• Апостроф


    Доберманите от жълтите павета

    Тодор Канев

    Отбелязахме четвърт век от началото на демократичните промени у нас. Според прокламираното през това време, ние вече сме заживели в едно демократично и свободно общество, в което има правото да изразяваме нашето лично мнение, както и че имаме пълната свобода на словото. Под път и над път това го говорят журналисти, политолози, социолози, десни политици и даже президентът на Републиката Плевнелиев, който с хъс ни убеждава, че е много по-добре да сме бедни, да има всевъзможни икономически трудности, да нямаме газ и отопление, но да сме свободни и в НАТО и ЕС. Разбира се, бидейки милионер президентът може да си позволи това, нали сит на гладен не вярва…

    Пълният текст

  • uk_rentacar

8

юни

ribbon

Политика с дъх на газ

Публикувано в: Апострофи; (2) прочитания
От: Силвия Томова

ДПС иска предсрочни избори, а БСП се съгласява, но преди това лидерът й лансира идеята за задължителен вот. Събитията, които белязаха края на седмицата дадоха простор за безкрайни догадки и разсъждения, които със сигурност ще продължат до деня на изборите, а възможно е и дълго след това, ако партиите не влязат в надпреварата с готови варианти за коалиции. Докато анализаторите умуват над възможното разпределение на силите, а малките партии и коалиции вече кроят предизборните си дрешки така, че да изглеждат привлекателни, две събития останаха като че ли незабелязани.

