доставка на военно снаряжение на изнемогваща Русия. Не случайно генерал Франше д’Епре, който през 1918 г. приема капитулацията на България в Солун, заявява, че България трябва да бъде наказана, защото е удължила с две години Първата световна война. А това спаси Османската империя, и по-точно Турция от пълно унищожение… Имало е надежда да се спаси излаз на Бяло море и да се задържи Южна Добруджа… Ньойският договор до голяма степен е копие на Версайския договор с Германия. И в него има наистина точки, колкото издевателски, толкова и комични. Като например забраната на България да строи подводници и крайцери. Или че няма претенции към френския протекторат над Мароко и британския над Египет.
А договорът не случайно е наречен диктат. Не само отново губим Южна Добруджа, но и Струмишко, и Западните покрайнини. Западна Тракия е окупирана от френски войски, а на конференцията в Сан-Ремо през 1920 г. Антантата я предава на Гърция с уговорката тя да осигури на България свободен и безмитен излаз на Бяло море – нещо, което никога не става. Обложени сме с безумни репарации от 2250 млрд. франка, които, слава Богу, по-късно се намаляват три пъти. Оставаме без редовна армия, без право да притежаваме флота, авиация, танкове, тежки оръдия… А що се отнася до въпроса защо се проваля Антантата в опитите да привлече България на своя страна, има три кръга, отговорни за това. Първият е, разбира се, на нашия цар и правителството. Вторият – този на балканските ни съседи. Сърбия и Гърция отказват да отстъпят и метър земя в Македония, въпреки че Антанта, и особено Великобритания в лицето на външния министър сър Едуард Грей ги натискат. Сръбският премиер Пашич тогава заявява в Скупщината: “По-добре цяла Сърбия да стане австрийска провинция, отколкото да върнем на България и педя от Македония!” Гърция е малко по-склонна на отстъпки – да се премести границата от Места на Струма, но срещу огромни компенсации в Западна Мала Азия, в порядъка на 140-150 000 кв. км. А на Берлин и Виена им е лесно да обещават – и цяла Добруджа, и цяла Македония. Именно заради несъгласуваната си политика към България страните от Антантата са третият кръг от виновниците за Ньой… За мен може би по-страшни са моралните последствия. Погромът ражда един пораженски синдром в националното съзнание: “Колкото и жертви да даваме, каквито и чутовни военни победи да имаме, Великите сили решават всичко”. А от пораженския синдром лесно се стига до сателитния – че трябва да имаш Големия брат, който да се грижи за теб… Погледнато от дистанцията на времето, никой от съседите ни не спечели особено от Ньойския погром върху България. Гърция, получила не само Западна, но и Източна Тракия, бе въвлечена в авантюрата си в Мала Азия и през 1922 г. претърпя пълен разгром от войските на Кемал Ататюрк. През 1940 г. Румъния се раздели с Южна Добруджа и с Бесарабия. А най-уродливото творение на парижките договори от 1919 г. – Югославия, която всички наричаха Сърбославия, защото бе триумф на великосръбския шовинизъм, се разпадна с кървави гърчове през очите ни през 90-те години на миналия век. Психологическите травми от войната и несправедливите договори се лекуват най-трудно.

