• Апостроф


    Доберманите от жълтите павета

    Тодор Канев

    Отбелязахме четвърт век от началото на демократичните промени у нас. Според прокламираното през това време, ние вече сме заживели в едно демократично и свободно общество, в което има правото да изразяваме нашето лично мнение, както и че имаме пълната свобода на словото. Под път и над път това го говорят журналисти, политолози, социолози, десни политици и даже президентът на Републиката Плевнелиев, който с хъс ни убеждава, че е много по-добре да сме бедни, да има всевъзможни икономически трудности, да нямаме газ и отопление, но да сме свободни и в НАТО и ЕС. Разбира се, бидейки милионер президентът може да си позволи това, нали сит на гладен не вярва…

    Пълният текст

  • uk_rentacar

4

фев

ribbon

Доберманите от жълтите павета

Публикувано в: Апострофи; (79) прочитания
От: Тодор Канев

Отбелязахме четвърт век от началото на демократичните промени у нас. Според прокламираното през това време, ние вече сме заживели в едно демократично и свободно общество, в което има правото да изразяваме нашето лично мнение, както и че имаме пълната свобода на словото. Под път и над път това го говорят журналисти, политолози, социолози, десни политици и даже президентът на Републиката Плевнелиев, който с хъс ни убеждава, че е много по-добре да сме бедни, да има всевъзможни икономически трудности, да нямаме газ и отопление, но да сме свободни и в НАТО и ЕС. Разбира се, бидейки милионер президентът може да си позволи това, нали сит на гладен не вярва…

