4

фев

ribbon

Провалите на един български министър

Публикувано в: Апострофи; (15) прочитания
От: Ясен Бояджиев

В този мандат образованието много изостана от здравеопазването – в здравеопазването бяха уволнени цели трима министри, а в образованието министерската смяна е само една и то в самия край на мандата. А вероятно и нея нямаше да я има, ако скандалът с фонд „Научни изследвания” не беше стигнал чак до Брюксел, където протестиращите учени бяха поканени на среща лично от председателя на Европейската комисия.
Друга разлика няма: и в образованието, и в здравеопазването, а и в почти всяка друга сфера на управлението, близо четири години бяха пропиляни. Резултатът се вижда с просто око: тотално задълбочаване на заварената криза.

“Емоционални взривове” и неграмотност

„Пожелавам ви една много щастлива, много здрава и успешна учебна година, в която аз съм абсолютно убеден, че ще реализирате всичките емоционални взривове, които ще започнат още от днес”, заяви уволненият министър, откривайки последната в неговото министерстване учебна година. Празната от съдържание високопарност на тази характерна за стила му фраза звучи доста символично. За три години и половина не бе реализирано нито едно от гръмките му намерения, не бе дори и започнато решаването на който и да е от големите проблеми. Казано накратко: поредната „нулева година” за тъй нужните промени в средното образование.

Не само че учебниците, които според собствените му думи били „недостъпно написани”, са си все същите, но не се вижда и ясна идея за това какви трябва да бъдат. А писаният безкрайно дълго нов Закон за предучилищното и училищното образование, на който се разчита да постави началото на промяната, за пореден път е заседнал в парламента и няма да е чудно, ако и този мандат не стигне за приемането му.
През това време училищата продължават да произвеждат неграмотност, хиляди деца продължават да отпадат още в началните класове. Ножицата в образованието в различните райони на страната се разтваря все по-широко, което съвсем не означава, че качеството в „елитните” училища се подобрява.
В тази образователна степен мандатът на министъра ще се запомни с изтеклите в интернет теми за матурата по български език през 2010-та, с обявяването на Азис за „герой на дечицата”, със скандалната идея за задължителното включване в системата и на 4-годишните, с вкарването на днешния премиер в учебниците по история. И да не забравим – с активното включване в патриотарската истерия около измислената история с изваждането на Ботев и Левски от учебниците, показала колко голямо може да е понякога разминаването между „просветен министър” и „просветен дух”.

Къде е “разтърсващата реформа”?

“България се нуждае от разтърсваща реформа във висшето образование и науката“, обяви министърът в началото на мандата си. В края му обаче резултатът при висшето образование е същият като при средното. Обещаният нов закон така и си остана ненаписан. А малкото направени смислени стъпки, като въвеждането на рейтинг за университетите и бонуси за по-добрите от тях, се обезсмислят от безсилието пред по-съществените проблеми. Финансирането „на калпак” съгласно принципа „колкото повече студенти имаш, толкова повече пари получаваш” води до все така обилно количество и все по-ниско качество. Тук „и магаре да вържеш, ще завърши”. Море от университети бълва тълпа от полуграмотни висшисти, без компетенции за пазара на труда и с дипломи без покритие. Който иска истинско образование и може да си го позволи, отива в чужбина.
В тази образователна степен мандатът на министъра ще се запомни с решението на Турция да замрази признаването на български дипломи. Ще се запомни и с преместването на студенти от български в турски висши учебни заведения заради масовите фалшификации на дипломи и оценки, придобили очертанията на „организирана престъпна дейност”. Скандал, посочил ясно и друг проблем на висшето ни образование – корупцията.

Но това не е всичко: мандатът на министъра ще се запомни и с раждането на прословутия Пернишки университет, както и с приетия Закон за развитието на академичния състав, заместил архаичната ВАК с феодална система за производство на фалшиви доктори, доценти и професори и довел до разтърсваща девалвация на научните степени и звания.
Науката пък бе „разтърсена”, като бе оставена да оцелява на пост и молитва. А като „венец” в дейността на министъра дойде прикриваният от него скандал с фонд „Научни изследвания”, финансирал псевдонаучните напъни на приближени до образователните чиновници лица.

Слова, думи и думички

„Министър-председателят и правителството разглеждат образованието и науката в България като елемент на националната сигурност и всеки, който си позволи да подмени нашето историческо минало, ще бъде разглеждан като човек, който посяга на националната сигурност на България”, заяви министърът миналото лято, когато спешно прекъсна отпуската си и се яви в София, за да „спасява” Ботев и Левски.
Националната сигурност наистина е застрашена. Но не от някакви измислени „родоотстъпници”, а от трагичното състояние на образованието и науката в България.

/Дойче веле/


Подобни публикации
    няма намерени