• Апостроф


    Доберманите от жълтите павета

    Тодор Канев

    Отбелязахме четвърт век от началото на демократичните промени у нас. Според прокламираното през това време, ние вече сме заживели в едно демократично и свободно общество, в което има правото да изразяваме нашето лично мнение, както и че имаме пълната свобода на словото. Под път и над път това го говорят журналисти, политолози, социолози, десни политици и даже президентът на Републиката Плевнелиев, който с хъс ни убеждава, че е много по-добре да сме бедни, да има всевъзможни икономически трудности, да нямаме газ и отопление, но да сме свободни и в НАТО и ЕС. Разбира се, бидейки милионер президентът може да си позволи това, нали сит на гладен не вярва…

    Пълният текст

  • uk_rentacar

18

февр.

ribbon

ВЪЗВАНИЕ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Публикувано в: Култура; (40) прочитания
От: pointburgas

Не един и не два – три опита направи Съюзът на българските писатели да осигури държавна закрила и обществено покровителство на четмото и писмото на Светите братя Кирил и Методий. От четвърт век насам в архивите на Народното събрание прах и плесен затрупват проектите на Закон за българския език, подработен от правници, езиковеди и творци на художественото слово.
Всуе!
Нито един народен представител не събра смелост и чест да предизвика обсъждане на правила, препоръки и предначертания, спасителни за днешните поданици на единствената неподвластна досега на чуждо подтисничество наша държава – Държавата на духа. Но който не помни – да си припомни, а който не знае – да узнае, че езикът свещен на нашите деди, наречен от Иван Вазов „сечиво благородно”, е реч не само на отминалите, но и на грядущите български поколения!

Родолюбци, подкрепете нашите усилия Народното събрание да обсъди и приеме Закон за българския език!
Читатели и писатели, учени и общественици, учители и ученици, университетски преподаватели и студенти, жени и мъже, богати и бедни, християни и мюсюлмани, сънародници от етнически малцинства и вероизповедания – присъединявайте се към нашето възвание във вестници, по телевизии и радиостанции, във виртуалното пространство и на всяко поприще!
Да спасим българския език, за да съхраним за нашата история Славянобългарската азбука на човечеството, Златния век на цар Симеон Първи, Преславската и Охридската книжовни школи, съдбоносната книга на отец Паисий Хилендарски, истинолюбивите приписки към жития на светци и мъченици!
Да възродим в съвременния разум художественото слово на съкровени народни песни и предания, поезията на българските гении Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, Никола Вапцаров!
С българския език като опора на народното достойнство и израз на националното самочувствие да опазим общото бъдеще и личната орис на всекиго от нас тук и по широкия свят!
Нека целокупна България да проумее, че докато е жив нашият език – ще живее и Отечеството!