ЧЪРЧИЛ Е ВОЕННОПРЕСТЪПНИК!
На 10 януари се навършиха 70 години от най-жестоките бомбардировки над София по време на Втората световна война от страна на британската и американската авиация. Само за 2 дни загиват почти 1000 мирни жители. Когато на 13 декември 1941 г. Народното събрание обявява символична война на Великобритания и САЩ, никой от управляващите не е предполагал, че двете държави ще се опитат да сринат наши градове със земята като наказание, че България е съюзник на нацистка Германия. Обратът във войната в полза на съюзниците СССР, САЩ и Великобритания през 1943 г. им позволява да извършват стратегически операции върху германските съюзници, сред които е и Царство България. С акад. Георги Марков коментираме трагичните събития от онази епоха. Видният историк не се страхува да каже, че виновник за тази жестокост е Уинстън Чърчил… Как се получи така, че България, която обяви само символична война на САЩ и Англия, бе атакувана жестоко от тяхната авиация през 1943-44 година? Британският премиер Уинстън Чърчил е имал стратегия – срещу съюзниците на Германия да се хвърлят много бомби, така че те да се откажат от съюза с Хитлер. Първо, бомбардировките започват срещу самата Германия. Сринати са Кьолн, Хамбург, но най-голямото престъпление е срещу Дрезден, където само за три денонощия загиват 135 000 души, главно жени и деца. Това са военни престъпления, които Чърчил оправдава със стремежа да се подкопае моралът на населението, не само бойният дух на армията. Освен на фронта ударите се нанасят и в тила. През лятото на 1943 г., когато англо-американците стъпват в Италия, те вече имат бази, от които могат да бомбардират и България. Не е ли парадокс – обявяваме символична война и реално не водим активни бойни действия със съюзниците, но се оказваме жертва на техните бомбардировки? Това е резултат от фаталната стъпка на правителството на Богдан Филов. Подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. е било неизбежен акт по силата на тогавашната военна необходимост, свързана с балканската кампания на Вермахта срещу Гърция и Югославия. На 13 декември 1941 г., под натиска на силите от Тристранния пакт, България обявява война на САЩ и Великобритания. Тогава Чърчил зачерква България с червено. Той държи една реч в началото на 1942 г., че българите са грешен народ, три пъти се озовават срещу англичаните и затова трябва да бъдат наказани. Бомбардировките отпреди 70 години унищожават жилищни квартали, не толкова военни обекти. Целта е да всеят ужас сред населението, то да се обяви против съюза с Германия и да се опълчи на управляващите… Чърчил ни наказва 2 пъти – с бомбардировките и след това в Ялта, когато дава България в сферата на влияние на СССР и на Сталин… Сега завършвам една книга за историята на Втората световна война, но от гледна точка на победените. В нея се обявявам против известната теза, че победителите не ги съдят и те пишат историята. За мен Чърчил е един военнопрестъпник, когото нареждам до Хитлер. Чърчил също е масов убиец. Може да е гениален британски държавник, но не може целенасочено да унищожава стотици хиляди жени и деца и ние да мълчим за това. Последиците у нас са над 2500 невинни жертви. Американците бомбардират през деня, англичаните през нощта. Какъв военен обект е Народният театър?! Ами БАН? Какъв военен обект са хилядите разрушени жилища в София, Дупница, Кюстендил, Стара Загора… Крайно време е да се каже, че и антихитлеристката коалиция е извършвала военни престъпления и дори престъпления срещу човечеството. Япония също е бомбардирана – Токио, ами атомните бомби над Хирошима и Нагасаки! 300 000 души са убити от раз. За мен е възмутително, че преди няколко години пред американското посолство се откри паметник на загиналите американски летци, които са убивали мирни софийски жители… Победителите също носят отговорност. Историята трябва да осъди техните военни престъпления… Не се страхувам да ми лепят политически етикети. Аз съм историк. Българският парламент трябваше да излезе с декларация и да почете жертвите на този въздушен терор. Самите германци също не смеят да отбележат унищожението на Дрезден. Когато преди години един общински съветник от града стана и каза, че трябва да се споменат жертвите на англо-американския въздушен терор, те веднага го обявиха за неонацист. И понеже е германец, казаха, че е обременен с наследството от нацизма, и човекът спря да говори. Аз в това отношение не съм обременен. Доказвам с факти, че англо-американците съзнателно са унищожавали мирно население. Възмутително е тези летци, убивали мирни граждани, да бъдат обявявани за герои. Такива паметници няма нито в Германия, нито в Италия, които също са бомбардирани от съюзниците… Смятам, че трябва да бъде издигнат паметник на българските жертви… Берлускони, в качеството си на министър-председател на Италия, откри паметник на жертвите на англо-американските бомбардировки. Италия е в НАТО и в ЕС, но Берлускони имаше доблестта да открие такъв монумент в Рим. След като има в Рим, защо да няма и в София?! След като има паметник на американските летци, убивали софиянци, защо да няма паметник на жертвите… Бомбите над София и над други български градове са били пускани във формата на детски играчки. Има и загинали деца, стотици осакатени. Това ако не е престъпление срещу човечеството… Къде е царското правителство по време на бомбардировките?…За съжаление цар Борис III вече го няма. В историята няма „ако”, но ако царят беше жив, може би историята щеше да се развие по малко по друг начин. По време на дневната бомбардировка на 10 януари 1944 г. правителството е в София. След това министрите и регентите се евакуират в Чамкория, днешен Боровец. Това е най-голямата заблуда на премиера Богдан Филов. Той казва, че войната е символична и англо-американците са далече. Правителството му има голяма вина за въздушния терор. Филов се огъва пред Германия и вкарва България в Тристанния пакт. А това предопределя съдбата на България и влизането й в съветската зона. Този фатален 13 декември, когато обявихме война на съюзниците, ни предреши съдбата за следващите 45 години.

Сподели:

Подобни публикации
    няма намерени