24

мар

ribbon

ТРАКИЙЦИ, ДА УДАРИМ КАМБАНИТЕ!

Публикувано в: България; (85) прочитания
От: Никола Инджов

Народът полека-лека забрави кога за първи път бият камбаните на катедралния храм “Александър Невски”. Денят 26 март 1913 година е останал извън съзнанието на няколко поколения българи. Дори църквата вече не отслужва панихиди в памет на загиналите за една велика национална идея войници, офицери и доброволци от  Македоно-одринското опълчение. Войната за присъединяването на Тракия е наречена от историята Балканска, но тя е всъщност Отечествена – и може би си остава единствената отечествена наша война, защото се води за възвръщането към България на български земи и български народ.

Народ и земи, бих казал аз, тъй като стотици хиляди тракийци в края на краищата се приобщават към родината, прокудени с огън и меч от родните си  места между Цариград и Солун.

Тогава катедралният храм “Александър Невски” е на завършване и камбаните му бият за първи път в отглас на разтърсилата света новина, че уж непревземаемата турска крепост Одрин е превзета от българската армия. “Одрин падна!” е викът на епохата.

В една посока звънът на седемте софийски катедрални  камбани отива към Осоговските и Огражденските манастири,  към Кръстова гора, към Светата Рилска обител. И най-скромното клепало   подхваща и пренася празничния екот през старовремски царски  светилища  и  болярски  постници. Над скита на Свети Иван Рилски прелита този празвничен звън, а оттам – над   стотици православни крепости на Светия дух в Тракия и Македзония. Чуват го българокръвните, българогласнте и българоглавите хора в Охрид и Струга, в Прилеп и Струмица, в Кавала и Драма, в Ксанти и Мароня, в Смолян и Гюмюрджина, в Златоград и Дедеагач, в Крджали Зимотика, в Ивайловград и Фере…  Чуват го още  край Порто Лагос  в рибарската църква «Свети Никола». И по – нататък минава небесната мартенска благовест – към едрокаменната   базилика на Свети  Димитър в Солун, към двата православни храма в самия Одрин. Навярно пдостига Зографския манастир в Атон и  егейските архипелази, където няма български огнища, но има български кости…

В другата посока, подет от храмовете и манастирите  на Софийския Йерусалим, тържественият звън отива към царски и патриаршески манастири и храмове по Искъра, по Янтра, към Мадара, Плиска и Преслав, към Бесарбовския скален манастир и към скалния Аладжа манастир край Варна, а -  през делтата на Дунава – към необозримите простори на славянското православие!

Споменът за този камбанен екот е спомен за родината, останала извън граничните предели на държавата, но съхранена в психологическите предели на стотици хиляди  тракийски българи бежанци. 26 март е обявен за Ден на Тракия, но е обявен от потомците на бежанците, а не от държавата. Неколкократните искания до съответните инстанции тази дата да бъде вписана в календара като  официален празник остават без отглас.

Нима  мълчанието на властите не засяга  Отечеството? Не заради  това мълчание ли българските камбани бият повече на умряло? Не изживяваме ли повече дни на официален траур отколкото дни на национална гордост?

В страната на стотици хиляди бежанци от Тракия, Македония, Добруджа, Банат, Западните покрайнини причините за бежанството не са само следствие на войни. Бежанец може да станеш и когато загубиш надежда и вяра в Отечеството. Например ако сменят Кирилометодиевата азбука с латиница. Ако преградят пътя към образованието с недостъпни такси. Ако зачертаят от историческото ти наследство имената на великите борци за социална справедливост. Ако те изоставят без  защита  на уличния произвол, на повседневната и повсеместната престъпност. Ако  в края на краищата ти натрапват непрекъснато хора от чужбина за  управлението на държавата като известния  космополитен цар в днешната република…

Тогава нека ние на 26  март  2012 година  да  ударим камбаните на България! Тракийци, където и да се намирате, разлюлейте камбаните за прослава на военния  подвиг и  народната победа! Да проехтят градски и селски църкви по цялата ни земя! Клисари, свещеници, владици и митрополити – ударете църковните камбани! Учители, повелете училището българско  да се вслуша в тези камбани!

Камбаните на Отечеството да отекнат на този ден, всяка камбана да се полюшне празнично – и всяко сърце да потрепне във всебългарския  Ден на Тракия!


Подобни публикации
    няма намерени