3

ное

ribbon

Глезотия ли е образованието

Публикувано в: Апострофи; (12) прочитания
От: Антоанета Ненкова, Дойче Веле

Докато във водещите европейски държави бюджетът за образование и наука остава непокътнат въпреки кризисните сътресения, в България учените излизат на улицата. Причината: бюджетът за 2011 е под границата на оцеляването.
Българското общество слабо се интересува от науката и реформата на БАН – 36% смятат, че държавата няма защо да се занимава с „глезотии” като изследвания и открития. Това сочат данни на социологическата агенция АФИС. „Най-лошото е, че подобни нагласи улесняват правителството във финансовата репресия към академичната общност”, коментира проф. Стефан Хаджитодоров, главен научен секретар на БАН.

350 млн. за образование, 1 млрд. за МВР…

„Колко от министерствата ще имат смелостта да поканят европейски експерти да оценяват дейността им и дали 20% от тях ще получат най-високата оценка А?” – пита проф. Стефан Хаджитодоров и припомня, че в края на 2009 година Европейската научна фондация (ESF) представи в София международната оценка за БАН.
40 учени от 16 европейски държави заявиха тогава следното: „По-голямата част от институтите на БАН извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти. Има групи, които работят на челни световни позиции. Впечатляващо постижение при трудните условия на изследвания в България!”
Няколко часа по-късно българските депутати съкратиха бюджета на БАН с 10 млн. лв. и циментираха финансовата мизерия, констатирана и от европейските наблюдатели. Днес България харчи 0.4% от БВП за наука. В актуализирания закон за държавния бюджет от юли тази година може да се види и разходът за образование – 349 млн. лева от общо близо 19 млрд. разходи. Най-голямото перо в българския бюджет отива в МВР – за полицията се отделят над 1 млрд. лева.

България е както винаги срещу течението…

Две събития от миналата седмица илюстрират погледа на Брюксел към харченето на пари за образование и изследвания. За събитията информира онлайн изданието еuinside. Получаването на образование е ключово за доходите на гражданите и за икономическия растеж в ЕС – такъв е един от основните изводи в доклад на Комисията за икономическа политика.
На 19 октомври пък 27-те финансови министри обсъдиха доклада за публичните разходи за висше образование. Според доклада образованието има съществен дял в публичните разходи в повечето страни-членки, защото инвестициите в образование и наука са критичен фактор за засилване на производителността и растежа. И това е така, се посочва в доклада, защото растежът се базира на технически напредък, който изисква по-квалифицирани и можещи работници.
Инвестициите в образованието водят и до непарични ползи като по-голяма продължителност на живота за по-образованите хора, по-голямо участие в социалния и обществения живот, социално изравняване и намалена престъпност. Препоръката на финансовите министри от ЕС е именно в периода на значителна бюджетна консолидация да се увеличи ефикасността и ефективността на публичните разходи за висше образование.

Британските перли

“Нашите университети са перлите в нашата икономическа корона и е ясно, че ако искаме да запазим мястото си на върха на световните класации, трябва да реформираме системата на финансиране” – това е реплика на британския министър на финансите Джордж Осбърн от 20 октомври, когато обяви пред британския парламент най-драстичното орязване на публични разходи за последните близо 100 години – над 80 млрд. лири и съкращение на половин милион работни места.
Британският финансов министър посочи и приоритетните области, които ще останат почти незасегнати от бюджетното свиване. Второто най-голямо перо в британския бюджет е образованието. Първото е здравеопазването.
Джордж Осбърн има и още една революционна за българските схващания идея: “Великобритания е световен лидер в научните изследвания, а това е от жизнено значение за нашия бъдещ икономически успех. Затова предлагам да не съкращаваме парите, които отиват за наука. Бюджетът за наука ще бъде защитен с 4.6 милиарда лири на година.”

Да се върнем към България…

На това място финансовият министър Симеон Дянков би казал, че все пак британците са лидери в научните изследвания, а не „феодални старчета”, а образователният министър Сергей Игнатов би заявил, че „два казана” – университети и научни институти – са в повече на държавния бюджет. В доклада на Комисията за икономическа политика обаче се посочва, че страните с най-висока производителност на глава от населението – Финландия и Швеция – са и държавите с най-голям академичен състав. Производителността на академичния състав в тези страни е над средното за Европа ниво.
С финансов геноцид реформа не се прави – обобщава Орлин Събев, научен секретар на Института по балканистика към БАН. Според него парите за образование и наука в България трябва да са съществен дял в публичните разходи, както е в повечето страни от ЕС. Защото ползата от това е доказана.


Подобни публикации
    няма намерени