АНДРЕЙ АНДРЕЕВ – поет, преводач на поезия, гл. редактор на сп. „Везни”; АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН – писател , кинодраматург;
АНЖЕЛА ДИМЧЕВА – поетеса, литературен критик, преводачка на поезия ; д-р на биофизическите науки АЛЕКСАНДСЪР ГОЧЕВ – писател, член на Българския ПЕН-център – САЩ; д-р на географическите науки проф. АНГЕЛ КУНОВ; АНИТА КОЛАРОВА – поетеса, литературен критик; АТАНАС КАПРАЛОВ – поет; БОЙКО БЕЛЕНСКИ – писател, издател; БОЙКО ЛАМБОВСКИ – поет, публицист, председател на Българския ПЕН-център; БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА – литературен критик; БОЙКО ЗЛАТЕВ – поет, астроном, гл. редактор на електронното списание „Палитра” – САЩ и Канада; БОРИСЛАВ БОЙЧЕВ – писател; БОРИС ДАНКОВ – писател, публицист; Боян Обретенов – културолог, журналист; д-р на философските науки проф. ВАСИЛ ПРОДАНОВ – Директор на Тракийския научен институт; ВАЛЕРИ СТАНКОВ – поет; проф. ВЕНЦЕСЛАВ КИСЬОВ – поет, актьор, режисьор; ВЕСЕЛИН КЪЛВАЧЕВ – историк, иконописец; д-р на филологическите науки проф. ВЕРА ГАНЧЕВА –литературен критик и историк, университетски преподавател; ВИОЛЕТА СТАНИСЛАВОВА – поетеса; ВИОЛЕТА ХРИСТОВА – поетеса; ВЛАДИСЛАВА ИЛИЕВА – докторант в Универсидад Комплутенсе – Мадрид, Испания; ВОЙМИР АСЕНОВ – поет; ГЕОРГИ АНГЕЛОВ – поет, преводач на поезия, публицист, гл. редактор на електронното списание „Литературен свят”, ГАНЧО КЕРЕЧЕВ – поет, гл. редактор на сп. „Проглед”; ГЕОРГИ ВЕНИН – писател; ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ – поет, почетен председател на Българския ПЕН-център, гл. редактор на сп. „Пламък”; ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ – литературен критик, публицист; ГЕОРГИ СТОЯНОВ – писател, кинорежисьор, кинодраматург, председател на съюза на филмовите дейци; ДИМИТЪР АТАНАСОВ – писател, омбудсман на Пловдив; ДИМИТРИНА БОЯДЖИЕВА – писател; ДИМИТЪР ГОРСОВ – поет, преводач на поезия; ДРАГОМИР ШОПОВ – поет, литературен историк, вносител на Закон за българския език в ХХХVII Народно събрание; д-р на филологическите науки ЕЛЕНА АЛЕКОВА – поетеса, литературен критик, публицист; ЕМИЛ КАЛО – писател, бивш председател на Еврейската организация в България; д-р на философските науки ИВАН ГРАНИТСКИ – поет, литературен критик, директор на ИК „Захарий Стоянов”;
проф. ИВАН ЖЕЛЕВ – богослов, бивш ректор на Духовна академия „Св. Климент Охридски”; академик ИВАН РАДЕВ – литературен историк и критик, университетски преподавател; ИЛИЯ ПЕХЛИВАНОВ – литературен историк, гл. редактор на в. „За буквите”; ИЛКО КАПЕЛЕВ – поет, очеркист; ЙОРДАН НАНЧЕВ – литературен историк и критик; КАЛИНА КАНЕВА –писател и литературен историк; КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ – писател; КЕРКА ХУБЕНОВА – поетеса, журналистка ; КИНА КЪДРЕВА – писателка, литературен историк; КИРИЛ МОМЧИЛОВ – писател, литературен историк;
КАЛИНА ТЕЛЯНОВА – поетеса; КОЛЬО ГЕОРГИЕВ – писател, бивш председател на Съюза на българските писатели; КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ – поет, преводач на поезия публицист, директор на ИК „Фльорир”; КРАСИМИР МАШЕВ – поет; КРАСИН КАМБУРОВ – писател; КЪ ДРИНКА КЪДРИНОВА – преводач, романист, президент на Сдружението на испаноговорящите журналисти; ЛЮДМИЛА БОГОСЛОВОВА – поетеса; МАТЕЙ ШОПКИН – поет; МИНА КАРАГЬОЗОВА – поетеса, преводач на поаезияа, педагог; МИХАИЛ БЕЛЧЕВ – поет, директор на Столичната градска библиотека; НАДЯ МИХАЙЛОВА – писателка, Англия; НАДЯ ПОПОВА – поетеса, преводач на поезия, гл. редактор на в. „Словото” ; НАТАША МАНОЛОВА – литературен критик, НЕДЕЛЧО ГАНЕВ – поет; НИКОЛА ИНДЖОВ – поет, романист, преводач на поезия, публицист, председател на Международна фондация „Гео Милев”; НИКОЛА СТАТКОВ – писател; НИКОЛАЙ ПЕТЕВ – литературен критик, публицист, председател на Съюза на българските писатели; ПАВЕЛ СЛАВМЯНСКИ – поет, преводач на поезия, издател; ПАВЛИНА ПАВЛОВА – поетеса, романистка, мениджър; доктор на филологическите науки ПАНКО АНЧЕВ – литературен критик, гл. редактор на сп. „Простори”, университетски преподавател; ПЕЙО КАРАПЕЕВ – поет; ПЕТКО ТОТЕВ – литературен критик и литературен историк; ПЕТЪР АНАСТАСОВ – поет, драматург, гл. редактор на ИК „Светулка”; ПЕТЪР АНДАСАРОВ – поет, гл. редактор на в. „Застраховател”; ПЕТЪР КАРААНГОВ – поет, бивш директор на Националната библитека „Кирил и Методий”; ПЛАМЕН АНТОВ – поет, литературен историк и критик; РАДА ДОБРИЯНОВА – поетеса, Швеция; РУМЯНА КАРАПЕЕВА – литературен критик; СВЕТЛАНА ШАРЕНРКОВА – председател на форум „България – Русия”; СВЕТОЗАР АВРАМОВ – поет, учител по български език; СВЕТОЗАР КАЗАНДЖИЕВ – писател, публицист;
СЛАВЕЙКО ЧАМУРЛИЙСКИ – писател;
СНЕЖАНА ТОДОРОВА – председател на Съюза на българските журналисти; СТАНИСЛАВ ПЕНЕВ – поет, председател на Сдружение „Литературно общество” – Варна; ТИХМИР ЙОРДАНОВ – поет, преводач на поезия; проф. ТОДОР АБАЗОВ – литературен критик, публицист; ТОДОР КОРУЕВ – писател, публицист; ТОШО ЛИЖЕВ – писател; ХРИСТО ЧОЛАКОВ – писател, историк, юрист; ХУБЕН СТЕФАНОВ – поет; ЦВЕТА ДЖАГАРОВА (ОМИЛА) – поетеса; Проф. ЧАВДАР ДОБРЕВ – литературен критик и историк, изкуствовед, поет, преводач на поезия, публицист; Проф. ЮЛИЯН ВУЧКОВ – театрален историк и критик, есеист, публицист, бивш гл. редактор на сп. „Театър”; ЮЛИЯ ПИСКУЛИЙСКА – поетеса, журналистка;

ПОДПИСКАТА ПРОДЪЛЖАВА НА ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС 100SBP@DIR.BG
,

Сподели:

Подобни публикации
    няма намерени