В деня, който нажежи политическите страсти до червено, активисти от „Протестна мрежа“ бяха задържани пред НС, защото написали върху огражденията „Вън, слуги на ГАЗПРОМ.“ „Протестна мрежа“ е онази неформална организация с отворена периферия, която миналото лято се определи като флагман на протестите срещу правителството и за същия период натрупа сериозен опит в безсмислени и кичозни, а някои на границата със закона пърформанси, които донесоха незаслужено голяма слава за някои от нейните иначе невзрачни лидери. Въпреки профанските свои акции, въпреки блокадите, на които бяхме свикнали, въпреки изобличенията, които красноречиво доказаха дълбоко меркантилния характер на тяхната политическа активност, досега „Протестна мрежа“ сякаш се движеше предимно в коловозите на вътрешно-политическите вълнения и страсти. До вчера! Какво накара тези младежи, които със сигурност не на своя глава и не безвъзмездно са решили да цапат огражденията на НС, да забравят призивите си за незабавна оставка, а вместо това да се прицелят в най-големия европейски енергиен проект.
Разбира се, за да сме честни трябва да отбележим, че големите анализатори, повечето от които с университетски титли, които споделят идеите на „Протестна мрежа“, отдавна демонстрират нещо средно между тежка обсесия, граничеща с истерия, щом някой, независимо кой, спомене и дума за „Южен поток“. Последните дотолкова се самоопияняват в своята омраза, че някои от тезите им, намерили място в печата, вече дори и не се опитват да се задържат в границите на публицистиката, а без свян преминават в откровена полит.-агитация, което определено подкопава въздействието на иначе талантливото им перо. Но да оставим университетските умове настрана. В тежката битка, която предстои те имат право да отстояват своя и финансов интерес, пък дори той да е в разрез не само с политическата реалност, а вече и с геополитическата такава.
И второто събитие, което остана в сянката на родните политически дрязги и крамоли, е откровената заплаха на САЩ към български фирми, които имат отношения с руския „Газпром“. Именно тази реакция на Щатите трябва да ни покаже, че трусовете, на които сме свидетели тези дни, не се отнасят, никога не са се отнасяли и няма да се отнасят нито към демокрацията, нито към ценностите, нито към морала, толкова любим на изнемощелите от крясъци площади, а за влияние и то влияние, от което САЩ губят не интелектуален или ценностен ресурс, а финансов такъв.
„Южен поток“ не е просто тръба, която ще свърже Русия с Европа, а ще пресече пътя на американската икономическа експанзия, която последните точно двадесет и пет години се маскираше под удобната за политиканите маска на демокрацията, плурализма, либерализма и прочие красиви, но прозрачни и вече е повече от ясно фалшиви фрази. Задокеанските пастори на свободата губят тежестта си на единствен и незаменим фактор в световната политика, които Бжежински определи като „световен жандарм“, а по една случайност на пътя на техния крах стои нашата територия, затова и залогът тук е огромен. Избори за НС сега за задокеанските донори на родните „демократи“ означава отлагане, но не за дълго на проекта „Южен поток“. Вероятно в междувремието, на което въпросните, а и техните български слуги се надяват, САЩ ще се опитат да прокарат проекта за трансатлантическо сътрудничество през ЕС, а не е изключено да разчитат, че времето да им подари основания за нови регионални конфликти.
Каквито и да са кроежите на колоса, който се срива пред очите ни, „Южен поток“ е неизбежен при това или при следващо правителство, каквото и да е то. Нито една партия няма да получи абсолютно мнозинство, за да състави самостоятелен кабинет, а дори по някаква случайност да се излъчи кабинет на малцинството България няма намерение да изоставя ЕС, както се опитват да внушат в истеричния си ступор младежите от „Протестна мрежа“ или менторите им, финансирани от щатското правителство и от същата банкова сметка, от която бяха преведени долари за украинския майдан. Газът, който идва от Азия е най-достъпният и евтин ресурс, с който не само България, а Европа разполага. За да спасят себе си партиите и то не само родните имат интерес от тръбата. Такъв интерес имат не само държавите на пътя й, а също Гърция и Турция, които в никакъв случай не могат да се нарекат троянски кон на Русия на Балканите, в Европа или в света въобще…
България, какъвто и кабинет да излъчи в бъдеще, не би имала мъжество да се опълчи не само на съседите си, а и на страни като Италия и Австрия, които имат несравнимо по-голямо влияние в ЕС, отколкото бихме имали ние в съюза в бъдеще, особено на фона на нарастващия евроскептицизъм, който апропо има пряка връзка с енергийните ресурси.
А може би за „Протестна мрежа“, гравитираща около Реформаторския блок, за мухлясалите вече тези на техните мислители, анализатори и граждани, които искат медийна слава, да е настанал час последен? Когато „Южен поток“ тръгне, а той ще тръгне, защото е икономически изгоден и защото и партиите, без нито едно изключение у нас или в Европа, зависят от него, подскачащите по площада, мислителите и прочие гравитиращи около тях, изведнъж ще се окажат без враг. Без идеологически такъв, а също и без финансов гръб, на който те дължат 90 на сто от идеологическите си конструкции. Не е все едно да плюят срещу Русия сега, когато все още се надяват картата на тръбата да се преобърне по някакъв магичен начин, и когато Русия ще стане стратегически партньор на ЕС, нали?! А „Южен поток“ ще направи точно това. Ще обезкости цялата им философия, която буквално ги хранеше последните две десетилетия. И тогава ще се установи, че маските за „лявото“,„дясното“ и „либералното“ имат стойност по-малка от тази на най-обикновено венецианско домино.
Следващият парламент би бил интересно място, когато и да бъде конструиран. Тогава, освен на коалиции, повечето безскруполни, както често досега, ще сме свидетели на явния, със сигурност ефектен завой на всички демократични умове, с които станахме почти семейни приятели през целия т. нар. преход. Те много бързо ще преглътнат и яростния си речник, и идеологическите си окраски, ако все още искат власт. А тъй като те искат и това трябва да е ясно и на първолаците, тогава първи техен приятел ще бъде и Русия… Не, защото я харесват, а защото ЕС вече ще получава газ от свой стратегически партньор. А ние всички и вкупом, дори демократите, сме европейци, нали?!
И за какви избори става дума точно?! За какъв мажоритарен вот? За какво задължително гласуване?

http://komentator.bg/

Сподели: