• Апостроф


    Доберманите от жълтите павета

    Тодор Канев

    Отбелязахме четвърт век от началото на демократичните промени у нас. Според прокламираното през това време, ние вече сме заживели в едно демократично и свободно общество, в което има правото да изразяваме нашето лично мнение, както и че имаме пълната свобода на словото. Под път и над път това го говорят журналисти, политолози, социолози, десни политици и даже президентът на Републиката Плевнелиев, който с хъс ни убеждава, че е много по-добре да сме бедни, да има всевъзможни икономически трудности, да нямаме газ и отопление, но да сме свободни и в НАТО и ЕС. Разбира се, бидейки милионер президентът може да си позволи това, нали сит на гладен не вярва…

    Пълният текст

  • uk_rentacar

24

юли

ribbon

Законът за езика и езикът на закона

Публикувано в: Апострофи; (109) прочитания
От: pointburgas

За пореден път в българския парламент се пече закон за българския език. Червеният депутат Любен Корнезов се захванал да пише закон за езика, защото по Конституция е трябвало да започнем да пазим родния си език още преди 17 години, заяви самия той пред бТВ. Корнезов иска рекламите, имената на площади, улици и пътни знаци да бъдат на български. Присъдите също трябва да се произнасят на майчин език, независимо от това дали осъденият е нашенец или чужденец. На партийни митинги и конференции да се говори само на български, отсича конституционалистът. Ако ли не – глоба 1000 лв. Корнезов признава, че не скача срещу диалекта в българския, самият той говори с ямболски акцент. За да напише закона, Корнезов почерпил от опита на Франция, Полша, та дори далечен Китай. ..
В идеята на депутата Корнезов няма нищо лошо. Дори напротив. Но изписването на рекламите, имената на площади, улици, пътни знаци и пр. е само външната, формалната част на проблема за българския език.

Този проблем е много по-дълбок, много отвъд уличните табели, за което свидетелстват фактите – поне 80 000 напълно неграмотни български граждани, поне тройно повече бегло грамотни, отчавайщи показатели при учениците, що се отнася до четенето, още по-трагични пунктуация, правопис, словно богатство…

Пародоксално, но бъдещият закон за език ще трябва да бъде гласуван от хора, чиято говорима реч в повечето случаи е твърде далеч от добрия пример за подражания. Ето какво казва Йордан Ведър, първият роден професор по риторика в едно свое скорошно интервю:

„…Въпросът не е как се е променил езикът на политиците, а как се е променило мисленето. Каквото е мисленето, такъв е езикът.

…През 2008 г. едно изявление на проф. Михаил Виденов разбуни духовете на неформалната общност на новия български бизнес елит с твърдението, че оперират с речник от около 400 думи. Срещу това твърдение скочиха куп „интелектуалци” свикнали да бистрят всеки въпрос от позициите на криворазбраната демокрация, на чието знаме пише: „Аз не разбирам от това, но мисля, че…”.

Аз пък се занимавам се пет десетилетия с проблемите на устното публично общуване и съм свикнал, когато става дума за цифри и факти да вярвам само на себе си. Взех на случаен принцип пет речи на Президента Петър Стоянов и ги „анатомирах”. Резултатите от анализа на осемнайсетте страници машинописен текст показаха, че от общо 4 840 думи 3 930 са несамостойни, служебни (предлози, съюзи, междуметия и др.) или многократно дублирани самостойни думи. Относителна смислоразличителна самостойност от лингвистична гледна точка (глаголи, съществителни и др.) притежаваха малко повече от 800 думи.

Формално, съдържателно и функционално, като стратегия, тактика и оперативно речево поведение, въпросните речи са подготвяни и редактирани от високо квалифициран екип спийчрайтери, имиджмейкъри, пиари и експерти по конкретната проблематика. Предполага се, че и самият П. Стоянов има отношение към оформянето на техния окончателен текст. Обръщам ви внимание, че броят на самостойните думи, които употребяваме са един от показателите на словесната, общата и специалната (професионалната) ни култура. Вадете си сами заключенията за равнището на ораторското майсторство на политиците ни, като имате предвид, че много хора считат експрезидентът Петър Стоянов, за един от върховете на родната политическа реторика…

…Разберете ме добре: езиково-говорната култура не е елемент от ценностната система на тези среди. Но това не е трагедия. Този, който познава историята и културата на човечеството знае, че фактическото невежество, незнанието, простотията винаги са били константна величина (макар по различни причини) и в дворците, и по пазарищата. Така че, дайте да не пречим на мутрите и приравнените към тях бизнесмени да си говорят с 200 думи; да не пречим на самопризналия се политически и бизнес елит да си общува с 300 думи; да пожелаем на „висшия” политически и властови ешелон да догонва летвата поставена от експерзидента Петър Стоянов. Всяко време и всеки народ ще си има своя Пушкин (60 000 думи), Шекспир (15 000 думи), своя дядо Вазов (25 000 думи). Те са, които ще пренесат във вековете словните съкровища на човечеството. Но е добре да знаем, че богатството на езика означава богатство на мисълта, която се изразява чрез него.

От беден език, богати мисли не чакайте и обратно!“

Сподели:

Подобни публикации
    няма намерени