В същото време в страната има регистрирани около 60 чужди неправителствени организации, като зад повечето от тях официално стоят страните от оста на благосъстоянието. Доколкото у нас пари за развитие на граждански дейности по традиция няма, щедрите грантове от САЩ и Европа са жизненоважни за тези организации и за техните главни говорители. Без тези пари тези хора щяха да бъдат асистентиччета, едва свързващи двата края, но с тях те са „стожери на гражданското общество” и „дисижън мейкъри” (създатели на управленски решения). Всъщност, парите правят тези хора превръщат тези хора в агенти на влияние на чужди сили.
Според тези външни неправителствени организации, демократичните процеси у нас имат нужда от развитие, тъй като са в застой. Нещо като демокрация без демократи. Или както казваше един популярен журналист от три епохи „Да, ама не”.
Проблемът е, че днес тези организации не просто правят семинари и конференции, както си му е реда, но и все по-често се месят пряко в политиката и суверенитета на нашата държава, чрез своите представители на местно ниво, чрез тези добре купени и добре платени агенти на влияние. Неправителствени организации познати, като НПО са особено активни там, където правителствата не се подчиняват на презокеанските покровители или на техните политики.
Интересен е въпросът колко са парите, влагани в България за такива дейности. Това е най-строго пазена тайна, но донякъде завесата на тази тайна бе открехната от признанието на скандалната американска дипломатка Виктория Нюланд, че САЩ са похарчили за демократизиране (разбирай – за развитие на русофобията и организация на Майдани) на Украйна цели 5 милиарда долара. Даже у нас да са десетократно по-малко, става ясно, че в българската политика, икономика, медии, социален живот, просвета и култура, се наливат огромни средства, за да се отклонява България от своя исторически корен и памет, от своите традиции, за да се промиват мозъците на цели поколения, за да се пресича на момента всеки опит за самостоятелно мислене и действие на българските институции.
Съвсем на скоро близката до нас Унгария започна да провежда политики, които не са угодни именно на онези, които искат безусловно подчинение на тяхната англо-саксонска култура и икономика, като не закъсня и отговора от страна на неправителствените организации в Унгария. Бяха изкарани веднага на улицата протестиращи, които бяха финансирани и подкрепяни именно от неправителствения сектор. В отговор на това си действие правителствени служби направиха ревизии и проверки, как се финансират някои неправителствени организации. От което си действие Унгария започна да получава критика на страна на Белия дом, на ЕС и даже на…Норвегия. Страната беше упрекната, че потиска правото на изразяване и че проведените проверките са неправомерни.
Ясно е, че сценарият е един и същ навсякъде. Ако местното правителство води своя собствена политика веднага се намират, както повод за протести, така и съответните протестъри и НПО-та и медии, които създават обществена истерия и напрежение. При това – сценарият не се променя изобщо. От Латинска Америка до Източна Европа, от Африка до Азия, събитията следват ход по учебник, лозунгите са същите, белият роял излиза на площада, появява се красив младеж с окървавена вежда, знамената са с юмрук, окупира се местния университет, а американското посолство „изразява дълбока загриженост”.
Дали обаче този сценарии с предизвикване от страна на държавата на ревизии и проверки в неправителствения сектор, който очевидно изпълнява чужди задачи и работи за чужди интереси, е възможен и в България?
Според официалния регистър на Министерство на правосъдието общия брой на организациите с нестопанска цел е малко над 12 хиляди организации.
Преди три година Института за модерна политика обяви, че „Икономедиа” на небезизвестния Иво Прокопиев е получила 3,3 милиона лева от фондация „Америка за България”, която фондация се финансира пряко от правителството на САЩ. Към това финансиране трябва да се добави и 1,2 милиона лева за сайта „Медиапул”, както и няколко други сайтове. Оказва се че това финансиране е продължило и през изминалата година, като Български медиен съюз излезе с писмо до правителствените институции и до посланика на САЩ в България в което осъжда процеса. Определено групата „Капитал” доказва, че има позиция по отношение на представяне на истината, но това е истина, видяна през нейните не лични, а икономически и финансови интереси, както и добре платена истина на определени властови кръгове до които тя е близка. А какъв по-голям интерес и криво огледало за истината, освен милионите долари от чужбина…
През последни години именно тези организации трайно ни натрапват неолибералния модел и се противопоставят на всяка самоинициатива или проект, които идват от изток.
През изминалата година стана ясно, че и други организации, като Институт „Отворено общество” и Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа са участвали в кредитирането на неправителствени организации. Лидерите на тези НПО-та са били едни от водещите фигури в протестите през изминалата година. Те са получили сума над 6 милиона лева за проекти, които наглед нямат нищо общо с протестите, но реално парите са използвани именно за подпомагане на това им действие.
Според разпределението на бюджета за 2013г. на Института „ Отворено общество” са насърчени инициативи за включване на неправителствени организации в процеса на формиране на политики и вземането на решения на обща стойност 4,3 милиона евро.
Като срещу тези средства се изисква дейност под формата на:
- Различни граждански наблюдения;
- Дейности за насърчаване на участието на гражданите в процесите на формиране на политики и вземането на решения;
- Стимулирането на доброволчеството.
Наглед зад процесите на формиране на политики, наблюдение и доброволчесвото се коренят привидно добри каузи, но в действителност зад тях стоят корено различни причини, които са ни вече твърде понятни и известни.
Може би ние трябва да си задаваме въпроса: Кой се опитва да въздава справедливост в нашето общество?
Може би в България съществуват сили, които дърпат назад общество и поради тази причина държавите на благоденствието, се намесват във вътрешната политика на нашата демократична страна. Дали от своя страна днешните НПО-та нямат и друга задача, а именно да изместят научния капацитет от страна на БАН с техните НПО-та, които да формират научния капацитет на бъдещото общество.
Управлението независимо от това дали е ляво или дясно, трябва да се вслушва в народа, а не в неправителствените организации от формата „Мак Доналдс” , които основно консумират приходи от чужди благодетели и след това силно крещят по жълтите павета. След като извършат своите деяния и са добре нахранени от господарите си, тях ги потупват и помилват по главите. От което ги обладава една силна дрямка, сякаш не са били до вчера онези кръвожадни добермани, които защитаваха яростно демокрацията. Днес когато обществото е под покровителството на страните от благоденствието, вече неговата демокрация не е заплашена и няма необходимост да се събуждат доберманите отново.
Може ли да има демокрация и в социални общества, а не само в либерални, както непрекъснато ни убеждават, с тяхната мнима демокрация. Сигурно е, че демокрацията и социализма ще бъдат част от бъдещето общество под формата на демократичен социализъм, но дали ние ще можем да го видим.

http://todorkanev.blogspot.com/

Сподели: